Акад. Васил Гюзелев: Младите са прекършени, обезверени и аполитични


Трябва да се всажда в главите на хората, че са длъжни да направят нещо за обществото, за да получат отплата от него

- Задава се нова учебна година. Преподавате ли още в Софийския университет, акад. Гюзелев?

- Не, пиша върху теми, по които не съм успял да работя досега. Опитвам се да направя рекапитулация на моето творчество. Човек в активната възраст или изпълнява поръчки, или се съобразява с тематиката, която му се налага. Въобще деловият човек, когато наближава вече да отиде в царството на блажените, има още по-голям недостиг на време. Човек винаги се бои от смъртта. Християнската религия представя човешкия живот като цикъл, който започва от раждането и завършва със смъртта, но след това му обещава живот вечен, ако е праведник. И все пак то е една илюзия, която съпътства човека през целия му живот. Аз не съм практикуващ християнин, но от дете съм възпитан в този дух. Обаче дойде 9 септември и се създадоха други форми на мислене и човек ще се промени естествено. Най-лесно е да прекършиш младите. Затова именно на тях се залага във всички общества и политически формации.

- Младите сега прекършени ли са?

- Прекършени и много обезверени. Те нямат реално отношение към политиката. Ако ги задействат чрез пари или други съблазни разни партийни формации, тогава се раздвижват. Иначе ги интересуват житейски неща - как да се реализират, така че да изкарват хляба си. Защото ние във висшите учебни заведения през последните години произвеждаме безработни интелигенти. Или полуинтелигенти - по-точно казано, които нямат нужната реализация, нито подготовката им е на ниво. Преподаването и равнището на университетското обучение е паднало ниско. И не защото от няколко години съм спрял да преподавам го говоря. Първо, няма университетска дисциплина. Ако в учебно време надникнете в аудиториите, ще видите, че една трета от тях са празни, въпреки че според часовия график всичко е заето. Както студентите, така и преподавателите нямат дисциплина. А във всяка една форма на обучение първото качество е дисциплината.

- Но дисциплината е нещо, което се налага, не идва от само себе си.

- От известно време в университетите лекциите не са задължителни. Няма подписи за семестрите също. Това в европейските университети го няма. Аз съм преподавал в няколко. Там има жестока дисциплина. Семинарите задължително се посещават. Ако от 10 семинара нямате три, ще трябва да повторите курса на обучение. Така е във Виенския университет, в германските. От друга страна, подготовката на самите кадри спадна. Хората не се занимават със сериозна научна и научно-преподавателска работа. Повечето гледат да преподават в няколко университета, за да могат да имат по-сносен живот. Но така равнището пада. Няма и сериозен контрол, а контролът също е важен. То в цялата държава е така. Сега можем да говорим много срещу тоталитаризма, но той създаваше чувство за дълг. Трябва да го направиш, иначе ще бъдеш санкциониран. Разбира се, и то не е хубаво, но в крайна сметка това е мярката, която може да застави хората да спазват някакви правила.

- Да се въвеждат санкции, така ли да разбирам?

- Трябва да се всажда в главите им, че са длъжни да направят нещо за обществото, за да получат съответното от него. Не можеш да получаваш отгоре като награда за безделието. И все се правят псевдореформи - било в здравеопазване, в съдебна, в учебна система и т.н. Законите непрекъснато се въртят. Премахнаха ВАК (висшата атестационна комисия), специализираните научни съвети и казаха: всички ВУЗ-ове и академични институти могат да си самопроизвеждат кадри. И какво стана? Ние сме на първо място по професори на глава от населението. Но това не увеличава нашата стойност и тежест. Всеки може да си направи жури, за да си осигури да стане доцент, професор, доктор.

- Преди 10 ноември имахме най-много висшисти на глава от населението. Е, преходът си има рекорд по професори.

- Това е ужасно.Софийският университет е изправен пред задачата да търси пари, за да заплаща на професорите, които си произвежда, и това поставя пред ръководството сериозни проблеми. Системата трябваше да се реформира, но трябваше да стане бавно, безболезнено и без лупинги, които водеха до тотална катастрофа. Сега просто трябва да има нов закон за научните степени и звания, за академичното развитие. Т.е. да се върнем към някои от старите форми. Сега нещата се вършат безумно. Няма нито стратегия, нито тактика, нито разум. Ама не е така в Западна Европа.

- И няма ли кой да възрази, да ги разубеди?

- Възразява им се по различни линии - и от академичните, и от университетските среди, но резултат няма. Всяко Народно събрание оставя законите за образователната система накрая. Те са последната дупка на кавала. И ако се прави някой ден промяна, ще бъде доста късно. Струва ми се, че хората, компетентни в областта на образованието в Народното събрание, не са чак толкова много.

- Дори са малко май.

- Не знам точно колко са, но виждате какво е положението. И много се приказва (както и аз в момента приказвам страшно много) и малко се върши. То са приказки, разговори с журналисти, направо ти бръмва главата, а резултати никакви. По-малко приказки и повече работа - това е основният девиз.

- На парламента основната му функция е говореното. Той и затова така се нарича.

- Говорене и заяждане. Няма основа да се постигне национално обединение. Това се вижда и от партийните разногласия, и в самото общество навсякъде. Предизвикано е от много причини и главно от немотията. Тя идва от проблеми, които не се решават. Свързани с малцинствата, с избирателната система, с какво ли не. И все спекулации, спекулации, спекулации. Всеки вика, че ще оправи работите и в края на краищата - нищо.

- Някога България била ли е управлявана от толкова некомпетентни хора?

- В управленския елит винаги е имало и прости хора. Не може без тях. Политиката е добър начин да се припечелва по различни пътища. Не съм влизал, нито съм пожелавал да влизам в политиката, за да знам какви са пътищата, но все пак тя е може би най-лесният начин за просперитет. За да създадете произведение, предприятие, което да е печаливше, се искат време, пари и мозък, който да навие пружината. За политиката тези условия не са необходими. И хората разбраха, че това е най-лесният път, за да благуват.

- Изнесоха се данни за внушителен процент младежи, които искат да работят в държавната администрация. Мечтаят да са чиновници.

- В България винаги я е имало тази мечта, в Гърция също. Тя е основна за балканските страни. Най-лесният начин да живееш спокойно и материално обезпечено. Погледнете съседна Гърция. Проблемът е как да се изчисти огромен държавен апарат, създаден изкуствено чрез заемите, които Гърция вземаше непрекъснато. И я докараха до кризата... Но Гърция си е Гърция - тя винаги е била привилегирована.

- Но пък не им личи кризата. Хубаво е там, уредено.

- Е как да им личи, когато им наляха толкова пари. В България също е хубаво, но ние сме страна, която изпадна в тежка ситуация - в разруха, която най-фатално се отрази върху селото. Имаме повече от 1000 напълно обезлюдени селища. Имаме население, което мизерува в села, които се състоят от старци и цигани. И хайки от полицаи да се отправят там, няма да има решение на проблемите!

- Но то не стана изведнъж. Очакваше се такъв развой.

- Никой не го предвиждаше. И това е нашата трагедия. През 1990 г. мои колеги американци изпратиха тук свои възпитаници - специалисти историци, икономисти. Първото, към което се насочиха, бяха архивите. Оказа се, че ги интересуват малцинствата... Ами това е нашата голяма слабост, която не можахме да преодолеем още през тоталитаризма. Помня като млад асистент през 70-те години на ХХ век дойде един американски професор, историк, специалността му руско-съветска история и история на Балканите. Поиска да му покажем цигански квартал. Питах какво го влече. "Много ми е интересно, каза, защото те живеят като нашите негри, а имаме проблем с тях." А тогава нашите цигани бяха по различни селища разпръснати, докато сега са концентрирани в големите градове. Това - от една страна. От друга - те работеха. Децата бяха в училище, младежите - в трудова повинност. Бяха приобщени. И тази приобщеност на него му хареса. И палачинката се обърна. Ние настояваме циганите да заживеят в блокове. В Щатите е същото. Те смъкват черчевета, паркет, изгарят ги. После излизат, строят си колиби и живеят в тях.

- Племенни хора, такъв им е нравът.

- Но тогава не им се позволяваше, нали? Сега са изпуснати и необуздаеми, не се образоват и не се трудят. Трябва военна повинност. Австрия е неутрална страна, но има 6 месеца задължителна служба. В Германия също. Там има 1 година военна служба. После според немската конституция техен войник не може да воюва извън пределите на страната. В нито една от операциите на НАТО в Ирак, Афганистан и пр. няма германски войници. А защо у нас махнаха военната повинност? Кой ги караше? Германия и други европейски държави също са натовски, нали? Военно-трудовата повинност даваше на циганите занаят, хляб. Ставаха строители, железари, работеха. Там ги ограмотяваха - учеха ги да пишат, да четат...

- Какво да правим? С такива управници - такова дередже.

- Какво да правим ли? Ще слушаме приказки. Ама не мислете, че европейските политици са много по-различни. Бил съм в Австрия, Германия, Русия, САЩ. Тамошните не са много по-умни, но са минали през школи, учили са се на обноски, имат култивирано възпитание. Тамошният политик не може да е първичен в своя изказ, винаги има задръжки. За да изрази становище, ще премисли нещата. Кой да ги обучи нашите хора? Повечето от тях са расли на улицата.

- Но така интелектуалното обезкръвяване на нацията ще продължи в неудържими темпове.

- Да. Преди 10-на години получих Хердерова награда. И ректорът на Виенския университет ми даде обяд. Каза ми: "Колега, ние имаме към вашите страни, не само към България, голяма надежда. Че вие ще влеете нова, свежа кръв в нашите страни и особено в Австрия. " Питам - как ще стане. "Ами да идват тук да се обучават децата. Едни ще се оженят, други ще останат да работят, трети ще завършат и ще се върнат. Това е нашата стратегия. Даже съм предложил на нашия академичен съвет да въведем условия за прием, които да улеснят постъпването им във ВУЗ. И го направиха с оглед младата кръв да се влее там, защото повечето европейски нации застаряват. И ето че младата кръв изтича натам. Жестоко е, но е стратегия.

- Какво ни остава, освен да се надяваме на онези, които ще се върнат?

- Не вярвам всички да се върнат, ако не се създадат условия за работа и истинска разумна реализация на завършилите млади българи в престижни чуждестранни университети.

Нашият гост:
Акад. Васил Гюзелев е един от най-видните български историци, изследовател е на Българското средновековие. Роден е през 1936 г. Завършва история и философия в Софийския университет. Директор на НИМ от 1975 до 1978 г. Десет години ръководи катедра „Българска история“ в СУ. През 1984-1990 г. е директор на „Дом Витгенщайн“ във Виена. Специализира във Виена, Будапеща, Генуа и Вашингтон.
Негови трудове са издадени в 12 страни. Носител на Хердеровата награда. Автор на повече от 60 книги и стотици публикации в наши и чужди медии.



Източник: Труд





Коментари

горе