Морален милионер преживява със 124 лева


Животът е низ от мигове. Понякога радостни, понякога недотам. Но трябва да имаш сърце и душа да уловиш и запечаташ на лента беззъбата детска усмивка, първия слънчев лъч или нещо позитивното в забързания делник. Това го умее любителят фотограф Тони Дуковски от Враца. Неговото студио е улицата, а хората с уважение се спират до инвалидната му количка,за да си побъбрят. От дума на дума и щрак, апаратът светва, уловил поредния непринуден жест или мимика. И за пореден път крадецът на мигове е запечатал частица от настроенията на физически здравите си, но понякога душевно наранени съграждани. И почти винаги Тони щедро подарява фотографията на снимания обект. „Дуковски е изключително горд човек. Това, което никога не би се примирил е да го съжаляват. Затова врачани с готовност позират, за да могат сетне да му оставят 50 ст. или левче за снимката”, казва един от многобройните му приятели, бившият велик депутат Огнян Пищиков. „На мен пари не ми трябват. Аз съм първият морален милионер в България. Богатството ми са приятелите”, казва фотографът в количка. Заради богатата душевност и усета на естет врачани наричат Тони фотоГРАФА и това е признание за моралния му аристократизъм. Така е вече 46 години. Слабичкият мъж от количката се е превърнал в статист на времето и емблема на града.
Моралният милионер иначе живее със 124 лв. инвалидна пенсия. Полагат му се и 50 лв. за придружител, но такъв няма. Тони Дуковски обитава скромна боксониерка на първия етаж в кооперация на ул.”Мито Орозов”15 в областния град. По финансови причини е спрял парното си преди петилетка. Видимо мизерстващият фотограф обаче не може да ползва енергийни добавки, защото на негово име се водят няколко декара лозе. „Аз нито знам, нито мога да стигна до това лозе! Историята е прозаична. Моят брат /вече покойник/ се развеждаше и за да си запази поне нещичко ми прехвърли по документи имота”, казва Тони. Доброто и състрадателно същество в количка пак заради безработния си брат останало и без асистент. За кандидатстване за социални помощи Дуковски обаче и дума не дава да се отвори. „Има толкова други нуждаещи се, на които държавата трябва да помогне! На мен нищо не ми трябва”, отсича той. Фотографът наистина е богат с приятелите си. Всичко в наследствения му дом е дар от тях -от тенджерите до компютъра, че даже и моторизираната инвалидна количка. За покупките, плащането на сметките се грижат съседи. Домакинската работа и готвенето, например, е поел комшия от блока. „Тони е благодарен и на една купа топла чорбица. Готов е да раздели дори единствения си къшей хляб с другите. Виждал съм го как често дава последните си стотинки на дечицата от блока за бонбони”, казва отзивчивият съсед. „Правим малките си жестове, защото Тони е човек, който заслужава уважение и има какво да научим от него. Този човек никога не мрънка и не се оплаква. Стига му само едно „благодаря”, за да бъде щастлив”, казва педагогът и общественик Цецо Дочев. Щастливият фотограф е известен и с това, че никога не заключва дома си. Тони продължава наивно да вярва в човешката добронамереност, макар че понякога мургави посягат и на скромното му имущество.
Останалият в инвалидна количка 66-годишен мъж е жертва на лекарска грешка. Тя пък е довела до трудно подвижните крайници и забавения говор на Тони. Недъгът навремето принудил родителите му да го оставят в дом за деца с физически проблеми в Карлово. Ужасяващото отношение към немощните малчугани там го принудило да избяга, а после като частен ученик Тони завършил икономически техникум. Случайна среща преди близо половин век с врачанския фотограф Коцо Пепелярски предопределила бъдещето на Дуковски. Душевната травма от детството в онзи дом обаче още не е напълно преодоляна. Средствата от първата си самостоятелна фотоизложба /2008 г./Дуковски подари на детския отдел на регионаната библиотека,от втората /2009 г./ - на сираците от Дом „Асен Златаров”, а от третата /2010 г./- на дневен център за
деца с двигателни проблеми и т.н.. Има и още няколко благотворителни изложби на моралния милионер, от които всички снимки са откупени. Дуковски е и един от инициаторите на родилата се в Града под Околчица инициатива „Осинови семейство”, в която преди християнски празници се събират дрешки и играчки за малчугани от бедни семейства. Това е нетрадиционният начин на Тони да каже на врачани, че въпреки трудностите винаги трябва да сме оптимисти. „В Клуба на инвалида контактувам с много хора като мен. Те обаче някога са били здрави и недъгът в момента ги озлобява. Аз винаги съм си бил по-различен от другите. Приел съм го и се опитвам да живея с достойнство. И да помагам!”, казва благо усмихнатият Тони.



Източник: zovnews





Коментари

горе