До Лозенската планина и обратно
Лозенската планина е една чудесна възможност за еднодневна екскурзия за хората,
които живеят в столицата или около нея. Освен манастира „Свети Спас”, можете да
се качите и до първенеца на Лозен – връх Половрак, висок 1182 метра. Освен това
можете да стигнете и Пасарел по екопътеката, която минава през живописна местност.
Дължината й е 11 километра, а целият преход трае 3-4 часа пеша.
Ако сте с кола, можете да я паркирате в центъра на Долни Лозен или да продължите с нея почти до върха. Ако сте с градски транспорт, се качвате на автобус номер 5 – тръгва от автостанция Изток, спира и на Окръжна болница, слизате на последната спирка в село Долни Лозен. Оттам по улица „Половрак“ и вървите по нея, докато стигнете сградата на тренировъчния център на БЧК отляво. След като отминете сградата, свийте по отбивката вдясно.
Първоначално ще се движите по асфалтов път, който впоследствие става черен и излиза до женския манастир „Свети Спас”. По пътя към манастира има беседки с пейки и чешма. Непременно се отбийте в манастира, защото от него се разкрива красива панорамна гледка към София и началото на автомагистрала „Тракия“. Ако сте от хората с орлов поглед, ще успеете да видите даже и магистрала „Хемус“.
След манастира продължавате нагоре по пътеката и следвате маркировката през рядка гора с редуващи се полянки. Внимавайте да не изпуснете отбивката вляво. Има табела за отклонение към вилна зона Пасарел и друга, доста по-малка и избледняла табелка за Половрак.
При отбивката обаче има пейка от трупи – по целия маршрут има 7-8 такива, които можете да ползвате за ориентир.
Още малко път и стигате до подножието на върха, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Според легендата от Хвърковатата чета на Георги Бенковски оцелял само един-единствен четник, който се крил известно време в пещера в подножието на върха, а селяни му носели храна и вода. След предателство обаче бил заловен и убит, а след Освобождението на лобното му място е издигнат мемориален комплекс. Днес на гроба му пише: „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
Още 50 метра и излизате на самия връх Половрак. От него се открива невероятна гледка – Софийското поле, Рила, Плана, Витоша, Стара планина, язовир Искър, село Лозен.
Оттук можете да се върнете обратно, ако сте дошли с кола или да продължите по
екопътеката към село Пасарел. От „Пейка” съветват да потеглите по пътеката от
върха надолу, като оттук нататък очите на четири, защото маршрутът има склонността
рязко да сменя посоката, има много кръстопътища, а маркировката понякога е долу
по камъните или е нарядко. Ако се окажете на пътека, на която няма бяло-червена
пътека, значи сте се пообъркали.
Маршрутът минава през приятна борова гора, следва спускане надолу, към просторни поляни. Точно тук трябва да внимавате за пътя, който продължава нагоре по малко възвишение, на върха на което има отново пейка от трупи. Следват още 20-тина минути през поляни, след което навлизате в гориста местност и на няколко места ще се наложи да минете през малка рекичка. Стигнете ли мемориала на капитан Димитър Списаревски, вече сте в края на пътеката. Капитан Димитър Списаревски е български летец, който проявява огромна смелост и жертвоготовност по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Той се врязва със самолета си във вражески американски самолет, след което се разбива с машината си точно на това място в Лозенска планина. Подробности за живота на Списаревски можете да научите от няколко разпечатани листа и снимки, подредени в малък мемориален кът.
Тук има маси и беседки за пикник и барбекю, а от реката идва прохлада. Тук е и краят на екопътеката. Маркировката обаче продължава и през вилната зона ви отвежда до центъра на село Пасарел, където можете да вземете автобус 3, който минава през Панчарево и обратно по Цариградско шосе до Автостанция Изток.
Източник: InfoSI
Коментари
Харесайте ни във facebook!
