Страхуваме се да си казваме, че се обичаме
Христо Стефанов Мутафчиев е български актьор, роден на 4 април 1969 г. в гр. Карлово. През 2005 година става председател на Съюза на артистите в България. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев.
- Казвате, че последната ви постановка – „За теб”, с автор Яна Борисова е за всичко човешко и най-вече за неизказаното в човека, че е силно свързана с личния ви живот. Разкажете ни повече за тази творба.
- Пиеста е писана за мен и за Станимир Гъмов като подарък за двама приятели. Ние двамата сме много близки помежду си, както и с Яна. Тя написа пиесата като подарък за нас - приятел на приятел. Постановката представя отношенията между двама братя и всичко, онова което не си казваме, което оставяме да се таи помежду ни от страх, от комплекси, от притеснения. Всички тези неща си ги казваме на сцената с Гъмов и то в много красива форма, написани от самата Яна. А думите, с които борави Яна са красиви. Ние двамата с Гъмов сме циници и, ако ни беше оставила ние да говорим, както обикновено пиесата нямаше да става за гледане и трябваше да сложим червена точка на входа на театъра. Слава Богу, успяхме да си кажем всичко на сцената и то на време, защото можеше някой от нас да не е между живите.
- Какво най-често остава неизказано между хората ?
- Страхуваме се да си кажем, че се обичаме, а това е много важно. Важно е, защото когато казваш на някого, че го обичаш значи, че му го казваш точно на време. След пет минути може да не си на този свят и никога вече да нямаш тази възможност.
- Коя е най-трудната роля на сцената за вас?
- Именно тази в „За теб”, защото играя ролята, която съответства на самия мен. Сложно е, защото определено този човек, който трябва да изиграя ми е силно познат. В същото време се опитвам да се надграждам над него. Беше ми трудно да осъзная, че това всъщност не съм аз и някак винаги се връщах чрез образа отново към себе си.
- Играете ли роли в живота и коя е най-трудната, която сте изпълнявали там?
- В живота ми е трудно да играя роли и гледам да не го правя, защото когато си актъор и играеш роля в живота, това обърква околните и им създава чувство за дискомфорт. Но най-трудната ми роля като човек е ролята на баща и съпруг, защото там трябва да съм най-чист и примерен.
Примерът, който давам на децата си е много важен. В тази роля трябва да дообмислям всяко нещо преди да го представя на „житейската сцена”. Ролята не е просто човек да си измисли нещо, да излезе и да изиграе някакви смешки. Когато говорим за образи, те трябва да се обмислят много добре. Трябва да бъдат много добре пресметнати и много добре подготвени, за да може, когато се представят на широката публика тя да им повярва. Същото е и в живота, когато се опиташ да играеш някаква роля.
- Ако можехте да избирате от всички герои и персонажи в цялата световна литература, кой бихте искали да изиграете?
- Зоро!
- За вас театърът съдба или избор е?
- За мен театърът е нещо, без което не мога!
- В България има много млади и талантливи хора, които искат да се занимават с изкуство и в частност с театър, но в тях са насадени комплекси и страхове от провал. Какво бихте им казали?
- Само когато се провалиш можеш да разбереш къде е истината. Да не се страхуват да грешат. Има една много хубава приказка: Грешка - проба. Когато грешиш, ти всъщност печелиш!
- Смятате ли, че изкуството все още има силата да променя, да спасява от пошлостта и агресията и да прави хората по-добри и по-смислени?
- Всъщност, точно това е призванието на истинското изкуство. Ако то се използва в тази посока върши тази работа. Ако се използва за комерсиална цел –не!
- Има ли повече хора в театрите в сравнение с предишни години и има ли време, когато са били празни?
- Определено има повече хора, особено след реформата, която успяхме да проведем с Министерството на културата. Има повече зрители именно, защото колегите намират по-голям мотив да правят добри постановки и да ги представят на публиката. Преди нямаха мотивация да играят на сцената, защото просто си получаваха заплатите и не ги интересуваше има ли или не, публика в залата. Сега се борят за всеки зрител. Конкуренцията е на много по-високо ниво. Всеки зрител е важен да влезе в салона и бива привличан по всякакъв начин.
- Смятате ли, че средствата за култура се усвояват добре и от правилни хора?
- Средствата, отделени за култура, никога няма да са достатъчно. Не за друго, а защото пазарът в България е свит, тъй като ние сме малка държава. Ако в Америка могат да си позволят културата да не зависи от държавата и всичко да е на пазарен принцип, то е само защото САЩ е огромна държава и пазарът им е огромен. При малки държави като нашата няма как да минем без участието на държавата. Тя абсолютно логично е част от създаването на културния продукт на тази нация. Парите винаги ще са недостатъчни, въпросът е как се употребяват. Смятам че след като сектора започна да се реформира, той се реформира именно по отношение на икономиката, на харченето на средствата за култура и правилното им насочване като поток за създаване на културни продукти. Но винаги ще са недостатъчни.
- А има ли хора, които да ги управляват добре?
- Да, хората ги има. Министерството на културата в момента работи в много правилна посока. В момента то има изключително добър диалог и със съюзи като нашия, със синдикалните организзации, с творческите екипи, с работодателските организации . Аз смятам, че работи в правилната посока.
Какво да очакваме от новия сезон на театрите, който предстои?
- Очаквайте изненади! И аз очаквам изненади!
Източник: Кмета
Коментари
Харесайте ни във facebook!
