Монетосеченето в Дунавска България започва с Аспарух, не с Иван Асен II
Монетосеченето в Дунавска България започва с Аспарух, не с Иван Асен II
Няколко бяха тазгодишните открития в родната историческа наука. Но докато известието,
че българите са имали ракия от 14 век на някои често появяващи се на екран историци
бе преекспонирано и раздуто, то онова което бе истински важно, за пореден път
бе изтикано в страни. За онова което пишем по долу, трябва да се благодари на
известният български нумизмат Митко Станков, който пръв открива за света онова,
което света упорито не желае да види. За какво всъщност става въпрос? На другият
край на света, в една от излъсканите зали за провеждане на аукциони, една монета
без свои аналог случайно излиза на бял свят, изкопана от иманярите на Северна
Добруджа. Монета, чиито надпис и произход никой не желае да признае. Монета, с
грамаж еднакъв на този на византииският златен солид, но с много по различен надпис
- CAN CV AV ! Упоритото игнориране на тази абсолютна сензация ще обясним по долу.
По времето, когато Аспарух установява новата ни държава на юг от Дунав, доминиращата
монетна единица е византииската жълтица, изсечена от Константин IV Погонат. тя
се приема за единица-мярка и служи за основа на международната търговия. Именно
и затова Аспарух е избрал да изсече монета, чиито грамаж да отговаря точно на
византииският аналог. По този начин международната търговия не се усложнява, а
българия придобива своята монетарна независимост. Ползите от едно такова деиствие
са повече от видни. Всичко това бе притъпено в едно много пошло опровержение на
фактите, което се състоеше в няколко въпроси, задавани не за да получат своят
отговор, а за да затвърдят всеизвестните клишета, че българите са нискоразвити,
и им трябват цели 5 века на балканите, за да създадат нещо толкова лесно като
собствена валута.
Аргументите на противниците на това откритие що годе се състоят в следният въпрос
Защо досега никога не е откривана друга монета на Аспарух, а това става
130 години след освобождението... Защо монетите на Погонат са намирани в десетки
броики, а тази на Аспарух в една?
Отговора е в голяма степен очевиден. И то дори да оставим факта че първите
археолози по родните ни места са враждебни чужденци като Шафарик, Иречек, Фехер
и други. При смяна на владетеля, всички монети се изваждат от обръщение, претопяват
се и се изливат със облика на новият владетел. Тази практика на монетосечене
е позната навсякъде в древният свят. И ако това наистина е пречка за запазването
на голям брои от монетите ни, то най-голямият удар по нас б настъпва през 1018
година, когато Скилица-Кедрин ни разказва следният епизод:
След това императорът се приближил до Струимца и при него дошъл ахриепископът на България Давид, с писмо от Мария - жената на Иван, която му обещавала да се откаже от България, ако се изпълнят желанията й...
Мария предава България на Василий II Българоубиец, който влиза тържествено в Охрид и:
Като отворил съкровищниците намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; Всичко това изразходвал за заплата на войската си.
Попаднало веднъж в ръцете на Византия, нашето злато бързо бива претопено в новите валути, и така България губи своето монетосечене чак до Иван Асен II. Е разбира се, официалните историци, ще заявят че CAN CV AV не е равно на CANA CUVIGI ASPARUV, и ще извадят от девет дерета вода, за да кажат че българите са недостоини да имат монети, камо ли през 7 век. Игнорирането на факта че надписа е в традиция с изписването на титлите на други български владетели по каменните ни надписи е съвсем в реда на нещата. Но нека кажем и няколко думи за другото голямо откритие - големия надпис за Ракията.
Сведението представлява надпис върху керамичен съд от началото на XIV-ти век,
който е написан на старобългарски и гласи: „Аз пих на празника ракиня“. Естествено
в това няма нищо лошо, освен факта че казани за ракия са намирани още през 9ти
век в Плиска а от 10 век навсякъде из България. Този факт е упорито пренебрегван
и ние сме го разглеждали в друга статия в сайта. Да не говорим за доста известното
сведение от турският военноначалник Лала Шахин, при обсадата му над София:
"Вътре в крепостта има многобройна гяурска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия. С една дума - хора веселяци".
Предвид всичко казано по-горе переспективите пред нашата историческа наука ще продължават да са също толкова жалки, колкото и досега. Те знаят че не им вярваме, не им вярвайте и вие. Българите са велик народ, внимателно следете, кой твърди обратното!
Източник: samoistina
Коментари
Харесайте ни във facebook!
