Алцек и Българите в Италия



Българиските поселения в Италия са исторически факт. Днес от тях са останали множество топоними, хидроними, оригинални носии, уникален средноазитски архитектурен стил непознат никъде другаде в западна Европа(За който ще има отделна статия скоро), и най вече - богато генетично облагородяване на Италианците с българска кръв. Според италиянския познавач на Алцековите Българи, Чиченцо ди Амиго, между 1 500 000 и 3 000 000 италианци имат българска кръв. Но дори тази цифра да е завишена, то следите оставени от нашите сънародници там, си заслужават вниманието.

В историята са оставени две съобщения за Алцек. Някой историци спорят че те не се отнасят до едно и също лице, поради щото, в едното съобщение името на Алцек е написано като Alzeco, а в другото "Alciok". Дали става дума за различни българи, можете да прецените сами:

"В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска [с ордата си] при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото отечество [царство]. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител."

от  "Gesta Dagoberti regis francorum"

Археологически находки от Алцековите Българи - 7 век

"В тази година в царството на аварите, наречени хуни, в Панония възникнал силен раздор, по-скоро се борели за царската власт - на кого трябва да премине. Един от аварите, и един от българите, събрали много хора и почнали да се нападат един друг. Накрая аварите взели връх над българите. Когато българите били победени, то девет хиляди мъже с жените си и децата си, изгнанници от Панония, се обърнали към Дагоберт, молейки го да ги приеме в страната на франките да живеят. Дагоберт говорил с баварците да ги приемат да зимуват, докато той заедно с франките се разбере, какво от това ще излезе. Когато (българите) били разселени по домовете на баварците за зимуване. Дагоберт по съвет на франките заповядал на баварите, тъй като тези българи с жените и децата си са в Бавария, всеки в свой дом, в една нощ да убият. Това веднага било изпълнено от баварците, и никой от тези българи не останал, освен само Алциок с седемстотин мъже с жените и децата; той се спасил в винидската марка. След това той с своите хора живял много години с Валук, княза на винидите"

Хроника на Фредегар - френско историческо съчинение от 7ми век

Следите от тези българи са значими. В Италия има град Чилле ди Булгария, планина Булгaриа, област бургария и много много други. Според изследователя Д-р Д'Амико става дума за над 700 имена на селища.

Град Чилле ди Булгерия, и Връх Булгерия.

Д'Амико отдава специално внимание на столицата на Алцек: Канталупо ди Бояно, отбелязвайки строго древно българският произход на думата. Той самия излага хипотеза че Канталупо е вариант на "Кан-телепед" или "резиденция на Кана". Сред личните имена на Алцековите Българи се откроява името Забан(вариянт на Заберган), документирано през571г. в град Тичино.

  • Д'Амико изрежда редица селища и фамилий произхождащи както директно от българският етноним, така и от други древнобългарски думи "Болгер (в околия Тренто), Булчаго, Булчагетто, Булгаро грасо, Булгаро и Булгарело (окол. Комо), Болгаре (ок. Бергамо), Болджано (ок. Милано), Булгериа (ок. Чезена), и река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия - в южна Италия
  • С корен "булг" и "болг" има и днес много италянски фамилни имена като: Булгари, Булгарелли, Булгарини, Булгерини, Булгарони, Булгаро, Болгери, Болгарини, Болгарони, Бугарини и т.н., носителите на които са все далечни наследници на прабългарите.
  • С корен "кара" са известни следните населени места: Караско (в околията Генуа), Караманя, Карасоне и Каральо (ок. Кунео), Караня (ок.Калицано Завена), Каранца (Лигурия), Карате (Милано), Каранеро (Комо), Карата (Новара), Караваджо (Бергамо), Каравате (Варезе), Каравоника (Империя) и т.н.
  • Има също и много имена днес с корен "кара", като: Карадона, Карадонио, Карапелле, Караунко и т.н., особено между населението на областите Молизе.
  •  С корен "кан" има също доста имена на населени места, като: Кансула, Санталиче, Канзано, Кантано и др "

  

Друг обект, който заслужава поне частица внимание е катедралата от Ларино построена през 1318 година в провинция Campobasso, област Molise. . Без да се осмелим да даваме оценка дали тя е плод на древнобългарска стилистика, трябва да отбележим че около нея се вдигна доста шум, но без реално изследване и преценяване на това дали тази Катедрала е плод на българска ръка, и дали наистина там е стилистично вписан знакът IYI...

Ето няколко снимки от катедралата:

Без придобиването на още снимков материал, отвън и отвътре на катедралата, и без оценка на съответни  специалисти по средновековна архитектура, не бихме могли да се наемем с оценка отностно това дали шумът около тази катедрала е случаен или не. Въпреки това, е редно да се отбележи, че освен IYI с просто око се забелязват поне още няколко възможни препратки към древнобългарски мотиви.



Източник:





Коментари

горе