Малката Будапеща – едно различно преживяване на 20-ина км от Варна



Има една дестинация, само на 20-тина км от Варна, която незаслужено е малко пренебрегната. Най-характерно за градчето е, че Белославското езеро го дели на две. Ще усетите колко е живописно мястото, още докато чакате ферибота, който да ви отведе на отсрещния бряг. Той превозва хора и автомобили за сметка на общината. Някои го ползват и за да скъсят разстоянието между северната и южната страна – до Варна разликата е 6 км.! Заради това, че плавателния канал разделя града на две, някои правят аналогии с други европейски градове и наричат града малката Будапеща. Ако имате възможност да се разходите с корабче, гарантираме ви, че си заслужава! Вероятно скоро общината ще инвестира и в такава атракция за туристите. Защото усещането да си обгърнат от застиналото спокойствие на водата тук почти формулира дефиницията за безвремие...

Един от важните символи е кръстът, издигнат над Белослав, който е поставен като символ на мира и свободата. Кръстът е вдигнат от Белевски полк през август 1878 г., когато се изтегля за град Варна. Всъщност това е освобождаването на Белослав. Поставят дървен кръст, който по-късно е сменен с железен.

В центъра на града, от южната страна ферибота се намира другият символ на Белослав - старата стъкларска фабрика, всъщност първата в България. Производството на стъкло и днес се води основна част от дейността на цеха, но вече всичко е различно. Залагат повече на вниманието към туриститe, като организират обиколки из завода - показват им старата пещ, която гальовно наричат „стъклената пещера”. През годините в нея са разтопени тонове стъкло, докато кризата с природния газ не спира внезапно производството им. Оттогава тя изглежда така – безмълвно застинала! За да се избегнат подобни проблеми в бъдеще, отсега се вземат мерки, които до лятото ще са факт. С поуките от миналото, собственикът вече е решил да се обърне към екологията – тук ще се рециклират остатъчните продукти в нови арт проекти и ще се инвестира в независим добив на енергия от слънцето.

Данко Калчев се опитва да управлява стъкларския цех в крак с времето. Набляга повече на музейната част, за да има какво да покаже на преминаващите оттук близо 9 хиляди посетители годишно, повечето чужденци - от Русия, Украйна Дания, Норвегия, Германия и Англия.

„Преди 120 г. чуждите инвеститори виждат пет пясъчни хълма. Пясъкът - възвишения от кварцов пясък, и лонгозна гора, която пък осигурява топлината за топенето. Това са двата основни източника, за да има стъкло на територията на Белослав. Стъклото е материал, който живее 4 хиляди години, след като бъде създаден, но той може и постоянно да се възпроизвежда. В това е неговата магия - хем да е крехък, хем и дълголетен!“, заявява Данко Калчев.

На туристите показват как за броени минути от топка нажежено стъкло може да се сътвори красота. Калчев държи стъклен лебед-символ на близката защитена местност Ятата.

До Ятата може да стигнете по черен път - малко преди началото на града има информационни табели. Дори и в студеното време ще зърнете някои от стотиците птици, които зимуват на завет сред тръстиките и папура. Шейсет вида от тях са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване.

И хората, и ятата от лебеди и корморани идват тук заради спокойствието. Толкова е тихо, че забравяме за градската глъч. На подобни места, ако си дадем време да постоим притихнали в естествените шумове на природата, ще усетим как времето спира! Мястото показва съвсем непретенциозно как с лекота можем да живеем безгрижно, без да усещаме надпревара и напрежение. Може би точно това търсят и въдичарите, които бродят понякога из защитената местност. Още един повод да се замислим колко крехко е природното равновесие и как с лека ръка се месим в екологичния ред на планетата.

Не винаги обаче тук и било тихо и спокойно. През вековете наоколо се е разигравала не една кървава схватка. Желанието за власт и демонстрацията на сила били напълно естествени за периода на Средновековието. Сурово време, изпълнено с жестокост, несигурност и твърде кратък живот. Спомен от него пази крепостта Петрич Кале - малко след Белослав, в посока Разделна. Преди да се отправим натам, сверяваме знанията си с тези на по-запознатите.

„ Разкопки е имало през 60-те и 70-те години - това е било  един  доста мащабен проект между варненския музей и Военно-историческия музей в София, разказва д-р Мария Манолова,  зам.- ръководител на разкопките на Петрич кале. - С тази цел там е изградена архитектурна база, която е трябвало да се използва при последвалите археологически проучвани. Само че през 70-те години в подножието на хълма, там, където днес е големият комбинат Девня, при строителството на Девненските заводи са открити селища и некрополи. И тогава научният капацитет, всички сили на изследователите се насочват натам. И Петрич кале остава на заден план.” Така всъщност завършват проучванията на обекта. Те разкриват една добре запазена фортификационна система със съхранени на места до 2 - 3м. стени и една порта. За съжаление след приключване на разкопките този обект остава забравен. Може да се каже със сигурност, че крепостта, изградена в 5-6 век, е функционирала през ранно-средновековния период, въпреки че следите от това не са много мащабни. Възстановяването на крепостта става през 12-и век. Оттогава има и най-много материал - керамика и монети. Датата, на която е унищожена, е 7 ноември 1444 г.

Близо половин век след първите кратки проучвания, това лято археолозите подновиха разкопките – макар и за месец, с ограничен брой хора. Разкрити са основите на църква от 14-ти век и част от некропол. Малко се знае за този обект. Голяма част от сведенията на изследователите на обекта са изгубени през годините. Това е една от последните крепости, които падат под меча на османския завоевател - преди Варна и последната битка на полския крал Владислав Трети Ягело, наречен по-късно Варненчик. Три дни преди 20-годишният предводител на елитната армия да остане завинаги в историята, той води успешна битка тук и я печели. От това, което са открили, археолозите заключават, че тази военна крепост е била добре укрепена, охранявала е проходите към Стара планина, но имала добра видимост и на север. Уникалното при крепостта са тайните стълби, изсечени в скалата. Те са най-бързият начин да се доставят провизии - храна и вода, в случай на обсада. Можело е да се ползват и в мирно, и във военно време.

Ако и вие чуете шумотевицата от звънтящи мечове и брони, не се изненадвайте и не се стряскайте. Петрич кале е едно от любимите места на момчетата от „Чигот”.

Членовете на групата за исторически възстановки имат обща страст – Средновековието. Настървено издирват детайли от достоверни исторически източници и се стараят да пресъздават максимално близо живота на хората от онова време - като начин на мислене, облекло, избор и изработка на оръжия, кулинария.

„Събрахме се, видяхме, че имаме сходни интереси и направихме нещо, което в България не беше правено. Стилно да се придържаме към историческата истина и всеки детайл да бъде според източниците”, разказва Ясен Ненков от „Чигот“ .

Част от групата вече са специалисти по средновековните занаяти. Правят си ризниците от неръждаем материал, за по-лесна поддръжка. „Имаме сведения, че са ги складирали в сандъци с пясък, за да премахват по този начин голяма част от ръждата. Броните им никога не са били на 100% лъскави и прекрасни, но важното е било да те пазят жив!“, казва Илиян Лъсков.  

Сили за изтощителните битки получавали и от храната, милост за живота си – от вярата. „Противно на схващанията диетата им е била доста разнообразна. Нямало е продукти като домати, картофи, царевици, но са имали богат набор от други продукти, като млади листа от липа за салата и супа, плюс много варива - леща, грах, жито, хлебни изделия, а за по-високо стоящите в социалната стълбица – и дивеч”, казва Цветин от „Чигот”.

Момчетата и момичетата от „Чигот” лесно се пренасят в онова време. Казват, че е въпрос на вътрешна нагласа и да се живее по подобен начин.

Ако останете край Белослав за повече от един ден, няма да съжалявате! Може да отседнете в хижа „Петрича”. Близо до нея и крепостта е скалният венец над Разделна. Там са местата за по-сериозни тренировки на спелеолозите от Варна, където упражняват различни захвати, както и слизане и качване по отвесна скала, пренасяне на пострадал по тази 40 метрова пропаст... Тук важното е да се мисли само за следващата стъпка, да се пренася тежестта, когато се чувстваш стабилен и... да не гледаш надолу!

По скалите над Разделна има маршрути с различна степен на трудност, което дава  възможност да катерят начинаещи, както и да тренират по-напредналите в алпинизма.

Скалният маршрут над с. Разделна, не знам по чие хрумване, се нарича „Вълчата пътека“, казва Добри Добрев, спелеолог. - Това е екстремна пътека, която е предназначена за групи без особена подготовка, но пък туроепараторите трябва да са добре оборудвани. Целият маршрут е обезопасен от здрави хватки по скалите. Един кръгов маршрут започва от старата чешма до бунгалата, преминава по цялата дължина на скалите и слиза от другата страна. През зимата сме забелязвали следи от четириноги животни – чакали или вълци. Те могат да минат само по тая пътека. И ние минаваме по нея. Преживяването е много интересно”, твърди Добри.

Наблизо се намира и скална ниша от пясъчен варовик с необятна гледка към пъстрата равнина. Тази атракция е оценена  отдавна от местната община и е обезопасена със стръмна, но стабилна метална стълба.

Имайте едно наум, когато тръгвате и вие по тези или други пътеки със спелеолози. Радостното ви очакване при изкачването може да бъде заменено от екстремно слизане и ускорено сърцебиене. Защото това, което те наричат “разходка”, не е като познатото шляене край брега на морето или реката. Но пък си заслужава!

Освен това е толкова близо до Варна и в същото време – толкова различно като преживяване.



Източник: Добрини





Коментари

горе