Кирил Аспарухов: Гец ошамари сина на Живков!


В началото на август във Варна бяха раздадени „Морските Оскари”, или „Marine Lifestyle Awards 2015”. Голямата награда за цялостен принос заслужено бе връчена на Кирил Аспарухов, който има вече над 40 години стаж в родния шоубизнес. „Зад гърба ми има над 40 години стаж в шоубизнеса и това ме кара да посрещам със самочувствие всички нови предизвикателства. За моето покритие ви оставям да съдите сами”. А ето и продължението на неговия увлекателен разказ, стартирал в миналия брой на „ШОУ”:






- Коя е най-забележителната случка или събитие от филмовия фестивал „Любовта е лудост”, с какво и кого я свързвате по-конкретно?
- Само една от много случки ще споделя. Невена Коканова и Коста Цонев са специални гости на едно от заведенията на Златни пясъци. Имаше и други гости от кинофестивала. Но звездите бяха в отделно сепаре. И аз - с тях. Гледахме програмата, забавлявахме се. Невена беше с брошката, с която се появи на моята сватба и която й е наследство по майчина линия от цар Борис. Дори танцувахме. Как се случи, брошката в края на вечерта изчезна! Падна някъде. Съобщихме по микрофона. Дори писах на другия ден във варненски вестник колко е скъпа тази брошка. Никой не даде знак, че я е намерил...

- Сигурно имате още много весели случки и преживявания с Коста Цонев по време на фестивалните дни, а и не само. Споделете най-забавната от тях!
- Най-забавната е още в началото на запознанството ни. Невена (Коканова - б.а.) е играла най-много с него в български филми и все е негова съпруга. Бях се решил да направя интервю и с него. Но не смеех. И тя му написа бележка: "Коста, това е мое доверено лице. Иска да те интервюира". Той я прочете и ми се усмихна: "След като си на Венчето доверено лице, да започваме...". След това съм имам много интервюта с него, бил ми е на два пъти гост в шоуто "На чаша кафе и... още нещо". А по време на кинофестивала "Любовта е лудост" неговите лакърдии нямаха край.

Беше истински фокус!

- Имате много стихове, посветени и илюстрирани от самата Невена Коканова! Какво ви свързваше с нея, как нейната чудовищна фотогеничност в българското кино и личностни качества са преплетени с вашето творчество, а и какви са най-ценните ви спомени от личните ви досег с нея?
- Какво богатство е да бъдеш допуснат до нея, до духовния й храм! Интересно беше запознанството ни. Още по-интересно - развитието му. За да стигне до моята неповторима женитба с Анета, на която тя ни бе кума. Едва ли някой повече я е интервюирал от мен! Гостуванията й във Варна с театрални и филмови премиери за мен бяха повече от духовен празник! Илюстрациите й на стихосбирката ми "Кестенов бяг" - неповторими! Премиерата на същата книга в кафе-театъра на ФКЦ беше последвана от два рецитала в читалищния салон в родния ми Петрич. С театралната постановка "Последните 13 дни на цар Борис" гостувахме не само в Петрич, където ни благослови баба Ванга за новия Културно-информационен център към НЧ "Братя Миладинови", но и в Сандански, Гоце Делчев, с. Коларово, Варна, кв. „Владиславово”... не бих могъл да изброя всичко. На един неин триптих от снимки ми написа: "Хубавите неща престават да бъдат хубави само от нашата злоупотреба с тях". И това можеш да прочетеш само като събереш трите снимки. Другият й бисер: „Кладенецът на душата не трябва да пресъхва”. Или пък: „За мъж не се плаче, но за другар – да!”... Така се роди и книгата ми "Олтар за Невена" - стихове, посветени на нея, откъси от нейни и мои писма, нейни илюстрации, фотографии...

- Друга актриса, останала в съзнанието на българските зрители - Пепа Николова, си отиде също без време, накрая нейният талант не беше оценен подобаващо... Какво ще ни разкажете и за нея?
- Тя беше повече от шемет. Когато я поканих в шоуто ми "На чаша кафе и... още нещо" и салона беше пълен, а аз закъснявам, защото нейният автобус от Шумен закъсня, всички очакваха, че ще ни разпилее от смях, а още в началото разказа ни нещо, което

ни стегна в гърлото и се отрони неволно сълза...

Винаги ходела на театрални гастроли и шоупрограми с малката си дъщеря. Но на едно гостуване в Мездра, защото било близо, оставила Александра вкъщи и веднага се прибрала след гастрола. Но като влязла в стаята, се стъписала - Александра била заспала с икона в ръка. Тя я събудила и попитала какво е станало. А дъщеря й отговорила: „Мамо, помолих се да ми се върнеш жива и здрава!”...

На три пъти е била манекен в мои артистични ревюта във Варна. И когато беше облечена в булчинска рокля, свали си обувките, седна на стъпалата, вдигна единия крак и се развика: „Няма ли мъж за мен?!”. И тъжно, и смешно. На поетичното шоу по случай 8 март "Нежен цвят и не съвсем" публиката очакваше пак смях през сълзи, а аз я накарах да рецитира любовна лирика и да пее италиански песни. Фурорът беше невероятен! Случките с нея във Варна нямат край! Знаеше, че публиката я обича. Но й тежеше това, че не е дооценена...

- Дъщеря й Александра Сърчаджиева е наследила таланта и също е чест посетител на филмовия фестивал във Варна, макар че телевизионните й изяви напоследък са повече от филмовите, а личната й съдба не е особено щастлива по отношение на баща й Йосиф Сърчаджиев... Сигурно и децата на големите актьори сте ги „отгледали” още докато са били малки и са идвали с родителите си на вашите събития...?
- Ето и продължението за Сашка Сърчаджиева. На един от кинофестивалите имах конкурс за "Мис и Мистър Тийнейджър ". Включих и Александра, но не казах, че е Сърчаджиева, а друго фамилно име. И тя взе, че спечели конкурса. Това стана и на единствения провеждан на брега (там сега е заведението "Рапонги") конкурс за Мис "Кошута". Александра стана победителка и на журито, и на публиката. И след като й връчихме наградите, обявих чия дъщеря е.

Публиката я помете

с мощни аплодисменти.

- Едни от последните срещи с големите Георги Георгиев-Гец и Петър Слабаков също са били във вашите тв предавания. Няма да ви пусна, докато не разкажете забележителни спомени или случки и с тях двамата?
- Големият Георги Георгиев-Гец е оставил трайна следа не само в киното и в театъра. Още се коментира от работниците в Долината на голямата химия неговият жест, когато дойде благотворително на среща с трудовия колектив на ПВЦ-то в Девня след аварията, която отне много човешки живота. Земен, усмихнат, общителен, той се раздаде с откровения и спомени. Сподели по човешки трагедията в Девня. Неповторима беше и срещата с колективите на Циментовия завод. На всяка среща той имаше актьорски финал. Монологът на Куцар беше един от коронните му номера. Публиката за миг се потапяше в магията на актьорското му майсторство! Когато го поканих в ток-шоуто на живо "На чаша кафе и... още нещо", вместо предвидените 45-50 минути той ни подари близо два часа откровения за богатия си човешки и творчески път, за нелогичното "пенсиониране" на звездите на Народния театър "Иван Вазов", за плесницата, която ударил на Тодор-Живковия син, че угасил цигарата си в бедрото на момиче. Вместо един монолог той подари на публиката две превъплъщения от Йовковите драми "Боряна" и "Албена". И се оказа, че това е последното му интервю „на живо”, което дава. После

инфарктът го настигна на сцената

в Стара Загора. Подобна неповторима среща имах и с Петър Слабаков. Тогава шоуто ми се подвизаваше в заведението "Чардака" на Игнат Раденков - героя на социалистическия труд и знатен строител, който беше личен приятел с него. Когато се появи Слабака, сред публиката имаше и други негови приятели, които му припомниха варненския период, а той сподели за своето отшелничество сред природата, на село. Много неща не споделяше с новия живот. В едно беше категоричен - че животът в хармония с природата е много по-важен; че това ни кара да бъдем по хора...

- Защо според вас все повече големи творци, легенди, доайени си отиват от този свят с болка и неудовлетворение, омерзени от творческо-културната ни действителност, ако мога така да я нарека?
- Говорим за приемственост, а такава няма. Появяват се нови стратези в сферата на културата и решават, че от тях започва всичко. А този, който е доказал житейски и творчески мястото си, трябва да го брани с всичко позволено и непозволено, за да го има. И ако трябва да го признаят, правят го посмъртно.

А къде бяха, когато е бил жив?!

- Вие сте „проектант” на идеите да има алея с отпечатъци на звездите, които посещават кинофестивалите “Любовта е лудост” и “Златната роза”, както и Световния фестивал на анимационното кино. Ако разполагате с размаха и парите на Холивуд, смятате ли, че можем да бъдем конкурентоспособни в световен мащаб, като техните награди „Оскар” или „Златен глобус”?
- Това е една от болните ми теми - входът на Морската градина във Варна да се сдобие със своите "Морски звезди" като Оскарските в Холивуд. При това участъка от хотел "Черно море" до входа на Морската градина - любимото Ларго не само на варненци, а и на всички, които идват в морската ни столица. Не само защото Варна е филмовата столица на България (това са четири кинофестивала), но тук е и първият в света балетен конкурс. Единственият носител на „Гранд при” - световният Владимир Василиев, два поредни фестивала идва във Варна, оглавява журито и беше великолепен повод първата "Морска звезда" да бъде негова. Един от най-старите музикални фестивали в Европа е "Варненското лято". Прибавете Театралният фестивал, Джаз фестивала, Хоровият фестивал... да не изброявам. Представете си колко открояващи се творци от България и чужбина идват на брега на морето! Оставяйки своята "звезда", Алеята "Морска звезда" ще бъде един естествен продължител на Алеите в Морската градина - до Пантеона е на космонавтите, по-надолу - на възрожденците. Има и паметни плочи със земя от исторически български градове. Така паметта и признателността ще дообогатяват историята.

Глас в пустиня!...

При това споделих идеята си пред строителната комисия на Общината, които дърпат конците на "ремонта" в центъра, за да могат да предвидят тази Алея. Писах и на кмета Портних. А беше време, когато Варна кандидатстваше за европейска столица на културата. Спечели я Пловдив...

- Споделяте, че най-новото предизвикателство пред вас е предаване, което ще проследява съдбите на успели българи зад Океана. Докъде стигнахте с тези ваши добри намерения, имате ли конкретни личности, с които искате да разширите хоризонта от едни и същи муцуни, които обикалят всички телевизии, но са втръснали на българската публика до болка?
- Опитах и от това начинание. Успях, заедно с Киро Скалата, да отключим откровенията на много българи, живеещи в Лас Вегас, Сан Диего, Сан Франциско. Някои от тях видяха бял свят в неговата поредица "Фитнес мания", а други - в моето предаване "На брега" на ТV "Черно море". Но когато това е твоя идея, а не политика на учреждението, в което работиш, разминаването е неизбежно. Боли ме и от факта, че сега, когато след толкова натрупани премеждия - житейски и творчески, съумявам да отприщвам натрупани откровения, без значение от статуса на събеседника,

внушават ми, че съм със затихващи функции... О, Господи!

- Ще признаете, че най-голямото ви произведение на изкуството е дъщеря ви Делена, за която казвате, че е: „Красива, млада, талантлива танцьорка, усмихната стюардеса”. Какво още я прави точно ваша дъщеря и с какво най-вече ви радва сърцето и живота?
- Усмивката й с тези две трапчинки е повече от живителна и оптимистична. Много ритмична и танцувална. Подчертано артистично. С характерен инат (Господи, колко си приличаме!). Но е отговорна. И състрадателна. Позна истинската стойност на парите още като ученичка, когато работеше. А сега като стюардеса ни държи на нокти при всяко излитане и кацане. И напук на всичко това радва сърцето и живота ми!

- След 40 години в шоубизнеса предполагам, че не само няма да слезете от вашия пиедестал, но вече имате хиляди нови идеи за следващите. Коя смятате да доведете до мечтания от вас завършек най-скоро?
- Предстои ми на 10 септември благотворителен спектакъл премиера на 17-ата ми книга "Любовни следи", която ще излезе под печата на издателство "Български писател". Събраните от премиерата пари ще даря на талантите от ДЮТ "Златното ключе" при ОДК и така ще предам щафетата на ярките артистични таланти на Варна. В този мой бенефис ръка ще ми подадат всички клубове по спортни танци във Варна, формацията на Нина Козина "Арт денс" и Жоро Степа, певците Теди Генев, Ники Бинев, Боряна Христова - Амира, Деси Добрева, Тони Димитрова и Васил Петров. Това ще се случи на сцената на Летния театър, където още не е имало поетична премиера. И няма да позволя друг да ми слага точка! Ще я сложа аз!






Зодия Скорпион

- Никога не забравям, че съм представител на зодия Скорпион, казва Кирил Аспарухов. А Скорпионът е не само романтичен, но и авантюристичен, артистичен, интуитивен... Така със съпругата ми Анета сложихме короните в катедралния храм "Св. Успение Богородично" и се оженихме повторно пред очите на единствената ни и чаровна дъщеря Делена.

Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ



Източник: Блиц





Коментари

горе