Жеравна - новата българска народна приказка (ден първи)



На 21 август – петък, боровата гора в местността Добромерица край старинното балканско селце Жеравна отново посрещна хиляди гости от всички краища на България и света. Поводът бе провежданият за осмо поредно лято Фестивал на фолклорната носия , организиран от фондация „Българе“, кметство Жеравна и Bona Fide. Организаторите обещаха да направят тридневен скок във времето, връщайки ни 150 години назад в най-българските години и определено, за пореден път, въпреки дъжда и планинските капризи на времето, успяха.

Стотици българи, бяха отворили бабините ракли и извадили завещаните старинни носии за нов живот. Стотици бяха и тези, които фестивалът бе провокирал да си ушият и облекат собствени носии… и не само, бяха ушили и приготвили носии за децата и бебетата си. Независимо от прогнозата за дъжд и вятър в гората край Жеравна всички се стекоха на поляната още в петък следобед, много преди изстрела, с който Христо Димитров – ръководителят на Ансамбъл Българе, даде началото на осмото издание на този празник на българщината. Вечерта започна с прочувствени думи и преклонение към един истински българин и родолюбец – акад. Антон Дончев получи почетната награда на Фестивала и титлата „Апостол на българщината“.

„Световната култура е оркестър. Всеки народ е инструмент и участва в тази симфония. Със своето присъствие, със символите, преминали през вековете, които носите на дрехите си, вие просто доказвате какви богатства продължаваме да пренасяме през вековете и, дай Боже, да продължаваме да пренасяме и занапред.“ , каза авторът на „Време разделно” и призова за единство.

А на поляната край Жеравна единство определено имаше.

Единни, цветни и усмихнати, млади и стари се наслаждаваха на богатата фестивална програма: на тържествения концерт на Ансамбъла за народни песни и танци „Пазарджик”, който представи неповторимото фолклорно богатство на Тракия, на неземната музика на уникалния инструментален оркестър “100 каба-гайди”, популярни в страната и чужбина като едно от националните богатства на българското нематериално наследство, на зурните от Петрич, на тракийския оркестър „Гергьовден“…

След края на официалната част, оркестрите и музикантите се редуваха, капнали от умора, а неуморните танцьори –не! Вихрените хора се разтуриха по първи петли, независимо от започналия в полунощ дъжд.

Хилядите, милеещи за българското гости танцуваха като за последно, въпреки че знаеха, че тепърва предстоят още два вълшебни, приказни дни…

текст: Пепа Попова



Източник: inlife





Коментари

горе