• Facebook
• Twitter

Язовир Пчелина - приключние и романтика

---

Язовир Пчелина е едно прекрасно място, на което човек може да си отпочине през уикенда.

Известен е също с името Лобош. Мястото отстои на около 60 км. от София в посока към Радомир, на около 600 м. надм. вис. е, слабо посещавано е и е изключително живописно, особено ако има възможност да се разгледа от различни гледни точки като направихме ние. Разполагахме с каяци, които ни позволиха да разгледаме бреговете от различни страни и разбира се да запечатаме тези моменти.

Историята разказва, че язовир Пчелина е заличил някога съществуващото село Пчелинци, а жителите му са се заселили в околните села и най- вече в Радомир. Най- интересното е, че параклисът на селото все още е там и се извисява, но вече над водите на яз. Пчелина, а не над село Пчелинци. За съжаление ние го видяхме само от водата и нямахме възможност да го стигнем до него, но като примерни туристи се осведомихме, че параклисът е строен през 1350г. и се казва Свети Йоан Летни.

• Това е от историята, а сега от мен:

Посетихме язовира за един ден, но установихме, че там има и възможност за нощуване както в комплексите за отдих, така и на палатка. Признавам, че трудно намерихме подходящо местенце, тъй като бяхме с канута и ни трябваше удобно място за спускането им във водата, но това беше така, само защото за първи път отивахме на яз. Пчелина. Около нас имаше рибари, но улов нямаше. Ние обаче не се интересувахме от това. Разтоварихме канутата и потеглихме на разходка, като отправната ни точка беше в северната част на язовира. Тръгнахме на запад. Навлизайки навътре, усетихме полъх, който много приятно ни разхлади.

Гледката непрекъснато се променяше, а хората на брега ставаха все по-малки. Патици плуваха покрай нас, като от време на време прелитаха ниско и удряха водата с крилете си.

Наслаждавайки се на пейзажа, се доближихме до отсрещния бряг, от където ни „погледна” параклисът „Св. Йоан Летни”. Потърсихме място да акустираме, но не намерихме. Продължихме нататък покрай брега. Водораслите ни гъделичкаха и слушахме песента на папура, който се раздвихи от нашите канута. Речни охлюви плуваха около нас. Доближихме един самотен остров, както ние го нарекохме - скала в язовира, обрасла с растителност. На нея също нямаше как да се качим заради стръмния й бряг. Заобиколихме острова и поехме на обратно. Видяхме интересни скали с причудливи форми.

Поехме на югоизток към стената, но не стигнахме до там, тъй като бяхме запленени от едно много спокойно заливче на север, което обаче не се оказа толкова малко. По неговото западно крайбрежие видяхме бунгала, хотелчета и къщи. На едно от местата отплаваше малка лодка с три дечица вътре и един възрастен мъж, вероятно дядо им. Сигурна съм, че са се забавлявали. Ние продължихме, като завихме към източния бряг на залива и тогава сякаш попаднахме във водите на високопланински язовир.

Слънцето беше паднало ниско и вече беше сенчесто. Иглолистни дървета протягаха клони към нас, като някои почти бяха легнали във водата заради издълбания с времето бряг. Около нас имаше само тишина и хлад и природна картина, която трудно може да се събере в една снимка.
След като събрахме впечатления и слънчев загар, се завърнахме на брега. Направихме си пикник, полюбувахме се още малко на природата и започнахме да събираме багажа си. Слънцето вече си отиваше. Малко преди да потеглим яз. Пчелина разкри и романтичната си страна. Залезът над спокойните води беше обагрил небето. Рибарите отдавна ги нямаше.

Прекрасен завършек на един почивен ден, който ме изпълни с толкова много впечатления и позитивизъм, че като се прибрах, имах чувството, че ме е нямяло няколко дни, а не няколко часа.

Източник: rozali

Коментари

Социални мрежи