Ямболлийката Стиляна Параскевова създава българския трикольор

Колко от нас знаят историята на българския трибагреник и как точно е избран за
национален флаг на страната? Със сигурност малко българи дори са си задавали тези
въпроси. Малцина са и хората от Ямбол, който знаят историята на трикольора ни,
както и това, че той е създаден от ямболлийката Стиляна Параскевова.
За първообраз на българския трибагреник се приема ушитото от Стиляна Параскевова
знаме, което се пази в Националния военноисторически музей. То е и най-старото
знаме в колекцията на музея. Ушито е от коприна, с размери 198х119х173 см, като
външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици – бяла, зелена
и червена, са разположени хоризонтално. На лицевата страна е извезан коронован
лъв и над него в полукръг има надпис: „С БОЖIЯ ВОЛЯ И СЪ СИЛАТА СЛАВНОГО РУССКОГО
ЦАРЯ АЛЕКСАНДРА II-го НАПРЕДЪ!” Двата външни ъгъла завършват с пискюли. В долния
външен ъгъл има надпис „Стилияна Ив.Парскевова// Браила, 1877 г. априлий”.
В края на 1876 г. на заседание на БРЦК в Букурещ се обсъжда необходимостта от
знаме за българските доброволци, които ще участват в предстоящата войната между
Русия и Турция. Ямболският търговец Иван Параскевов, който бяга от турците в Браила,
поема ангажимента и възлага на дъщеря си Стиляна да ушие и извезе знамето. Тогава
тя е едва 15-16-годишна девойка. За модел на лъва използва значката на българските
въстанически калпаци. Бисер и сърмени конци се доставят от Виена. През април 1877
г. знамето е готово. На 8/20 май с.г. Ив. Иванов, председател на кишиневското
българско настоятелство, представя бащата и дъщерята на великия княз Николай Николаевич,
главнокомандващ руската Дунавска армия. Те му предават знамето. То обаче не участва
в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война
(1877-1878). Едва през 1930 г. Стиляна научава, че знамето е в двореца и издейства
разрешение да го види. Две години по-късно тя умира.
Източник: yambolpress
