Пейо Яворов - "На Лора"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература. Поводът за създаването на “Стон”(първоначалното така е озаглавено) е първата среща с Лора Каравелова  на една разходка до Драгалевския манастир. Едва след смъртта й Яворов редактира заглавието – “На Лора” и добавя мястото и датата на запознанството им.  В стихотворението любимата е придобила двойствен образ – ангелски и демоничен. Водещо е не раздвоението между вярата и безверието, а терзанията между плътската страст и духовен помисъл, между греха и изкуплението. Творбата разкрива един от основните философски мотиви в Яворовата любовна лирика – за неосъществимото сливане на влюбените. Търсената близост с другия е сравнена с мираж, а любовта се е оказала едно болезнено изживяване.

 

На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!



Източник: Bulgarian History





Коментари

горе