Тони Димитрова: За да пееш, трябва да чувстваш
Антоанета Петкова е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Името не ви звучи познатo? Помислете отново. Тя всъщност е Тони Димитрова. Става популярна с бащиното си име. Завършва средното си образование в родния си град и започва работа като машинописка. Става певица, както сама признава, по волята на съдбата. Умее да свири на китара и пее за удоволствие, няма големи планове. Замества заета вокалистка в самодеен оркестър и след време на колебание решава, че иска да се посвети на музиката. Решението й се затвърждава, след като се явява на конкурс на ''Фамилия Тоника'' в Бургас. Печели го и...съдбата потропва на вратата й.
Следва 3-то място на конкурса “Бургас и морето” през 1996, излизането на едноименния албум през 97, втори албум през 99 ''Как си, Тони''. От него се раждат хитовете ''Балкански синдром'', ''За кой ли път'', ''Старецът и морето'' и др. През 2001г излиза албумът ''Съмва се'', а запомнящи се песни от него са ''Още те обичам'', ''Малка водка с портокалов сок'' и т.н. В следващата 2002 певицата издава албумът ''Дуети'' , който включва проектите й с Васил Найденов, Орлин Горанов, Гого Найденов, Веселин Маринов, Пламен Ставрев. Нейни са и албумите ''Най-доброто'', ''Обещания'' и други. Има зад гърба си десетки концерти и подготвя нови парчета. Тони Димитрова - няма как да не я познаете!
-Г-жо Димитрова, разкажете ни с какво планирате да изненадате феновете си през следващите месеци?
-Напоследък съм доста заета. Предстои ми да запиша няколко песни песни, защото в близко бъдеще планирам да издам новия си албум. В края на този месец имам репетиции в Бургаския театър, свързани с нова постановка с режисьор Йосиф Сърчаджиев. Спектакълът се казва ‘’Веселите уиндзорки’’. Освен това, на 6 декември ще стана почетен гражданин на Бургас, което ме прави много щастлива. Трогната съм и съм благодарна за това. (на тази дата Бургас чества своя празник – бел.авт.)
-Можете ли да споделите как ще се казва албумът Ви?
-Все още не зная. Трябва да запиша няколко песни на Стефан Диомов и на Митко Щерев. Изглежда, че при мен заглавията на албумите идват последни.
-България ще бъде домакин на детската ‘’Евровизия’’. Следите ли този конкурс, какво е мнението Ви за него?
-Миналата година, когато Крисия участваше в него, бях в Русе. Там бях жури на един много готин конкурс за млади изпълнители. Изгледах финала в един ресторант и много се радвах. Като че ли при децата е по-различно, отколкото при възрастните. В конкурса за деца сякаш няма толкова политика. Знаем, че хората често гласуват за приятелски държави на ‘’Евровизия’’. В този ред на мисли ние нямаме шанс. Нямаме шанс и защото обикновено изборът на представителя на България на конкурса е обвит в мистерия, недомлъвки и съмнения. Вече имаше няколко недоразумения, които пяха от името на страната ни и смятам, че Българска национална телевизия с право спря участието ни на състезанието. Имам усещането, че при детската ‘’Евровизия’’ все пак нещата са по-различни. По-чисти са, както децата са по-чисти от нас, възрастните.
-В тази връзка можете ли да коментирате дали у нас има добри условия за развитие на млади таланти? Усещате ли конкуренция между тях и вече утвърденото творческо поколение?
- Смятам, че утвърденото поколение не пречи на младите да се развиват. Имаме много гласовити деца. Проблемът обаче е, че всички искат да бъдат големи звезди, а България е малка страна. Когато дадат някого по телевизията два-три пъти, той вече смята, че е звезда. А всъщност много малко хора се помнят. Всички обаче имат огромни очаквания. Може би техните надежди се подхранват и от реалити форматите, от продуценти. В крайна сметка се получава следното – давали са ги по телевизията няколко пъти, но се озовават вкъщи. В най-добрия случай пеят по пиано баровете, но изпълнителите вече са толкова много, че конкуренцията е жестока и далеч няма място за всички.
Освен това забелязвам изключително неприятна тенденция. Децата масово пеят на английски. Те са се усъвършенствали в това до такава степен, че представят някои световни хитове по-добре от самите оригинали. Стигне ли се до песен на български обаче, катастрофата е пълна. Децата ни не умеят да пеят на български. Този наш език, който аз толкова много защитавам от грозни и цинични текстове, те не го владеят добре по отношение на пеенето.
-На какво се дължи това? На музикалните педагози ли, или на други фактори?
-Може би се дължи най-вече на времето, в което живеем. Всеобщата неграмотност е всеизвестна. Тя се промъква в писането, в говоренето, в разсъжденията. Логично се проявява и в песните. Няма начин човек да е много грамотен, а да говори с грешки. Хората така пишат, така говорят и така пеят.
-Но децата, които виждаме да пеят по телевизията, правят впечатление на интелигентни. Когато ги чуваме да говорят, се разбира, че това са умни деца.
-Да, но тук идва и ролята на музикалния педагог, за когото попитахте. Ако някой иска от мен съвет за песен, аз винаги посочвам, в случай че има грешки при произнасяне на думите. Някои педагози явно не го правят. Освен това има много изпълнители, които абсолютно неправилно произнасят думите, само за да има рима. Децата виждат и попиват всичко. Кой да ги научи? Педагозите им трябва на първо място да ги научат да говорят правилно български език.
Има и една тайна, която малките изпълнители не знаят – песните им не достигат до никого. Има малко изключения, които са много рекламирани. Онези, които са добре продуцирани, трябва да бъдат шлифовани добре. Трябва някой да им каже: ‘’Вникни в това, което пееш. Помисли за какво става дума в песена, почувствай го и тогава я изпей’’. Ако пееш за любов, трябва да я усетиш, това трябва да внушиш. Ако пееш за радост, това трябва да чувстваш. Песента е една загадка, тя е магия. Първо трябва да разгадаеш загадката, после - да предадеш магията. Изпълнението е роля, която трябва да преживееш.
-Не смятате ли обаче, че някои от децата, за които говорим, са прекалено малки, за да успеят да почувстват романтичната любов или драматичната история в дълбочина? Те са талантливи, но все още нямат житейски опит.
-Ако са толкова малки, защо са на сцената? Родителите трябва да ги спрат и да кажат:’’Изчакай, има време за всичко. Сега е време да си гледаш учението.’’ Аз съм се срещала с много амбициозни родители, но при някои това наистина се превръща в болест. Не можете да си представите за какво става дума, ако не сте го видели лично. Оставете децата да изживеят детството си, не ги размъквайте от конкурс на конкурс. Има деца, които заради амбициите на родителите си прекъсват училище, за да пеят...Нормално ли е това? А какво се случва после с тези деца?Нищо, абсолютно нищо. Единици са примерите за малки изпълнители, успели като музиканти. Когато чуя някое дете да казва: ‘’Песните са моят живот’’, много се учудвам. Какво знаеш ти за живота, чедо?
Трагедията на тези деца е в неистовото желание за известност. Някои от тях, след като участват в песенни формати, се опитват непрекъснато да привличат вниманието на публиката със скандали, с разголени снимки във Фейсбук. Някои деца пеят вулгарни текстове и танцуват сладострастно. Просто искат да бъдат разпознаваеми, с цената на всичко. Трябва някой близък да им каже:’’Почакай, недей да насилваш живота си! Ако има нещо да се случва, ще се случи.’’ Нямаме мярка в нищо.
-Явно е трудно да се намери баланс между желанието за изява и възрастта и възможностите. Като родител и изпълнител с богат опит, какъв е основният Ви съвет към родителите, педагозите и децата по отношение на баланса?
-Мога да дам такъв съвет с две думи: приличие и мярка. Някой ще си помисли: ‘’Лесно й е да го каже, защото е успяла’’. Само че аз не съм влагала никаква амбиция. Просто така се случи. На родители и преподаватели мога да кажа да не участват в унищожението на детската психика. Всичко е хубаво, когато е умерено.
Източник: Кмета
Коментари
Харесайте ни във facebook!
