Гробницата при Свещари – духът на времето
Гробницата при Свещари е едно от 9-те български чудеса, поставени под закрилата на ЮНЕСКО. Посещението й ще ви изпълни с възхита и наслада от тракийската архитектура и култура. А духът на времето ще ви върне към една отминала епоха.
Фактът, че българските земи са пазител на богато културно-историческо наследство е известен отдавна – и на учените, и на българския народ. Но онова, което и днес не спира да провокира догадки, размишления и изследвания е, какви са конкретните послания и неразкритите тайни на голяма част от този древен завет. Защо едни паметници са останали незасегнати от времето и човешката алчност, а други са се превърнали в тяхна изкупителна жертва. И как преди хиляди години цивилизациите са имали толкова развита и образцова култура на живот, че тяхното наследство е оцеляло и до днес, при това като носител на същата сакралност, с която е създавано.
Типичен пример за всички тези въпроси е гробницата при Свещари. Това малко село в Североизточна България, разположено на около 40 км от град
Разград и на около 300 км от София, населено с мюсюлмани и християни, вероятно
би тънало в пълна забрава, ако през 1982 г. под една могила на 3 км от него, не
бива открита уникална гробница с тракийски почерк. При това се оказва, че тя не е изолирана находка, а част от некропол с още 26
могили с различна големина.
Тук е моментът да споменем, че всички могили са част от историко-археологическия
комплекс „Сборяново”, който се нарежда под No 49 в списъка на 100-те Национални
туристически обекта. И макар на засилен туристически интерес да се радват още 139 археологически и
културни паметника, само Свещарската гробница е обявена от ЮНЕСКО за обект на
световното културно-историческо наследство. Този факт я поставя на равна позиция с
Какво прави гробницата при село Свещари толкова значима, че да привлече вниманието на ЮНЕСКО? На първо място тя е безценно археологическо наследство, даващо богати сведения за живота на древните траки, за тяхното изкуство и традиции. Освен това тази реликва не е просто гробница на знатен тракийски жител, а вечният дом на велик владетел – царят на гетския народ, Дромихет.
Построена през IV - III в. пр. Хр. по нареждане на самия владетел, днес гробницата
при Свещари е изключително добре запазена. Траките са проявили гениални архитектурни
способности и находчива мисъл при съхранението на гробницата. Те не са използвали никаква замазка при изграждането на каменните блокове, вложили
са математическа мисъл в композицията и талант в орнаментирането, и умело са прикрили
творението си с голямо възвишение, известно като Гинина могила. В същото време се забелязва и влияние на елинистическата култура, представено
от колони с йонийски капители, художествени елементи, комбинация от правоъгълни
и сферични форми в архитектурния план, както й от своеобразното обожествяване
на владетеля.
Строежът на Гробницата при Свещари започва още докато владетелят е жив, недалеч
от столицата на гетската държава Хелис (чиито останки също са част от историко-археологическия резерват „Сборяново”). Тя обаче остава някак недовършена, тъй като царят почива докато поданиците
се занимават с изрисуването на вътрешността й и изработването на детайлите.
Композиционно Гробницата при Свещари се състои от коридор и три правоъгълни помещения, всички изградени от гладко обработени варовикови блокове, свързани помежду си с железни скоби, заляти с олово. Помещенията се определят съответно като преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с изящен купол. На входа се издигат няколко колони, украсени с червено – сини капители, цветни розетки и гирлянди. Подът е застлан с огромни каменни плочи, под чиято тежест се оформя леко издигане в средата на помещенията. Страничната камера е предвидена за дарове и жертвоприношения, а на стената, граничеща с предверието има отвор, наподобяващ прозорец. Именно в това помещение са открити и костите на 5 коня, които според тракийските традиции, трябвало да придружават господаря си в отвъдното.
Най-впечатляваща и любопитна е централната камера. В нея се разполагат два саркофага (на владетеля и на наложницата, избрана да го придружи в последния му път), а върху полукръглата стена в основата на купола е изрисувано своеобразното обожествяване на царя, което се допълва от скулптурна фасада на умален храм в близост до по-големия саркофаг. Чрез елементи на изкуството интериорът пресъздава колонадите и атмосферата, характерни за елинистичните гробници. Най-отличителната част от украсата на камерата са скулптурите на 10 женски фигури с вдигнати ръце, облечени в дълги дрехи без ръкави, със строги лица, прически, и носещи на главите си кошници, разположени по трите стени на помещението. Релефът е много детайлен, а цветовете са ярки и внимателно подбрани.
Въпреки че не е завършена, а огромна част от първоначалното й съдържание е разграбено,
Гробницата при Свещари е изключителна археологическа находка и по още една причина
- архитектурният й стил е нов и почти непознат на изследователите, тъй като се
отличава коренно от традиционните тракийски гробници и включва елементи от друга
културна цивилизация. Под егидата на ЮНЕСКО около нея са изградени алеи, тревни площи, охранителна
система, климатична система поддържа постоянна температура във вътрешността, а
входът се затваря с хидравлична врата с дистанционно управление. Само една малка
забележка: преди да влезете си купете калцуни, защото само така Гробницата при
Свещари ще оцелее за следващите поколения.
Обикновено посещението на Гробницата при Свещари върви заедно с посещение на
друг обект от резерват „Сборяново” - мавзолеят (алевийско тюрбе) Демир Баба теке
в подножието на „Камен рид”. Той е построена през XVI в. върху останките на тракийско религиозно светилище
от IV в. пр.не. е. (жертвеникът и улеите за вино и кръв са вградени в стените) и днес има статут на Паметник на културата с местно значение. Някога тук е имало и джамия, а още по-рано (според преданията) – манастир. Днес
комплексът се състои от гробница, една битова сграда и извор с жива вода, станал
причина това място да бъде издигнато в чест на алианския светец Демир Баба (Железният
баща). Според легендата в период на голяма суша, той откликнал на молитвите на
хората и пробил с ръка една скала, от която бликнала вода. Интересното е, че на
поклонение идват както християни, така и мохамедани, тъй като всяко от двете вероизповедания
приема Демир Баба за свой светец. На 2 август по традиция пък се връзват парцалчета
по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан в негова чест.
25. 10. 2011 / Цвети Тошева
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
