Жеравна – пасторална идилия
Жеравна е най-големият архитектурен резерват в България. Жеравна е шедьовър на българското майсторство и на патриотичния дълг към миналото. Жеравна е оживялата пасторална идилия от йовковите разкази – приласкаваща, жадувана, съхранена.
Когато посетите Жеравна, ще си обясните откъде е черпил несекващото си вдъхновение майсторът на краткия разказ Йордан Йовков, при създаването на незабравимите си сборници с творби като „Старопланински легенди“ и „Ако можеха да говорят“. Когато обхванете с поглед омайно красивите планински върхове и тучни обширни поляни, ще ви се стори, че виждате Индже на своя кон или чувате тягостната овчарова жалба. Да всичко е там, в село Жеравна – родният град на Йовков, благодарение на когото познавате обаянието, но и мъките на селския бит, преди още да сте се докоснали до него.
Жеравна може да е просто едно селце с около 500 души население, но неговото величие
се крие във всяко камъче от лабиринта калдъръмени улички и във всяка треска от
всичките 172 къщи, обявени за паметници на културата. Да, в България има и други музейно - архитектурни резервати (
Разположение
Село Жеравна е разположено на около 600 м. надморска височина в Средна Стара
Планина в Югоизточна България. Отстои на около 15 км от общинския център Котел, на около 45 км от областния
център Сливен, на около 340 км от столицата София и на около 32 км от пътен възел
„Петолъчката“ (наречен така заради разклоняването на пътя в пет посоки - - за 
Най-високата точка в района на Жеравна е връх Разбойна (1128 м.). В околностите са също толкова атрактивните села Градец, Медвен и Нейково. Многобройните извори с чиста планинска вода са позовлили построявеането на също толкова многобройни чешми, който украсяват заоблените хълмчета около Жеравна.
История
Предполага се, че първите заселници на Жеравна са траките, които се настаняват тук около II - III в., привлечени от богатите на вода земи. След тях идват римляните и славяните, които създават там своя град Потук и дават нов тласък в развитието на селището. Жеравна влиза и в състава на Първата българска държава. Тук през 811 г. хан Крум разгромява войските на византийския император Никифор I Геник, а няколко века по-късно цар Ивайло разгромява армията на византийския пълководец Мурин.
През XII – XIV в. около Жеравна започва строеж на множество манастири (най-големият и най-богат от които „Света Богородица“, разрушен от турците), които впоследствие стават здрава основа за развитието на духовна и просветителска дейност. Според една от хипотезите, първоначално селото било познато с гръцкото име Зервона („лява река“) на името на малката рекичка, разделяща територията му на две. В последствие названието се изменило до Жервона. Според друга, по тази река били изградени множество воденици, а названието на селото дошло от славянската дума за воденичен камък - „жернов“. За пръв път съвременното име Жеравна е споменато през 1837 г. в творба на един от основоположниците на българското училише Райно Попович.
По време на турското робство Жеравна функционира като едно от войнишките села с името Башкьой (от турски - главно село). Към пределите му са присъединени и околните осем махали, а самото село си извоюва свобода, благодарение на брака между сестрата на Цар Иван Шишман и султан Мурад. Основен източник на препитание са занаятчийството и животновъдството, които обаче претърпяват сериозна криза в първите години след Освобождението заради утвърждаването на манифактурното производство.
През Възраждането обаче Жеравна е основен политически, икономически и духовен
център на района. Изградени са множество сгради с обществено културно и просветно значени, отворен
е дори метох на Хилендарския манастир, където се предполага, че през 1772 г. е
направен преписът на „История Славянобългарская“. Тук се раждат и живеят едни от най-бележитите български дейци (като Сава Филаретов, Тодор Икономов и Васил Д. Стоянов), които активно се борят за духовното просветление на народа си.
Заради икономическия упадък, в началото на XX в. Жеравна постепенно започва да обезлюдава. Много от къщите са изоставени, а в последствие разрушени. През 1958 г. Жеравна е обявена за музеен архитектурен резерват с повече от 200 къщи (172 от които обявени за паметници на културата), реставрирани в автентичния им облик. Всяка от тях се смята за паметник на културата и за образец на Възрожденската традиция. Днес китното селце привлича хиляди туристи годишно, като повече от половината са чужденци, желаещи да се докоснат до все още живия български дух на отминалата епоха.
Забележителности
Съвсем заслужено Жеравна влиза в списъка на
И все пак има три къщи-паметници, които не бива да отминавате при посещението си в Жеравна - къщите на родените тук велики българи Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Йордан Йовков, всеки дал своя ненадминат принос за духовното обогатяване на народа.
Сава Филаретов е един от най-големите български възрожденци, просветители и учители,
родил се в Жеравна през 1825 г. Двуетажната му родна къща, днес наречена къща – музей „Сава Филаретов“ ще ви
очарова с пищните си дърворезби и куполообразен таван. На втория етаж в къщата
се разполага експозицията „История на Жеравна”, представяща множество лични вещи на Сава Филаретов и близките му, както и типичната
атмосфера на местния бит от онова време. Вътрешното разположение на къщата се характеризира с ясно обособени според предназначението
им помещения (кабинет, вестибюл, одая...), а наоколо се носи ароматът на свежи цветя и зеленина, грижливо аранжирани
в градината.
Следващата къща – музей, заслужаваща вниманието ви е „Руси Чорбаджи“.Тя е една от най-старите в Жеравна (на около 300 години) и с най-автентичен облик. Тук впечатлява не толкова външният вид, колкото интериорът на сградата – свидетелство за високото социално положение на собственика й. Руси Чорбаджи е бил един от най-влиятелните личности в селото, пряко участващ в управата и обществените мероприятия.
Всяка от обособените стаи е украсена с пищни дърворезби с флорални и животински мотиви, а на приземния етаж, където някога са се съхранявали провизиите и търговските стоки на Руси Чорбаджи, днес приютява експозиция на възрожденските занаяти. Ще видите автентичен ръчен стан и изтъканите на него фини тъкани. На втория етаж пък е етнографската сбирка „Бит и култура на Жеравна”, показваща множество съдове, мебели и предмети, характерни за богатите възрожденски домове.
Ако в Жеравна има къща, която олицетворява любовта към родното и към селския бит, то това е къщата – музей „Йордан Йовков“. Майсторът на краткия разказ е живял в нея до 13-тата си година, след което семейството му се преселва в Добруджа. Но сякаш се е връщал там мислено през целия си живот. Така е изваяна и статуята му в двора – седнал на столче, подпрял едната си ръка на коляно, вперил невиждащ взор напред, потънал в своя богат душевен свят.
В едноетажната къща – музей „Йордан Йовков“, обградена с каменни стени, ще видите богата колекция от документи, ръкописи и снимки проследяващи живота и дейността на писателя. Постройката се намира на площад „Голямото бърдо“ в Жеравна и за улеснение на туристите работи без почивен ден. Автентичната семейно-битова обстановка, при която е израснал Йордан Йовков, ще ви завладее още на прага. А в пищния цветен двор ще почувствате онова магическо смирение и одухотвореност, които бликат от Йовковите разкази.
В Жеравна има две обществени сгради, които също трябва да посетите. Първата е църквата „Св. Николай“, където ви очаква богата сбирка от икони, каменна пластика, предмети и книги за богослужение. Храмът „Св. Николай“ е построен през 1834 г. и по време на националноосвободителните борби е действала като стожер на духовна сила и закрилник на родовата памет. Тук се пази най-старата икона от тази част на страната - „Св. Пантелеймон със сцени от житието му” (рисувана през 1826 г.), както и икони от втората половина на XVIII от представители на Тревненската художествена школа. Вратите на храма са отворени и днес, така че не се колебайте да запалите свещ за здравето на себе си и близките ви.
Втората обществена сграда, с която Жеравна се гордее, е Картинната галерия. Тя се помещава в сградата на Старото класно училище и единствената художествена
галерия в България, която не е в град. Постройката датира от 1867 г. и носи всички белези на възрожденската архитектура.
Заобиколена е от просторен двор с калдъръмени алеи и пищна зеленина. Днес там
са събрани творбите на бележити и талантливи български художници.
Разходката до Жеравна със сигурност ще събуди родолюбието ви и ще повдигне духа
ви. Тук всичко е насочено към българското и към автентичното. Вече три години, в предпоследната седмица на месец август в селото се провежда
Фестивал на фолклорната носия, в който участниците представят облекла от началото на ХХ век – български и
чуждестранни, автентични, сценични или стилизирани. Показват се и се продават
занаятчийски творби и се пали огън, съпроводен с песни, танци и веселби.
Потопете се в пасторалната идилия на Жеравна, заобиколени от старопланинска природа,
свободно разхождащи се животни и гостоприемни домакини.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
