Одрин - непревземаемата крепост падна!
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
На 13 март (26-ти нов стил) 1913г. по време на кървавата Балканска война българите извършват един от най-огромните военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал Георги Вазов непревземаемата турска крепост Одрин е превзета. В следващите редове ние от „Българска история“ ще се опитаме да ви разкажем драматичните събития около тази величествена битка.
През 1912г. България започва дълго чаканата борба за своето обединение. Идеалът
на царството е всички българи, останали на чужди територии да бъдат присъединени
в една голяма държава, каквато се е очертавала Санстефанска България. Конфликтът
започва и родните войски настъпват срещу турските врагове. В самото начало на
войната българите постигат победи. Царските войски се изправят срещу центъра на
османските сили и ги обръщат в бягство. Втора армия заема позиции около непревземаемото
укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части настъпват. С огромни
победи войниците достигат на 30 километра от вражеската столица – Цариград (някогашен
Константинопол). В тила Одринската крепост остава под командването на султанския
гарнизон.
В навечерието на войната укреплението е модернизирано от османците, отбранителните съоражения са разположени на три позиции, които включват окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда. Отбраната и се ръководи от един от най-големите турски военачалници – Шукри паша, а на негово разположение е огромен гарнизон от 70 000 войници, около 500 оръдия и около 40 картечници. Превземането на крепостта е възложена на смелите бойци от Втора българска армия. До декември 1912г. градът остава блокиран от българските войски, но до бойни действия не се стига. Армиите на Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно.
Турците склоняват да подпишат примирие, като се съгласяват блокадата над Одрин да остане. През януари обаче в Османската империя е извършен преврат и от Цариград обявяват, че ще продължат военните действия. Българите се активизират и на 3 февруари, в изключително тежки условия, започва битката за крепостта.
Поради липса на коне оръдията на царската армия са теглени от волски впрягове, които за кратко време изминават огромно разстояние докато стигнат до Одрин. Междувременно студът дава своите жертви сред войниците. В началото на март българите са струпали близо 160 000 войници, 424 оръдия и 96 картечници около града, в помощ на които са се притекли близо 47 000 сръбски бойци. Българската авиация в състав от 3 аеропланни и 2 балонни отделения също се включват във военните действия и подпомагат сухопътните войски. Обсадата е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-големия по дължина фронт се пада на Източния сектор, където са съсредоточени половината от силите на атакуващите, начело на които застава генерал Георги Вазов.
Подготовката започва, като планът за атаката е изготвен от самия генерал Михаил
Савов – помощник на Главнокомандващия БА. Според него трябва да се създаде илюзия,
че острието на българската офанзива е насочено срещу Южния сектор, докато основните
сили се подготвят да нападнат фортовете Айджийолу и Айвазбаба. Щурмът на крепостта
започва. Враговете са подложени на 10-часов страховит и унищожителен артилерийски
обстрел, след което 56-ти пехотен полк се хвърля в атака. Към него се присъединяват
юнаците от 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове.
До сутринта на 25-ти предната позиция е превзета и оцелелите османци се оттеглят
в главната. Турците успяват да отблъснат следващата връхлитаща вълна и българите
се оттеглят за кратко, за да се прегрупират. На Южния сектор родните войски успяват
да се придвижат напред, а сърбите в западния и северозападен сектор са отблъснати
и понасят големи загуби. Основната задача обаче се пада на бойците в Източния
сектор.
Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика „огневи вал“ – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. В последствие подобни поведения се прилагат на практика в Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело. Ударите на артилерията са разкъсали бодливата тел, а онази която е останала – войниците покриват със собствените си шинели. Конната батарея на майор Друмев смело подпомага сражаващите се българи. През нощта на 13 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано сутринта на същия ден пада Айвазбаба го последва. Двата форта падат благодарение на устрема на могъщата българска армия.
Турският офицер Хасан Джемал си спомня паметния ден:
„Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет… с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите… Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.“
Лейбгвардейския полк влиза в превзетия град
На сутринта на 26-ти след разгрома на главната отбраняваща част е разбита и българите започват да нахлуват в града. Последната турска съпротива е премазана. Михо Георгиев – войник от 29 пехотен ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. Командващият гарнизона Шукри паша е пленен, от уважение той предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Втора българска армия губи близо 1316 убити, а ранените са около 6300. В плен попадат 33 500 турски войници, 413 оръдия, около 12 000 пушки и 50 картечници.
Превземането на Одрин слага практически края на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост. В името на идеала родната армия извършва нечувани подвизи, които завинаги ще останат в сърцата на целия народ. Нека не забравяме героите от Одрин.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
