Стойко Пеев: Ех, хане, защо не заби копието на друго място?!, питат ме в махалата съседите


 Хан Аспарух в "Хан Аспарух", Горан във "Време разделно", полк. Стамов в "Рокада" и др. Сред най-известните му театрални роли са: княз Орсино в "Дванадесета нощ" (Шекспир), Тибалт в "Ромео и Жулиета" (Шекспир), Аякс в "Троил и Кресида" (Шекспир), Лаврухин в "Години на странстване" (Алексей Арбузов), Бепе в "Рибарски свади" (Карло Голдони), Семьон в "Книжен грамофон" (Ал. Червински), Жеронт в "Илюзията" (Пиер Корней), съседа в "По-големият син" (Ал. Вампилов), Микеле в "Събота, неделя, понеделник" (Едуардо де Филипо).

Това са само част от емблематичните роли на Стойко Пеев. Обявен за хулиган – обожаван, харесван, мразен и хулен, актьорът има забележителна кариера, а може би орис.

Не съм хулиган, казва за себе си Стойко, буйничък съм малко, но какво да се прави - скорпионска работа. Още от малък не съм кротък

Навремето се занимавах с парашутизъм, след това - с алпинизъм. А за да се занимава човек с тези неща, трябва да е поне буен и поне малко щур. Може би най-хулиганската ми постъпка е свързана с детството. Аз съм от едно варненско село. Живял съм във Варна и учех в тамошния Машинно-електротехнически институт. Семейството ми тъкмо се бе нанесло в ново жилище и научих, че една баба на 7-ия етаж е изхвърлена от сина си и живее в коридора пред собствения си апартамент.

С колега решихме да помогнем на възрастната жена. Вечерта отидохме при сина й и му заявихме, че в нашата група има 30 студенти и ако не иска да го набием, да прибере майка си. И той я прибра. Докато беше жива, тази жена ми целуваше ръка.

Но може би баща ми си отиде разочарован от мен, разкрива актьорът. Баща ми Михал, лека му пръст, беше много добър математик. Но за съжаление, завършил 7-и клас и дядо ми Стойко не го пуснал да учи, защото някой трябвало да оре нивите. Татко искал да стане инженер, но не успял да осъществи мечтата си. Още от дете ми втълпяваше, че трябва да бъда това, което той не е могъл да стане.

Аз кандидатствах в Машинно-електротехническия институт и ме приеха. Обаче ме влечеше актьорската професия. Още като ученик бях самодеец, участвах в драмсъстав, който изнасяше програми в нашето село и в околните населени места.

По време на жътва например сме играли сценки на блока. Бях и киноман, не пропусках прожекциите в селското кино

Така че за мен ролята на хан Аспарух беше сбъдната мечта и смятам, че той ще бъде жив, докато съществува държавата България. Убеден съм, че човек, който е поставил основите на нещо такова, няма да бъде забравен. За съжаление, откакто градим демокрация, такъв политик не съм видял. Има една приказка

„Всеки народ си заслужава управниците". Явно ние сме си виновни

В крайна сметка синът ми стана инженер-химик, но се занимава с туризъм. Той никога не е имал желание да стане актьор. Донякъде удовлетвори желанието на моя баща в рода му да има такъв специалист, споделя Стойко.

Въпреки чара си и преклонението към ролята му на Аспарух животът на актьора не върви гладко, не му липсват емоции, както свързани с върха на славата, така и с падението.

Пеев лежа в затвора 2 седмици, след което бе освободен срещу 2 милиона лева гаранция

Днес Стойко Пеев сякаш иска да изтрие с гумичка тази част от биографията си – сякаш това никога не се е случвало.
Ето историята с прословутите съдебни перипетии на актьора:

На 16 юни 2005 г. той бе осъден на 4 години затвор. Стойко Пеев бе признат за виновен в това, че чрез измама е източил 177 милиона стари лева от държавата под формата на ДДС. В пледоарията си пред съда тогава прокурорът Владимир Йорданов поиска рекордната 15-годишна присъда за артиста. Защитата му настояваше за оправдателна присъда, тъй като вината му не била доказана безспорно.
Актьорът обжалва решението на Софийския градски съд, пред който хвърли вината върху приятеля си Венелин Минков, застрелян през 1999 г.

в столичния кв. „Дианабад”. Другият подсъдим по делото бе певецът и бивш данъчен служител Дани Милев, който по-късно също бе арестуван.

Следственото дело и процесът срещу Стойко Пеев продължиха почти 8 години.

Орисията му приписват на зли магии, спретнати му от екранната му партньорка Аня Пенчева

Тя съсипала кариерата на Стойко Пеев в театъра и в бизнеса, загдето я “изнасилил” истински във филма "Време разделно". Надъхан от режисьора Людмил Стайков, Стойко до такава степен се вживял в ролята си на изнасилвач във филма, че раздрал гърдата на младата Аня. Текнала кръв. Останал й белег за цял живот. Сцената обаче се получила толкова добре, че Пенчева я преглътнала първоначално.

След филма обаче ходила при три вещици в Смолянско с молби да правят черни магии за отмъщение на Стойко Пеев, издава я една от тях - Севда Маргулята. "Да, да, знам я Аня, идвала е тука да топим захар и да връзвам черва за Хан Аспарух (има предвид Стойко Пеев, б.р.) - разказва 88-годишната старица, четем в архива на “Шоу”. Аз обаче й казах, че тия работи се връщат, да внимава. Не ме послуша обаче тя. Чувам, че магията е хванала”.

Говори се, че заради това изнасилване пред камерата по-късно

мъжът на Аня Ивайло Каранйотов пребил веднъж пияния и напълнял Стойко в рибарския му магазин

Сетне Пеев излезе от рибарския бизнес и се навря в някакви митнически машинации за източване на ДДС, за което го съдиха по едно време.
Всичко това са глупости, твърди Стойко Пеев. Ние сме си много добри приятели и такива си останахме. Белегът си е белег, а на мен ми гориха косата, палиха ми ризата, но това е - професия.

Признава, че не обича насилието и много рядко налита на бой, но е правил скандали във връзка с несправедливости.

Днес актьорът е убеден, че сред българските политици няма такъв, който да бъде сравнен с великия хан Аспарух.

Откакто градим демокрация, за съжаление, такъв политик не съм видял. Има една приказка - „Всеки народ си заслужава управниците". Явно ние сме си виновни, избирателите – казва актьорът в едно свое интервю. Привечер се събираме в махалата на кафенце и съседи ми казват:

"Ех, Хане, защо не заби копието на друго място?!". Отговарям им: Аз забих копието там, където трябва, земята ни е прекрасна, а това, че понякога не сме случвали на управници, е съвсем друг въпрос.

Бъди здрав, щастлив и Бог да те дари с творческо дълголетие!



Източник: Блиц





Коментари

горе