Калофер – живият дух на свободата
Калофер е познат като родният град на славния български поет и революционер Христо Ботев. Но Калофер е и като искряща старопланинска перла, която не спира да блести векове наред. Посетете Калофер, за да почувствате живия дух на свободата.
В Калофер всичко напомня за великите българи, посветили делото и живота си на българското самоосъзнаване. Тук ви очакват възрожденска архитектура, неописуемо красива планинска природа, запазени традиции и автентични заняти. Тук се намират и някои от най-старите културни и религиозни институции в България, които все още пазят спомена за тежките, но достойно отстоявани националноосвободителни борби. А местните жители са гостоприемни и открити, готови да ви разкажат някои от интересните местни легенди или реално случили се събития.
Калофер е популярна изходна точка за практикуване на
Идете в Калофер и почувствайте живия дух на свободата, криещ се в заобикалящата ви природа, в сърдечността на местните и в паметта на миналото. Ще го осъзнаете щом прочетете думите „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ в подножието на Ботевия паметник. Ще го изпитате, щом отворите сърцето си за наследството на предците ни.
Разположение
Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина в Централна
България. Територията на града се напоява от водите на река Тунджа. Отстои на около 60 км от областния град Пловдив, на около 18 км от общинския
град Карлово, на около 30 км от лечебния център Хисар и на около 160 от столицата
София.
История
Като селище Калофер е основан през 1533 г. от Калифер войвода и неговите 40 четници, които се славели сред поробителите като жестоки бранители на българщината. За да ги укроти, турският султан им позволява да се заселят в обраслите с непроходими гори земи, и след като открадват няколко красиви моми от близкия град Сопот, създават Калофер.
Ползвайки се с привилегиите на турските управници, Калофер бързо се разраства и се превръща в развит занаятчийски център. Борбеният дух на местните жители, революционната мощ в лицето на личности като Добри войвода, Гълъб Войвода, Христо Ботев и Екзарх Йосиф I, и общата непоклатима воля на всички да съхранят родното в този край на България, не били сломени дори от двете кърджалийски нападения (през 1799 и 1804 г.), завършили с опожаряването на Калофер. Градът продължил да се изправя и да укрепва.
До средата на XIX в. Калофер достига своя разцвет – има около 1200 гайтанджийници,
води се усилена търговия с Цариград,
През 1878 г. Калофер е опустошен и ограбен от турските орди. Въпреки това той отново е възстановен в духа на Възрожденската традиция, местните
продължават с гордост да спазват празничните обичаи, а основният поминък в областта
остават земеделието, занятите и животновъдството. Всичко това в, в комбинация с дивата природа на Балкана, привлича като магнит
туристите към Калофер.
Забележителности
Калофер е родният град на славния поет и революционер Христо Ботев. Затова и първата забележителност, на която трябва да обърнете внимание тук е Национален музей „Христо Ботев“. Разположен в Ботевата градина в центъра на Калофер, той влиза в списъка на 100-те национални туристически обекта и включва Мемориална къща-музей „Христо Ботев“, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на майката на поета Иванка Ботева.
Мемориалната къща – музей не е родният дом на революционера, а къщата, в която той е прекарал детството си и в която по-късно е живял баща му – даскал Ботьо Петков. Тъй като оригиналната постройка е разрушена при поредното опожаряване на Калофер, днешната къща – музей е нейно копие, възстановено по спомените на генерал Кирил Ботев (брат на Христо Ботев) и отворено за посетители на 2 юни 1944 г. Там можете да разгледате етнографската сбирка от предмети (огнище, чекрък, дървен одър, покрит с калоферска черга, писалищната маса на даскал Ботьо Петков), която пресъздава автентичната обстановка, в която е израснал Христо Ботев.
В достроената през 1973 г. изложбена зала на Национален музей „Христо Ботев“ пък, са изложени единствените запазени лични вещи на великия българин - джобният му часовник, писалищните му принадлежности с мастилницата, пресата, на която са отпечатани някои броеве на издавания от него вестник „Знаме“ и първият брой на вестник „Нова България“, поставка за писалка, знамето на Ботевата чета, както и вещи на съпругата му Венета и на дъщеря им Иванка. Има още снимки, писма, картини и документи проследяващи жизнения и творчески път на Христо Ботев. На първия етаж на изложбената зала музей ще ви посрещна богата експозиция от времето на Златен Калофер и съпътстващия го занаятчийски и търговски подем.
Макар неразделна част от комплекса на Национален музей „Христо Ботев“ да са и двата паметника
– първият бюст-паметник на поета в Калофер, издигнат през 1930 г. и паметника
на майка му – Иванка Ботева, най-забележим и величествен е Мемориален комплекс „Христо Ботев“, заположен недалеч от централния площад, на хълм в близост до водите на р. Тунджа.
До гранитната композиция от внушителната статуя на Христо Ботев с надпис на прославените му думи „Тоз, който падне в бой за свобода, той не
умира“, и акомпанираща си със сцени от национално освободителното движение, ще ви отведе каменен мост, последван от монументално стълбище с десетки стъпала.
Освен прекрасната панорамна гледка, която ще се разкрие пред погледа ви, на върха
на комплекса вероятно компания ще ви правят свободно пасящи коне и овце.
От Мемориала на Христо Ботев можете да се спуснете обратно към централния площад на Калофер, но този път към Даскал Ботьоовото училище, основано през 1948 г. от бащата на революционера Ботьо Петков. Днес, на първия етаж в него се помещава Художествената галерия с картини, посветени на Калофер и на Христо Ботев, а на втория етаж e Музеят на просветното дело. Няма как да сбъркате сградата, тъй като до нея е издигнат бюст-паметник на учителя, а пред нея е камъкът, от който на 24 май 1867 г. Христо Ботев произнася апела си към жителите на Калофер против турската власт и заради който е принуден да емигрира.
Подобно на другите български градове, по време на турското робство и Калофер е черпел сили и воля за борба чрез вярата. И всеки път, когато жителите му започвали да го изграждат наново, първо възстановявали църквите и манастирите. Една от тях е църквата „Св. Богородица“, намираща се в близост до Мемориала на Христо Ботеви до възпоментелната плоча, обозначаваща мястото, където се е родил Христо Ботев (в една от килиите на разрушения манастир „Св. Гора“). Построена през 1848 г. върху останките на предишна църква, тя наподобява базилика със сводеста фасада и през 1964 г. е обявена за паметник на културата.
Важно място в историята на Калофер имат и двата манастира, разположени на няколко километра извън града – девически манастир „Въведение Богородично” (в който се е учила първата българска учителка Анастасия Димитрова) и мъжки манастир „Рождество Богородично“. Девическият манастир функционира като такъв още от основаването си през XVIII в. и макар да е опожаряван 3 пъти, непоклатимата вяра на монахините от 4 метоха, събрали дарения от Русия, за да го възстановят след Освобождението, правят възможно биенето на камбаните му и днес.
В църквата на манастира се съхраняват копия на чудотворни икони на Богородица от различни крайща на света, частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински и множество икони-дарения. Част от манастира „Въведение Богородично“ са и изворът със свещена вода (в криптата), параклисът „Св. Мина“ и отвореното през 1991 г. Неделно училище, чиито занятия се провеждат всеки петък.
Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“ се намира на брега на р.
Бяла река, на броени метри от входа на Национален парк „Централен Балкан“. Основан е през 1640 г. и след неколкократни разрушения от турците, е окончателно
възстановен през 1881 г.
По време на разходката си до двата манастира ще имате възможност да се насладите на приказно красивата природа на Стара планина и Средна гора, можете да си направите преход по специално изградената екопътека екопътеката „Бялата река“, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през едни от наай-живописните местности на резерват „Джендема“ или пък просто да се насладите на празненствата по случай големите празници, като ги съчетаете с неустоимите местни гозби като пълнено агне и боб-чорба.
В Калофер ще се почувствате живи и свободни, заобиколени от духовете на славни личности и на бългаската културно-историческа памет.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
