"Девойко мари хубава"



Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Ненадминати са хубостта и красотата на българката. Според народните представи красотата й се свързва с:

тенка снага – топола,

вити вежди -гайтани,

църни очи-череши,

трепки- гъст босилек,

алена уста-малина,

бели зъби-ситен маргарит,

дълги коси- свила ибришима

Тя има силата да работи неуморно у дома и на полето,  да вдига сватби и изпровожда покойници, да лекува  болните, да дава кураж и сила на слабите, да вдъхва надежда на страдащите, да събира с магии влюбените, да приютява и храни странниците… Тя, българката, в сърцето и душата си е побрала богатството на цялата Земя.

Първият изпълнител на  песента „Девойко, мари хубава“ е д-р Костадин Дурев. Роден е в Широка лъка през 1919 г. Учи богословие и медицина. Работи като лекар на различни места в страната. В същото време Георги Бояджиев и Филип Кутев издирват изпълнители на родопски песни. Тогава Бояджиев и Дурев записват пет родопски песни на магнетофон, от които: “Де се е чуло видяло”, “Я се покачи, Яно мари, на висок чардак”, “Черешка е цвет цветила”.

Песента “Девойко мари хубава, сипни ми винце да пийна” Дурев записва през 1955 година. Тя веднага става мелодия на годината по радиото. Записа прави с оркестъра на Радио София, а не с гайда, защото гласът му се оказва по-висок от този на гайдата. За песента Дурев казва, че не е негова, а на народа: “Чух я от възрастни хора, докато обикалях родопските села като млад доктор. Хареса ми и я научих”. Песента “Девойко, мари, хубава” в изпълнение на Дурев е включена в компилацията “Вечните песни на България”.

 

 Девойко мари хубава

 

Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко…

балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко

Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе

Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко

Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)



Източник: Bulgarian History





Коментари

горе