Чепеларе – родопска магия в 4 сезона
За запалените скиори, Чепеларе е един от най-усъвършенстваните зимни курорти. За аматьорите, Чепеларе е родното място на олимпийската ни шампионка Екатерина Дафовска. За всички останали, Чепеларе е сбъдната приказка през цялата година.
В Чепеларе ще видите пукването на пролетта, ще намерите прохлада в горещите
летни месеци, ще се гмурнете в пъстроцветни вековни гори през есента и ще почувствате
спортния хъс през зимата. Да, там наистина има по много от всичко – природа, културни
заблежителности, свещени места и много история. В добавка, Чепеларе е градът с най-висока надморска височина (1100 м) след град Сърница, в България; там се намира единственият по рода си у нас Музей по спелеология и българския
карст, и отново там живее население, за чието гостоприемство се носят легенди.
Чепеларе е още едно от сгушените в котловините на Родопите градчета, които са запазили историята и традициите си, свободолюбивия дух на населението си и разбира се – полъха на Възраждането. В околностите на Чепеларе пък има безброй защитени територии (водопадите „Дуплево”, „Костен камък” и „Скакалото”), природни феномени („Чудните мостове”), дестинации за селски и еко туризъм (село Богутево, село Хвойна, село Забърдо, село Орехово, село Проглед) и археологически обекти (предимно от средновековието). И за да сте напълно сигурни, в притегателната сила на това градче, не забравяйте и последния, но не и маловажен факт – Чепеларе е най-слънчевият град в България, където лъчите топлят плодородните почви 270 дни в годината. Защо не се убедите лично във всичко това?!
Разположение
Чепеларе се намира в Централните Родопи, по поречието на река Чепеларска, на
20 км. северно от областния град Смолян и на около 240 км. югоизточно от София.
Отстои на 80 км. от Пловдив и само на 10 км от друг популярен зимен курорт – Пампорово.
В река Чепеларска се вливат водите на Янчова, Камбурска и Сивковска река. През
града минава основната пътна артерия на Родопите – шосето Пловдив – Смолян. А само на 100 км. от там е Гърция.
Климатът в Чепеларе е умерен, преходно-континентален. Пролетта настъпва късно, снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни, но е меко, свежо, слънчево и топло през цялата година. Над 70 % от територията
на региона е заета от растителност – предимно иглолистни гори, но има и много
широколистна растителност. Освен това много от растителните, както и от животинскиет
видове, са записани в „Червената книга”.
История
Известно е, че територията на днешно Чепеларе е била населявана от най-дълбока древност. Били са открити урни с изгорени кости, предполагаеми тракийски крепости и български християнски гробове от XII – XIV в. Предолага се, че римляните са установили господството си по тези земи и от там е минавал важен път, свързващ Пловдив с Беломорието.
Първият съвременен заселник по тези места е Бельо „Кехая”. Той построява къща там през 1705 г. и дава пример на жители от околните села да го последват. През 1726 г. местните земи вече били собственост на пришълците и възникнало Чепеларе – името му идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава „буреносно, студено”. Основният поминък на жителите били скотовъдството и занаятите.
През 1836 г. жителите на Чепеларе построяват три кули за отбрана срещу помаците, които се опълчили срещу строежа на съградената през същата година църква „Св.
Атанас”. Малко по-късно към тази църква е пристроено килийно училище, а през 1867
г. – втори храм „Св. Богородица”.
На 18 януари 1878 г. Чепеларе е освободено от казашките войски на генерал Черевин. След това там се настаняват Капитан Петко Войвода и четата му, които да бранят
българското християнско население. След Берлинския договор градът остава гранично
селище, което служи като място за „лагеруване” при продължаващия процес на Осбвобождение.
В края на 1879 г. започва да се развиват дърводобивът и дървообработването, а произвежданият материал се транспортирал по речен път до Асеновград (тогава
Станимака). На следващата година се открива пощенска станция и е прокаран телеграф.
Постепенно, с настъпването на ХХ в. Чепеларе започва да се развива като курортно
селище. През 1921 г. е прокарано електричество, а през 1934 г. е основано местното туристическо
дружество „Студенец”.
Забележителности
В Чепеларе има десетки зебележителности, но само 17 от тях са обявени за паметници на културата. Сред най-забележителните са двата храма в града и негова гордост – „Св. Атанасий Велики” и „Успение Богородично”. Любопитен факт при първата църква е, че тя била построена в рамките на едва 40
дни (през 1834 г.). На следващата година е осветена от пловдивския митрополит
Никифор. Килийното училище било достроено в двора на църквата през 1841 г. и то се явява най-старото в
община Чепеларе.
Втората църква – „Успение Богродично”, е построена и изографисана през 1866 г. , и осветена на следващата от архимандрит
Дамаскин. Тези две църкви са смятани за художествени забележителности на града,
заедно с Узунската къща от 1870 г. Тя ще грабне вниманието ви с богата живописна украса, характерни
стенописи, дъсчена облицовка и апликирани дървени пластични детайли.
Безспорно обаче най-голямата гордост на Чепеларе е споменатият вече Музей по спелеология и български карст. Той е единственият по рода си не само в България, но и на Балканския полуостров, и в Европа. В него са изложени документи, снимки и скални образувания от родопски карст, разположени на площ от 870 кв. м. и в 5 раздела. Музеят е основан през 1980 г. по идея на учителя по биология Димитър Райчев, който бил запален спелеолог-изследовател на Родопите. Затова и музеят се оказва истински рай за всички споделящи любовта към пещерите.
При разходката си из Чепеларе не може да не забележите някои от многобройните параклиси („Св. Илия”, „Св. Неделя”, „Св. Георги”, „Св. Мина”, „Св. Петка”, „Св. Архангел
Михаил”, „Св. Апостоли Петър и Павел” и др.), не може да не чуете за разположените
само на няколко километра извън границите на града средновековни некрополи, или пък да пожелаете да посетите природния скален феномен „Чудните мостове”. За престоя си няма нужда да се притеснявате – можете да изберете някой от големите
хотели или пък да си наемете типичната битова къща, която да ви пренесе в една
отминала епоха.
В случай, че посещавате Чепеларе през зимата, именно с цел да изпробвате ски-условията
тук, то със сигурност ще останете не само доволни, а и сигурни, че това е вашият
фаворит сред курортите. Именно тук се намира най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България
– Мечи чал. Тя е снабдена със седлков лифт, превозващ 800 души за час, дълга е 6 км и е подходяща както за начинаещи скиори
и сноубордисти, така и за професионалисти. Около града пък има изградена писта за ски-бягане и биатлон. Та нали това е градът на Екатерина Дафовска!
Какъвто и избор да направите, няма да съжалявате – местното население ще ви посрещне и изпрати като свои, а сърцето ви ще остане завинаги в Родопите. Защото Чепеларе е една истинска магия.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
