И на 90 години дядо от Дебелец кара мотора си


Без проблем бай Христо се мята на мотора и пърпори из градчето.

Освен това бай Христо бие камбаните на черквата в града и иска да направи музей на индустрията

90-годшният Христо Папазов-Графа е най-възрастният моторист във Великотърновско. Дядото от Дебелец вече 57 г. не се разделя със своя мотоциклет - всеки ден го пали и с него ходи до най-близкия хранителен магазин, обикаля из градчето и казва, че не би го продал за нищо на света.

Всички го познават и му се радват, когато премине покрай тях, яхнал своя Mz Trofi 125, произведен през 1958 г.

Мотоциклетът е с

мощност 15 конски

сили и с двутактов

бензинов двигател

“По онова време беше на мода да караш такъв мотор. Струваше 580 лв., а аз тогава вземах заплата 130 лв. По-бавноходен е, но е много здрав. Правен е в Германия и никъде не ме е оставял. Къде ли не съм ходил с него - до Варна, Балчик, Велинград, София”, разказва дядо Христо.

Навремето имал и автомобил “Шкода”, ама пенсията му не стигала да поддържа 2 возила и я продал. Избрал емзето, което сам ремонтира и човърка ежедневно в гаража си. Там и досега Графа оправя по някой генератор на съседи или мотоциклети, стари като неговия.

Работи без очила на стенда, който сам си направил, поялника и останалите уреди и инструменти.

“Много съм доволен от мотора, ходя да пазарувам с него и да си върша работата дори и в дъжд”, подчертава дебелчанинът.

Преди време съседите му направили шеговит подарък - регистрационен номер, на който пишело “Графчето ДЦ”, а дядо Христо го приел с усмивка и го окачил на мотоциклета си.

Скоро след това обаче го извикали в полицията да даде обяснение за фалшивата табела - за щастие, се отървал без глоба.

Графа е живата история на Дебелец. Няма синя кръв, но носи прозвището си над 70 г. Лепнал му го приятел, докато бил ученик в Мъжката гимназия в Търново.

“Имахме тогава много хубави униформи, а и дисциплина имаше. Облякъл съм се аз един ден с костюма и с бяла риза, а едно момче ми вика: “Какво си се стегнал като някой граф, бе?” Така си останах Графа.

Даже на брат ми Ганчо, който беше дългогодишен кореспондент на БНТ, започнаха да викат така”, разказва дядо Христо.

Всъщност той е син на фабрикант и придворен доставчик на цар Борис III. Баща му Йоньо Папазов е един от 6-имата съдружници в маслобойната и рафинерията на гара Брусарци, която

произвежда през

1937 г. прочутото

слънчогледово олио

“Расма” за двореца

“Всичко в рафинерията бе произведено в Дебелец и закарано там - валът, който мели семето, тавите за печене, шеритовката. Иначе машините ни бяха немски. 

Бях 15-годишен, когато започнах работа като рафиньор на 3 смени. Тогава преработвахме над 1 млн. т слънчоглед. Като дойде 1947-а обаче, ни взеха рафинерията и даже нямахме пари да се приберем в Дебелец”, спомня си дядо Христо. Затова и една от непостигнатите все още цели на Графа е да възроди Музея на индустрията в градчето. Той вече е разговарял с новия кмет Снежана Първанова за реставрацията на старото кметство, където да бъдат подредени макети на машини.

“Тогава в България имаше 51 маслобойни и машините за тях се правеха в Дебелец. Аз съм последният човек, участвал в маслодобива”, твърди беловласият мъж.

Техниката е това, което винаги го е влечало.

“Исках да уча електроинженерство, но от ОФ-то не ми дадоха бележка. Бил съм неблагонадежден. Някак успях да се запиша право. Една година следвах, ама не ми е в духа. Четях история на римското право, пък в главата ми само машини”, смее се Графа.

После го засилили да прави дигата на Дунав в Оряхово, докато бил в казарма.

“Там копаехме по 5 кубика на ден.

След това ме

пратиха в уранова

мина на гара Бухово.

В галериите съм

виждал страшни неща

- имаше хора, които умираха пред очите ми. Храната беше много лоша. Там един руснак ни изпитваше какво знаем за двигателите. Като видя как ни хранят, изхвърли канчето и издейства да ни дават хляб с краве масло и кашкавал. Караше ни да пием всеки ден и по 100 г мента”, спомня си Графа.

Като се уволнил, станал стругар, но му се усмихнала и възможността да е кинооператор. Първо започнал в кино “Искра” във Велико Търново, а след това и в салона на местното читалище. Спомня си ясно кой бил първият филм, който завъртял - “Тахир и Зухра”, естествено, съветски.

Така 35 г. той изкарал зад киномашините до пенсионирането си през 1985 г. Най-забавно обаче било при смяната на лентите, когато в целия салон изкънтявало: “Пускай филма, Графе!”

“Вечер работех като

кинаджия, но денем

- на пътните машини

Карал съм валяк, фадрома, какво ли не. Всички пътища в Дебелец аз съм ги правил.

През целия си живот не съм членувал в никакви партии. Първите комунисти бяха лоши и съм тяхна жертва, ама последните бяха начетени и ме уважаваха”, допълва дядото. 

Междувременно Христо Графа се грижи за часовниковия механизъм и камбанарията на църквата “Св. Богородица” в Дебелец и бие камбаната по празници.

“Всички различават неговото биене от това на леля Минка, другата клисарка. Той я бие като мелодия, някак възнася душите към Бога”, казва дъщеря му Юлия Папазова.

Тя споделя, че баща ѝ е единственият човек в рода, който е достигнал 90-годишна възраст. Неговите родители се споминали на 58 г.

Бай Христо допълва, че вярата му в Бог го крепи и му дава сили. “Имам операция на гърлото и лекарят, който ме оперира, ми даваше максимум 5 г. живот. Минаха 10 г. оттогава, а аз продължавам да ходя на църква, за да благодаря на Бога”, споделя Графа. 



Източник: 24 часа





Коментари

горе