Дряново – град на столетници
Дряново е много повече от типично балканско градче. Дряново е една симбиоза от култура, духовност и многовековна история, която можете да усетите във всяка една къща и у всеки един жител, които ще срещнете там.
Може би се чудите защо наричат Дряново „град на столетници”. Не, това не означава, че средната възраст на местното население е цял век,
но и не сте съвсем далеч от истината. Прекрасният и здравословен планински климат
правят условията за живот и почивка в Дряново толкова благоприятни за организма,
че човек наистина се чувства по-жизнен и по-одухотворен още в мига, в който доближи
това малко китно селище. Но понятието „град на столетници” крие и един по-дълбок, кодиран смисъл – това
е паметта на стотиците, паднали в бой за свободата на родината българи от този
край, и волята за живот и стремеж към израстване на останалите.
В Дряново ще се почувствате истински българи, ще се запознаете с творчеството на един от легендарните българските творци –
майсторът Колю Фичето, ще вдъхнете от чистия планински въздух, наситен с възрожденска борбеност и подправен
с автентична и неосквернена „чистота”.
Дряново – град на столетници с все още млада душа, където и вие ще се почувствате истински живи.
Разположение
Дряново се намира в Централна Северна България, в подножието на Стара планина, на границата между Великотърновска и Габровска област, но попада в пределите на втората. Отстои на 20 км. от Габрово и Етъра, на 25 км от Велико Търново, на 17 км. от Трявна и на около 30 км. от Севлиево и Горна Оряховица. Градът се намира на голямата пътна артерия Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора и е гара на основната ж.п артерия свързваща Северна и Южна България.
Типично за възрожденските градове в този край на България, Дряново също се „разлива“ амфитеатрално, по двата бряга на Дряновска река, която е приток на Янтра. Надморската височина на местността варира от 180 до 640 м. Климатът е умереноконтинентален, а планинските вериги правят града прохладен през лятото и защитен от силни ветрове през цялата година.
История
Историята на Дряново е започнала още в ерата на палеолита. Свидетелство за това са откритите в местната пещера „Бачо Киро“ следи от човешко присъствие, за които се смята, че са най-старите на Балканския полуостров.
Вероятно благоприятното географско разположение и платовидният релеф са привлекли
не само праисторическите обитатели, но и една от най-мощните и богати цивилизации
от преди 2000 г. - траките, които избрали земите около Дряново, за да издигнат укрепителните си
крепости и да съхранят мястото като своя неприкосновена територия. Древни селища, крепостни останки, колони с надписи и украшения свидетелстват
както за тяхното присъствие, така и за още една велика цивилизация, разпростряла господството си почти върху целия
Балкански полуостров – римляните. Спомен от тяхното битуване в земите на Дряново е крепостта „Дискодуратера“, намираща
се на няколко километра от града, в близост до село Гостилица. Построена през
176 – 180 г. на границата на римските провинции Мизия и Тракия, твърдината е имала за цел да брани един от важните пътни възли, преминаващи през Балкана – този за Верея (Стара Загора).
Дряново и изиграл изключително важна роля по времето на Второто българско царство.
Византийските хронисти го отбелязват за първи път като крепост на платото Стражата
през 1186 г., когато братята Асен и Петър повеждат българите на бунт. Днешното име идва от дървото дрян, което символизирало жилавия и непреклонен
дух на местните планинци. По-късно, по време на турското господство, Дряново получава името Диранав.
Като останалите градове от онова време и Дряново достига разцвета си през Възраждането. През 1883 г. получава статута на град. Започват да се развиват занаятите и местните майстори се прочуват със своите шедьоври. Населението взима дейно участие в освободителните борби – във Велчовата завера, в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Христо Ботев, жертват живота си в руско-турската освободителна война и оставят след себе си спомена за героичните си подвизи, увековечен от стените на Дряновския манастир.
Забележителности
Дряново не е само типичен възрожденски град с множество двуетажни къщички, заобиколени
от изумително красива природа. Дряново е една палитра от древни и съвременни забележителности, пръснати както
в самия град, така и в околността му. Без значение от къде ще започнете да ги разглеждате, ще усетите как жаждата
ви да опознаете историята на това кътче нараства с всяка иминала крачка и нямате
търпение да преминете към следващия обект.
Една от най-емблематичните сгради свързани с Дряново е Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил”. Разположен само на 4 км. от града той е истински символ на саможертвата в името
на свободата, защото през май 1876 г. зад неговите стени в продължение на 9 дни
се сражават и се укриват четниците на Поп Харитон, даскал Бачо Киро и Петър Парамов.
Този стожер на героизма, издигащ се сред живописното ждрело на Дряновката река,
е бил разрушаван многократно от турските нашественици, но през 40-те г. на XIX в. започва възстановяването му по инициатива на игумен
Рафаил. Довъряителните работи приключват през 1845 г. Тогава е построена и малката, вкопана в земята църква „Св. Архангел Михаил”. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. През 1861 г. е построена еднокорабната църква „Успение Пресветая Богородица”, а иконостасът е изработен и поставен през 1876 г. По време на Априлското въстание
манастирът е опожарен до основи и възстановен наново 4 години по-късно, като на
мястото на църквата „Успение Богородично” бил издигнат паметник – костница на загиналите бойци.
Пещерата „Бачо Киро”, позната още като Дряновската пещера, в която са намерени и останките от праисторическите
заселници по тези земи, се намира на около 300 м. от Дряновския манастир, в отвесна
варовикова скала висока 25 м. Всъщност това е и първата благоустроена пещера в
България, която се разполага на 4 етажа. Пещерните галерии се преплитат в сложен
лабиринт, а разклоненията достигат около 3600 м. Формите, изваяни от варовика, времето и водата ще ви запленят с красотата и уникалността
си – Медузите, Млечната пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната
зала, Тронната зала – всички те са отворени за туристите през цялата година без
почивен ден.
Отново в района на манастира се намира една от най-интересните туристически атракции
в околностите на Дряново – Дряновската екопътека. Тя предлага кръгов маршрут с надморска височина между 270 и 510 м. и ви предлага
една живописна и пленителна природна гледка. Можете да срещнете над 200 растителни и животински вида, някои от които записани в Червената книга, можете да се разхладите в бистрите
води на реката и да вдъхнете аромата на гората.
И след като сте разгледали околностите на Дряново, време е да се насочите и към вътрешността на града, където ви очакват още любопитни и впечатляващи забележителности. На първо място това е може би Музеят на българското възрожденско строителство, известен още с името Музей „Колю Фичето”. Той е посветен на легендарния самоук български майстор Никола Фичев, който е родом от Дряново и който е прославил страната ни с уникалните си градежи – моста край Бяла, чешмата в Соколския манастир, църквата „Св. Никола” в Дряново, моста над р. Осъм в Ловеч и много други.
Забележителна е и Лафчиевата къща, която мнозина смятат за шедьовър на възрожденската архитектура, тъй като е построена без нито един гвоздей. Можете да разгледате съхранените от някогашната чаршия къщи – Икономова, Афазова, Ромунова, Танинова. Те се намират в махалата Боюв яз и са изградени в ренесансов стил. Църквата „Св. Троица” ще ви впечатли с резбования си таван, а възстановената Часовникова кула ще ви върне назад към отминалото време. Обърнете внимание и на читалищата в града – в Дряново се намира едно от първите подобни учреждения в страната – Народно читалище „Развитие”, основано през 1869 г. от учителя Христо Максимов. В него днес се помещават библиотека (с над 90 000 тома) и школа по изкуства. От около година насам в Дряново функционира и второ читалище – „Дряновска пробуда”. И накрая, в случай, че искате да потренирате, в града има и стадион с духовитото име „Мъхесто коремче”. В Дряново наистина мислят за всичко.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
