Рилски манастир – свещена земя
Светата обител Рилски манастир буди почит и благоговение. Хармония и покой се разстилат в цялата околност и ви привличат неудържимо към духовността и културата, съхранени зад железните порти на най-святото място в България.
Самото име ви кара да потръпвате – нищо, което може да се каже и напише за комплекс
Рилски манастир, не може да изрази енергийния заряд на тази свещена земя. И към
всичко, което се отнася за нея, трябва да се подхожда с уважение. Защото в Рилски манастир близо десет века се пази една ненакърнена духовна извисена
цялост, устояла дори на робските столетия и преломните исторически събития. Арки и колонади,
покрити дървени стълби и резбовани чардаци, стенописи и икони – те пазят любовта
на трудолюбивия български народ и търпеливите монаси, които години наред са градили
тази обител.
Макар и днес да е обявен за селище със своите 75 жители, комплекс Рилски манастир е всъщност един паметник на културата, на святата личност, позната в лицето на своя основател Иван Рилски, на осъзнатата българска духовност.
Разположение
Заобиколена от пищни иглолистни гори, светата обител на Рилски манастир се намира на 1147 метра надморска височина в една от най-красивите планини в България - Рила. Административно попада в територията на община Рила, област Кюстендил. Отстои на около 120 км. от София и на няколко часа път пеша от връх Мальовица. Покрай него текат водите на Рилска река и река Друшлявица.
История
Най-старият в България, Рилски манастир, е основан по време на управлението на
Цар Петър през X в. - според някои извори от първия монах отшелник св. Иван Рилски,
според други - от учениците му. Първоначално възниква на мястото на постницата (примитивен манастир) „Св. Лука“
в съвсем скромен вид. След като е затрупан от лавина обаче, той бива възстановен на днешното си място,
а по-утъпкани и поддържани планински пътеки може да се стигне до някогашното му
местонахождение, където са съхранени ценни паметници, свързани с историята на
светата обител.
Между XII и XIV в. Рилски манастир достига върховото си развитие като духовен
и културен център. С падането на България под турско робство, той също става мишена на озверелите душмани и бива многократно опожаряван. Оцелява
единствено построената през 1335 г. от местния феодален владетел протосеваст
Хрельо Драговол каменна кула. Няколко години по-късно (1343 г.) той построява и нова каменна църква.
В началото на XV в. руската православна църква се включва във възстановяването на Рилски манастир дарявайки монасите с книги, пари и църковни аксесоари. А през Възраждането пробуденият български дух свършва останалото – комплексът е реконструиран и обновен с помощта на средствата на богати българи от цялата страна. През 1816 започва изграждането на жилищните сгради, а народни майстори постепенно започват да изграждат нови части от комплекса Рилски манастир. Така се появяват северното, западното и югоизточното крило на комплекса, както и Главната църква. През 1844 г. към кулата и църквата, издигнати от Хрельо е пристроена и камбанария. Неофит Рилски основава там килийно училище, зад стените на манастира неведнъж се приютяват Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов. Така се променя и ролята на светата обител – тя вече е не само пазител на изторическата памет, но и от едно от най-силно горящите огнища на духовност, идеализъм, творческо вдъхновение и просвета. Такова каквото го познаваме и днес.
През 1961 г. светата обител Рилски манстир е обявена за Национален музей, през 1976 г. - за национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО го включва в списъка си на обектите, обявени за Световно културно наследство.
Комплексът Рилски манaстир
При посещението си на комплекс Рилски манастир няма как да не почувствата силната
енергия на това свещено място. Върху площ от 8800 кв. м. култура, духовност и природа се преплитат в едно божествено
единство. Откъдето и да започнете обиколката си няма да сбъркате.
Разположен във формата на неправилен петоъгълник и ограден с 24 метрови високи
стени, Рилски манастир съхранява безценни богатства под формата на ръкописи, стенописи, иконописи. На пръв поглед изглежда като непристъпна величествена крепост, а тази илюзия се
подсилва от извисяващата се квадратна и някак студена Хрелюва крепост. Тя се издига в средата на вътрешния двор и е най-старата постройка в комплекса.
Освен че е служела като отбранително съоръжение в смутните времена, както и като
изолатор за душевно болни, тя все още се използва и като скривалище за манастирските
ценности при опасност. Каменните стъпала са вградени в дебелите зидове, а на петия етаж на кулата се намира параклисът „Преображение Христово“, чиято иконография е колкото впечатляваща, толкова и необичайна.
Естествено сградата, която прави най-силно впечатление е Главната църква “Рождество Богородично”, построена в периода 1834 – 1837 г. от майстор Петър Иванович. Не може да не се удивите от 5-куполния бароков храм, с три олтарни ниши и два странични параклиса, както и от уникалната дърворезба на иконостаса, който е единственият позлатен в България, и изписаните с майсторско съвършенство стенописи, излезли из под ръката на Захари Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски и др.
Естествено не можете да подминете и манастирския музей, където можете да видите повече от 35 000 експоната - богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Най-уникалната реликва обаче е т.нар Кръст на Рафаил – върху парче дърво с размери 81 х 43 см, монах Рафаил в продължение на 12 години вае 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Той завършва творбата си през 1802 г., но заедно с това губи и зрението си.
Комплекс Рилски манастир притежава и изключително богата колекция от писмени
паметници, които днес се пазят в библиотеката му. Там можете да проследите събирана през вековете книжнина - около 250 ръкописни
книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски
графични щампи. Сред тях е Рилският сборник от ХIV-ХV век, който съдържа преписи
от най-старите жития на св. Иван Рилски, преписът на неговия завет (от 1385 г.),
глаголическите листове от Х-ХI в., две пергаментови евангелия-апракоси от ХIII
в., Сборникът със служби и жития на св. Иван Рилски, големият Панагерик от 1479
година писан от Владислав Граматик, Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото
евангелие от 1577 г. с обков от софийския златар Матей, многобройни дамаскини,
триоди, требници и др.
Стенописите, които ще откриете навсякъде в свещената обител Рилски манастир са
и неговата най-ценна отличителна черта. Трудно е да се каже кои са по-впечатляващи – най-старите в параклиса на Хрельовата
кула, изобразяващи три сцени от живота на св. Иван Рилски, тези по фасадата на
главната църква или от вътрешността на чардаците и терасите, а може би тези при
гроба на светеца.
Всяко едно късче от светата обител на Рилския манастир е съградено с любов. Дайте и вие същата любов при посещението си на това духовно място – че кой повече от всеки друг заслужава признателност, почит и благоговение, ако не съхраненият до днес стожер на духовност, познание и култура – свещената земя на Рилския манастир.
Източник: Розали
Коментари
Харесайте ни във facebook!
