Защо България загуби своя единствен син на 6 февруари


На 6 февруари 2016 година се навършиха 143 години от гибелта на Апостола на българската свобода. В мразовитата утрин на тази дата синът на Гина и Иван Кунчеви увисва на бесилото в покрайнините на София в разцвета на своя жизнен път - едва навършил 35 години и седем месеца.

И до днес историческата наука не разполага с автентични документи за последните дни и часове на Левски - нито от български, нито от османо-турски, нито от дипломатически произход.

Появилите се по-късно „спомени” на „изповедници”, на скрити зад храсти и оврази „смели” българи и техните деца са по-скоро късен рефрен на гузна съвест. Но и влизане в историята през парадния  вход. Защото онези, истинските свидетели,

предпочетоха да замълчат завинаги за връзките си с карловеца. 

Колко ли са се страхували и самите османлии от този „демон въздесъщ”, за който в протоколите на следствената комисия е записано следното: „Той се очертава като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети… и е бил председател на всичките комитетски организации…

Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст…”. Известен по своята храброст, компетентна и централна личност, председател на всичките комитетски организации… И това го признава не някой друг, а извънредната следствена комисия, в която влизат юристи, получили своето образование в Париж, и в същото време високопоставени сановници на османската държавна машина.

Явно имперските пратеници разбират добре, че Високата порта е пропуснала нещо много важно в развитието на българската нация, в живота на покорения народ. Тази е и причината, поради която обесването не се прави демонстративно помпозно като акт на пълна победа над „заговорниците”.

Извършва се почти тайно, за което говори отсъствието на каквото и да е писмено свидетелство за него - дори от дипломатически произход
/макар по това време в София да има само един италиански вицеконсул/.

Преклонението и

поклонението пред паметта на Апостола започва непосредствено след Освобождението,

за което основна заслуга имат първият губернатор на София Пьотр Алабин и неговата дясна ръка плевенчанинът Георги Яковлев Кирков. Те са и главните инициатори за построяването на паметника, което започва още през 1878 г. и продължава цели 17 години.

Българите почитат и до днес паметта на Апостола и така ще бъде, докато има българи на тази земя, но като българи все пропускат по нещичко. Вместо да се поклонят пред паметта, делото и идеите на Левски на истинската дата, на която той ни напуска, правят това 12 или 13 дни по-късно. И не искат да разберат в продължение на вече цял един век, че натрупаната разлика между Юлианския календар и Григорианския календар за нас, българите, е „стопена” през 1916 г.

Е малко късничко приемаме новия стил с Григорианския календар /почти три века и половина след Европа/, но иначе как ще се отличаваме от другите народи. Не стига това, ами след като през 1916 г. най-сетне и българите решават да бъдат „в крак” с новото време, и днес има държавни институции, които си „карат” по инерцията, която съществува отпреди 31 март 1916 г. 

Всъщност какво става през 1916 година? Ами много простичко нещо - след 31 март следва датата 14 април. Т.е.  „изчистват” се онези „натрупани” 13 дни разлика за ХХ век между Юлианския и Григорианския календар. Датите обаче след 14 април си остават все същите, каквито са били и в предходните векове. Следователно всички дати след 14 април са „дръпнати” напред с 13 дни, но си остават същите, каквито са били до този момент.

Хем същите, но хем вече по новия стил, тъй като натрупаната разлика от 13 дни вече я няма и събитията, станали на съответната дата в предходните векове, запазват същата дата на случване след този акт на българското правителство и държава.

Става повече от ясно, че няма нужда да се добавят още 12 или 13 дни днес за датите след 14 април 1916 г. Преди тази дата на тази година обаче е задължително, ако искаме да сме в крак с Европата! Да се надяваме, че дори средностатистическият българин не се затруднява да разбере написаното!

Живеем в 2016 година - на 31 март и 1 април

се навършват 100 години от въведения от правителството на Васил Радославов нов стил.

Но и тази година поклонението и преклонението пред гибелта на Апостола ще се отбелязва от държавата на 18 и 19 февруари. 

Уважаеми „обикновени” българи, към които спада и пишещият тези редове, нека занапред на 6 февруари всеки един от нас се сети, че на този ден  Васил Левски ни напуска завинаги, но ни оставя своите завети, своето дело, оставя ни своя подражаем пример и достижим идеал.

Нека на този ден всеки сведе глава за минута и запали свещичка в памет на революционера, идеолога и човека Васил Левски, който единствен е канонизиран от народната памет като Апостол на българската свобода. Нека да си припомним неговата „изповед” - „Аз съм посветил себе си на отечеството от 61 /лето/ да му служа до смърт и да работя по народната воля” и неговия завет „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили…”.

Нека помислим за това колко от неговите идеи са изпълнени и реализирани в нашето „демократично” време? Нека се замислим за всичко онова, което говореше и проповядваше той… Само за минутка! Може пък и „необикновените” българи да се сетят за това на този ден. Е, ако имат време от държавните дела, които са ги натиснали за решаване.

А на 18 и 19 февруари отново ще сведем глава пред Апостола. Това трябва да се прави не само на 6 февруари и 6 юли, но на всеки един ден от цялата година. Защото това е нашият, българският Апостол на свободата! Но ако държавниците ни не разберат, че сме приели новия стил преди един век, това говори само едно, че сме много далеч от Европа.

Дано 2016 година докаже, че пишещият тези редове е по-голям песимист, отколкото трябва, защото закъснението за българите само с век си е истински напредък.


Четете още:

🔴 Възпитаници на Емил Костов се връщат с куп призови места от Иран

🔴 Имаме ли право да защитим себе си и дома си?

🔴 Чаровната русенка Габи пее на световната сцена на Сан Ремо





Източник: Марица





Коментари

горе