Скалният феномен Белинташ – загадката на Родопа
Венета Николова - Пътешествия без край
Зарееш ли поглед към отсрещните родопски била, ще изпиташ желание да полетиш над планината, надиплена като развълнуван океан. Дръзнеш ли да се изкачиш на върха му, по надвесените над пропастта стъпала, ще усетиш смразяващия дъх на вечността. А оставиш ли се да те завладее магията на това докоснато от Боговете място ще се почувстваш като нищожна брънка във Вселената.
Белинташ се е изпъчил с цялото си високомерие в небето над Родопа, безразличен към свирепите ветрове и неумолимия ход на вековете, а в нозете му са се спотаили няколко махали – Мостово, Сини връх и Врата.
Въпреки туристическия наплив, районът все още крие приятни изненади за пътешественика с широко отворени очи…
Напоследък и това откъснато от цивилизацията кътче се оживи, най-вече заради туризма, способен да обезличи и най-автентичното, недокоснато от простащината място. Тук-там изникнаха къщи за гости, та дори и хотелски комплекси с всички съвременни екстри и с паркираните в двора джипове и БМВ-та. Жалко!
Ще го запомня капсулирано във времето и пространството, самотно и меланхолично, озарено от чистосърдечните усмивките на няколкото му възрастни жители, които още не знаеха що е бизнес, оборот и клиентела. Но и най-агресивните набези на глобализацията не са в състояние да отнемат от чара на разположения наблизо по – труднодостъен скален феномен Белинташ.
От южната му страна се откроява ясен, сякаш изваян в скалата човешки профил, който според преданията, пази уникалното природно явление от иманяри и недоброжелателни посетители. Горната площадка на каменната грамада е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност.
Според някои изследователи тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години. Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически кораби, а изсечената в скалата “координатна мрежа” е служила за ориентир на извънземните пилоти. В тази теория перфектно се вписват твърденията на местните,че често ставали свидетели на НЛО , както и на явления на паранормален магнетизъм, каквото и да означава това ! За Белинташ се носят какви ли не легенди. Според една от тях именно тук, акостирал Ноевият ковчег, който бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите.
По-разпространена обаче е тезата на археолозите ,според които става дума за древно светилище на бога Сабазий, почитан от тракийското племе беси. В нейна подкрепа е намерената в подножието на скалата сребърна оброчна плочка на божеството. Тя изобразява седналия на трон Сабазий на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа. По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци.
Предполага се, че в миналото Белинташ бил главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. По българските земи напоследък бяха разкрити и други светилища, които могат да имат същите претенции. Тук, сред възвишенията на Родопа, били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици “белинташ” означавало камък на познанието.
Според някои издълбаните в скалата улеи били използвани за религиозни ритуали. Други смятат, че били “координатна мрежа” за ориентир на древните извънземни пилоти
От книгата “Блясъкът на Белинташ” на краеведа Никола Боев научаваме, че Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори и пр. Това е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето.
Село Сини връх в нозете на скалния феномен
Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ. Силно впечатление правят 2-те щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвремената наука технологии, които са служели за водните обреди. В наши дни скалният феномен привлича екстрасенси, които твърдят,че тук зареждат свръхестествените си сили и че това е един от енергийните центрове на Земята.
Любим кадър!От тази стара къща в подножието на Белинташ, се носеше фантастичната музика от албума “Анималс” на Пинк Флойд .
Древните вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий – смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на светилището, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука.
Пътешествия без край . Венета Николова
Четете още:
🔴 ТЕОДОР🔴 19 американски писатели и една българка
🔴 С тази рецепта гарантирам пълното лечение на грип за 24 часа!
Източник: Пътешествия без край
Коментари
Харесайте ни във facebook!
