Само в историческото минало ли трябва да търсим повод за патриотизъм
В този момент, в който живеем днес, ми се струва, че патриоти няма никакви. А
ако трябва да погледнем назад и видим Паисий Хилендарски - той е най-големият
патриот, който ни е задал тона, за да разберем, че сме българи и да не се плашим
да се наричаме българи. Чувам, че се говори, че трябва да се премахне от училище.
Защо? Защо и Иван Вазов ще махат - нашия патриарх на литературата? Защо? Днес
никой не пази държавата, никой не се застъпва за нея и да каже: „Ние сме достойни
българи и трябва да си пазим родината, да пазим духовната култура“. Днес всеки
се е свил в черупката си, гледа да се нахрани и нищо друго не го интересува. Духовно
сме слаби. Отвън дойдоха разни секти, които си обучават хората. Православната
църква няма вероучение, няма нищо. И ако някой направи училище, идват 5 деца на
обучение, защо не идват повече - не знам. Преди време няколко свещеници писахме
до президентството предложение 0,001 процента от данъците да се отделя за вероизповеданията.
Не само за православието, не само нашата църква да расте напред, всички вероизповедания да растат. Така всеки ще има право на избор къде ще вярва, къде
ще се моли. Важно е да имаме това в училище и от малки децата да се въвеждат във
вярата. Нашите деца са духовно осакатени. Трябва да има поне един час в училище,
в който да им се говори за Бога. Духовно сме много бедни, може би най-бедната
държава духовно е нашата. Затова България изпадна в такова положение – човек да
не вярва в нищо, да гледа да има големи къщи, хубави коли. Ето до такова положение
се докарахме да бъдем българите. Накрая ще забравим и че сме българи и не знам
какви ще се наричаме след 50-100 години. И ако не застанем заедно, ако не се съберем,
за да се застъпим за нашата държава, тя си отива, няма да има България. Може би
ще има една област или щат, наречен само България.
Поводи за родолюбие има навсякъде
Не можем да търсим мотиви за нашия патриотизъм само в историческото минало, но историята трябва да се знае. Да се знае и българската литература също. И да се знае не само защото трябва да сме родолюбци. Но ние имаме много красиви стихотворения на тази тема, всякакви литературни произведения и е хубаво те да се познават. Ако държим по-широко отворени очите, ще видим поводи за родолюбие навсякъде. Дискусията, която проследихме, беше някак си безсмислена, защото ние с турците не сме имали съжителство. Ако беше така, Иван Вазов щеше да напише романа „Под съжителството“. Не бива да забравяме, че каквото е било преди, вече го няма. Времето днес е динамично, всичко се променя, но за да се променя в правилната посока, ние трябва да познаваме историята си – такава, каквато е била, а не да я преиначаваме. Съветвам младите да прочетат „Епопея на забравените“. Така те ще разберат върху каква земя ходят. Държавата не ни е длъжна, а ние сме длъжни на тази държава, на тези хора, които са я строили и преди нас. Държавата не започва и не свършва само нас.
Българофилията е в сърцето
Не може да се намира само в далечната ни история. Патриотизмът е нещо, което трябва да е винаги в сърцето и душата на всеки. Но това, което ме обижда и засяга, е, че млади български момчета и момичета носят фланелки с надписи и всякакви флагове на други държави и народи, но не и българския, пишат на латиница, не на кирилица. Това е също вид патриотизъм. Не може само да се връщаме в миналото. Ние сме единствената нация в света, която приема, че нейните прадеди са били роби. В рамките на Османската империя са съществували много народи и етноси. Дори има и такива, които са изчезнали. Българите сме се съхранили. Но никой от другите народи не казва, че неговите деди са били роби. Българинът е показал, не само когато е бил в рамките на Османската империя, но и през цялото си съществуване по тези земи, че е изключително търпелив народ. Че сме хора, които не са конфликтни, които не са войнстващи. Показали сме, че сме хора, които сме изчаквали с времето, много бавно, като китайска капка сме променяли нещата. Но ако искаме да намерим патриотизма, първо трябва да погледнем в себе си. Често ми се случва да видя псевдопатриоти и националисти, които се бият в гърдите, но в същото време те не пишат на български език. В същото време техният профил в социалната мрежа е на латиница, те пишат на латиница, те винаги се прекланят пред някоя от големите сили - независимо дали е Русия, или е Америка. Губи се обаче тяхната българофилия. Това не мога да го търся в историята, българофилията не е в историята, тя е в сърцето.
Четете още:
🔴 Бачковският игумен възстановява метоха в Асеновград🔴 Правителството отпусна парична награда за екипа, извършил вътреутробна операция
🔴 Прославеният генерал с голямото сърце
Източник: Животът днес
Коментари
Харесайте ни във facebook!
