Атанас Буров: Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук



Буров е против комунизма и болшевизирането на България, но той е русофил. При прекъсването на дипломатическите отношения между България и Русия, преди да ни обявят война на 5 септември 1944 г., руският посланик Ларисчев последно си взима сбогом като отива в дома на банкера.

Буров е можел да избяга от България преди 9 септември 1944 г. и е бил канен от началника на политическата полиция Никола Гешев, от началника на разузнаването Андрей Праматаров и от шефа на криминалната полиция, които вече са тръгнали да бягат от страната ни. Те го канят да избяга с тях. Буров ги пита “Вие къде отивате, а те му казват - Ние отиваме в джендема (Балкана) и ще минем в Гърция или Турция и в Западна Европа ще съставим емигрантско правителство, а вие ще бъдете министър-председател. Буров обаче е казал, “Не, не. Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук”.

Според проф. Неделчев, Буров не е бил наивен, но е смятал, че ще бъде защитен, заради англофилството си, той е бил ухажван от личния пратеник на президента Рузвелт в България - Ърл, както и от посланиците на Великобритания и САЩ. Буров има заслуги и за френската съпротива. Бриан, за кого вече стана дума, става министър-председател на Франция, а след това и кмет на голям френски град. Този човек (Бриан) се укрива при Буров, във вилата му във Варна. Затова Буров очаква от съюзниците, че няма да го изоставят. И наистина при първия процес, когато го съдят, той е осъден на една година затвор и въдворяване. Тогава той отива в един концентрационен лагер, който се намира между Силистра и Тутракан. След това го настаняват в Дряново и когато умира майка му през 1952 г., Буров е поискал от милицията, където е ходел да се подписва сутрин и вечер, да го пуснат дори с придружител да отиде на погребението на майка си, но му отказват.

Буров е наричан „враг на руския болшевизъм” и човек, който след 9 септември 1944 г. „провежда вражеска дейност”.

Архивни документи на Държавна сигурност, разкриват преследването му след 9 септември 1944 г. от комунистическия режим. Според ДС Буров си е сътрудничил с фашистки водачи от политически партии, а след 1944 г. се среща активно с водачите на всички опозиционни политически парти. Освен това е подозиран, че “поддържа връзки с чуждото разузнаване”. Осъден е на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира на 15 май 1954 г.

“Гроб на Буров няма. Знае се къде е бил погребан, след като умира в Пазарджишкия затвор. Според мен той е отровен съзнателно, но не с отрова, а съзнателно през последните месеци не са му давали животоподдържащото лекарство”, разказва проф. Неделчев.


Четете още:

🔴 Чудотворната Богородица се завръща в Созопол

🔴 Това видео ще ви ПРОСЪЛЗИ...ВИЖТЕ как се живее на СЕЛО! (ВИДЕО)

🔴 Пращат армията с оръжие на границата срещу бежанци





Източник: БГНЕС





Коментари

горе