"25 неща от социализма, които липсват на някого"



Въпреки че повече обичам да пиша, от време на време ми се случва и да чета, неща написани от други автори. Надявам се да оцените чувството ми за хумор. В същност, за да напишеш нещо, трябва да почерпиш вдъхновение от някъде. А, какво по добро място от писанието на някой интелигентен човек? Ровейки се за хубави идеи попаднах на следната статия:

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/24/2403302_25_neshta_koito_zagubihme_za_25_godini/

Авторът Юлиан Попов, е извадил 25 неща, с които е запомнил в негативна светлина социалистическата система на Народна република България. Понеже това е негово лично мнение, точките винаги могат да изглеждат по друг начин за всеки един от нас. Аз обаче съвсем умишлено ще ги използвам като опорни точки в следващия материал В курсив ще оставя авторовото мнение, а под него ще напиша собствените си разсъждения по всеки пункт.

1.         Софийско жителство. Който няма 25 или дори 30 години, не знае какво е софийско жителство. Причината да не знае е, че за този феномен не се говори, защото той породи много тъжни и комични бракове, за които родителите не искат да разкажат на децата си.

Да, наличието на ограничение да избираш в кой град на собствената си държава да живееш, ограничава най – елементарните права и свободи на индивида като член на обществото. Още повече, че заобикалянето на забраната води до абсурдни опити, фалшификации и дори бракове по сметка. Единствения положителен резултат е временното спасяване на столицата и страната от т.нар. „Мексикански модел”. Така е прието да се наричат случаите, когато населението на страната се съсредоточава изцяло в столицата, а останалата част практически започва да изостава и дори разрушава. Разбира се, административната мярка само изкуствено е забавяла този ефект. Премахването и обаче само по себе си не води до него. Икономическата разруха на провинцията е истинската причина.

2.         Изходна виза. Сега българинът може да пътува навсякъде. Допреди десетина години трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. (С изключение на няколкостотин хиляди български граждани, които бяха настойчиво подканени да напуснат).

Мнението ми е същото като горното. Глупаво е спираш хората да пътуват. Така се раждат митове и легенди за вълшебния живот зад граница. В същност практическото изоставане се случва едва през 80-те години. Тук по-скоро говорим за натягане на СССР и страх да използваме югославския модел. Резултата се видя след падането на границите. Неподготвените хора стояха като говеда пред вдигната бариера, а останалите хукнаха по света и достигнаха повече от 2 млн.

3.         Бягане в чужбина. Ако някой заминеше и не се върнеше навреме, той се превръщаше в невъзвращенец или беглец (има нюанс на различие между двете). Роднините му не можеха да заминат при него, или където и да било, а и той повече не можеше да се върне. Той беше избягал в чужбина.

Изключително глупав начин да си създаваш насила вътрешни врагове и недоволство. И в горното мнение казвам и сега пак повтарям, че НРБ само би спечелила от обмяна на опит и знание със Запада. Просто желанието да сме по – католици от папата, ни кара да затягаме границите колкото и „Големия брат”

4.         Пълна изборна активност без задължително гласуване. Навремето гласуването също не беше задължително. Но гласуваха около 98% от избирателите. Избирателните секциите се състезаваха коя ще свърши първа. И всички бяха весели, отвсякъде се носеше музика, виеха се хора. Нямаше го това тягостно напрежение, което неизвестността на днешните избори поражда.

Изцяло плюс на тогавашната система! Задължителното гласуване лишава от възможност партиите да използват купени гласове, корпоративен и етнически вот. А, тук просто от страх и респект към държавата се постига този ефект, без да се пипа правото на това да отидеш за гъби в изборния ден. Поне де юре….

5.         Карта за почивка. За 22 лева или 34 лева хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си, но заедно с техните семейства. По бански. И, разбира се, в компанията на хора, които се грижеха за правилното им поведение и правилните им разговори. Ако не те пуснеха в командировка в чужбина, обясненията, които никой не ти даваше, можеха да бъдат много. Едно от тях можеше да е неправилно държане в почивната станция, изразяващо се в меки политически вицове или скептични коментари към напредъка на строителството на социализма. Разбира се, нямаше как да разбереш каква точно е причината.

Не знам защо автора преувеличава чак толкова силата на сътрудниците на ДС. Да те са били много, но чак някой да те слуша какви вицове разправяш на плажа е глупаво. Ако за всеки виц разказан от редови труженик се пишеше донос и следваше наказание, то архива на ДС, щеше да е по-голям от този на Ватикана и всеки българин щеше да е минавал за по някоя друга година през затвора. Иначе нямам против да отида на море за 14 дни срещу 20-30 лв.. 

6.         Новини за реколтата. Кой знае защо първите страници на вестниците, както и новините по радиото и телевизията, постоянно информираха за това как върви събирането на реколтата, засяването и дълбоката оран. Всичко вървеше добре. Нямаше суши, нямаше наводнения, нямаше болести по пшеницата и по свинете.

Събирането на реколтата е важно!!! Много по важно то размера на члена на някой герой на тъпо риалити шоу! Още по – важно от драматичния сблъсък на футболните грандове, състезаващите в 11-та лига на о. Бали. Важно е разбира се, ако реколта има. Сега понеже българска реколта няма, няма и новини за нея. Но тогава при самозадоволяващо се стопанство и преобладаващо все още селско население, предполагам, че „рейтинга е бил висок”.

7.         Американски филми на Великден. Който ви каже, че е бил репресиран, защото не са му разрешавали да ходи на църква, говори глупости. На църква се ходеше. Прилагаха се обаче различни форми на разубеждаване и отклоняване. Един от най-интригуващите методи бяха американските филми, които течаха до един часа посред нощ на Великден и се опитваха да отклонят хората от полунощното великденско църковно посещение. В други дни програмата свършваше в 22.30 с руски филм и новини (за реколтата).

Тук ще съм още по-кратък. Не знам какво трябва да ти има, ако си истински вярващ и не отидеш на църква, за да гледаш филм, ако ще да е окичен със всичките награди на света. Това съждение показва пълно непознаване на вярата и малоумно преклонение пред култура, основана на икономическа инвазия.

8.         Панелният блок. Или по-скоро строителството на панелни блокове. В продължение на много години повечето сгради се правеха в заводи за панелни конструкции, после се сглобяваха на място, за да живеят в тях щастливите работници, а после и всички. Сега в България има 700 000 апартамента, построени по този начин и никой не знае какво точно да прави с тях.

Панелните блокове не са измислени в България. Техен първообраз са работнически общежития, появили се първо в Англия, а после и в СССР. Почти цяла България в момента е родена и отраснала в такива апартаменти. Това, че са мизерни, без зелено пространство, с разрушени фасади и одраскани стълбища е вина на всеки един от нас, а не на Политбюро на ЦК на БКП. Няма смисъл да виним някой друг за собствената ни мизерия.

9.         Подаръчен агрегат. Интересен подход за извиване на ръцете на простия икономически принцип за търсенето и предлагането. Например ако искаш да си купиш отлежала сливова или вино за износ ти го предлагаха заедно с книга на Крум Кюлявков и мускал с розово масло. Всичко това биваше агрегирано в един, красив за времето си пакет, с хартиен етикет, на който пишеше „подаръчен агрегат“.

Този параграф е по скоро комичен. Все пак е част от плановото стопанство, като се грижи, да няма непродадени стоки, включително и книги от не особено сполучлив автори. Минус от всякъде. Просто е опит да се влияе на свободния пазарен избор.

10.       Домоуправител. Председателят на кооперацията се избираше, домоуправителят си беше постоянен. И явно се отчиташе някъде. Ако имате досие и го прочетете и в него намерите добри думи за своя всекидневен живот, това най-вероятно означава, че сте си имали добра комшийска приказка с домоуправителя.

Пак ДС… „Всеки домоуправител – агент”. Идеален девиз за тайните служби. А, това, че този хора се грижеха за реда в блока, събираше таксите, ръководеше събранията, планираше ремонти и нововъведения, няма нито дума.

11.       АБПФК. Активният борец против фашизма и капитализма (двете вървяха в едно) беше особено животно, което се ползваше със специални привилегии за почивни домове и други държавни сладости. Най-ценената от тях може би беше официалната привилегия, която децата на АБПФК получаваха при кандидатстване в университет или езикова гимназия – фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. (Това е нещо като местни чиновниците или полицаи да си декларират пред данъчните рушвета, който са получили през годината.) Въпросът „кой“ или „кои“ в този смисъл си имаше съвсем ясен отговор. Вероятно затова хората не протестираха.

След Освобождението, от около 2500 души участвали в национално – освободителните войни се нарояват десетки хиляди поборници. По този начин след 9 – ти септември, от 1500 партизани, активните бойци стават повече от редовната армия тогава. Сега така сега се роят дисиденти, които се бият в гърдите как са се борили срещу „оня режим”.

12.       Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.

Това си беше готино и още е готино и ще си остане готино. Вероятно играта е с векове по – стара от Народна република България и вече я надживява с доста. Нищо общо със социализма и не знам дори какво прави тук.

13.       Руските групи. Ако българите не можеха да пътуват в чужбина, руснаците пък съвсем не можеха. Те идваха в България само на групи, обикновено формирани в далечни средноазиатски колхози. С други думи „руски“ можеха да бъдат наречени само условно. Руските групи бяха предмет на постоянни подигравки, а понякога на съжаление. Един български екскурзовод беше подредил веднъж група от 120 руски крайморски туристи, които за първи път виждаха чай в хартиена торбичка, с конец и етикет накрая. Те запитали как се пие този чай и той се изкушил да им каже, че торбичката се слага в устата, конецът и етикетът висят навън, а ти бавно отпиваш гореща вода. Задържаш я в устата си и после преглъщаш. Така 120-те члена на руската група чинно лапнала пакетчетата, пуснали всички конците с етикетчетата навън и засърбали гореща вода. Екскурзоводът си загубил работата, но казвал, че гледката си заслужавала. Не знам доколко е вярно.

Историята може и да е вярна. Както и тази за селяните, които са прескачали трамвайните релси в София, за да не ги удари тока. Сега пак е пълно с руски туристи. В същност сме зависи от тях, точно толкова, колкото преди 25 г.. Те въобще няма как да липсват на автора. А, за това точно какви са били отношенията с туристите, може да попитате някои „морски гларуси” от онова време. Историите може да са също смешни, но не само…

14.       Кореком. Специален магазин, който много напомня на тягостните магазини по летищата. Оттам можеше да си купиш уиски, западни цигари и евтин немски шоколад. Разбира се, всичко това с долари. Как се сдобиваше човек с долари е друга дълга история.

Не е друга история. Свързани са. Долари се търсеха точно заради заради покупки там. И се намираха и се купуваше. Тук може да кажа следното – срам за Партията и хвала на андрешковския гений!

15.       Югославска телевизия. Или сръбска телевизия. Югославия беше западна страна. Там всичко беше свободно, поне така изглеждаше от България. Телевизията, по която се лееше сръбска музика, го доказваше. Да живееш около Кюстендил или някъде в Трънско си имаше своята привилегия. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската (така се казваше „имаш ли антена за сръбската?“) и такива, които нямаха.

М, да! Сърбите гледаха кабелна телевизия с десетки канали, доста преди нас. Резила за затвореността ни си остава в актива на нашите управници. Няма какво да се каже. И не само телевизия, но и музика се вкарваше от там нелегално. Шабан Шаулич си беше звезда успоредно и в двете държави. Знаете до къде се разви тази тенденция.

16.       Късите вълни. На тях се хващаха разни станции, които не беше редно да слушаш – било защото пускаха Бийтълс, било защото говореха за демокрация. Късите вълни още съществуват, но вече никой не им обръща внимание.

Колко ли човека се бутаха да слушат Бийтълс и нелегални радиостанции? Може би някой от десетината дисиденти? Ох, грешка…забравих, че са били десетки хиляди. Както и овчарите по селата, работниците в Кремиковци, миньорите, подкупената интелигенция.

17.       Свободна Европа (и, разбира се, Гласът на Америка и БиБиСи на български). Това бяха въпросните станции. Най-странно беше радио Люксембург, или „Лаксемберг“, по което неспирно течеше поп музика. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската и такива, които слушаха радио Лаксемберг. Днес децата на едните гласуват за ГЕРБ, а на другите за Реформаторския блок. (Радио Лаксемберг много пращеше и от думите нищо не се разбираше.)

За да не повторя горното, ще се отклоня леко. Нека автора ми обясни, защо РБ получи най – много гласове в Хасковско и по – точно в едно от селата там. Нека да направи и справка какво радио са слушали преди 10 ноември 1989.

18.       Трудови войски. Ако има феномен, който да се доближава най-много, и буквално, до определението „турско робство“ това са трудовите или строителните военни поделения. Робство, защото хората там работеха по две години без да им се плаща. Турско, защото там пращаха турците. Така държавата удряше с един куршум два заека – хем имаше задължителна казарма, хем турците (опасен враг, както знаем от „Под игото“) нямаха достъп до оръжие. (Тези, които обичат да разсъждават за корените на ДПС, могат да се поровят в този феномен).

Най – голямото постижение на социализма! Работа, трудови навици и образование за най – бедните социални слоеве. Отделно безплатна работна ръка, която построи всички пътища и магистрали, които днес някой друг открива и им реже лените. С дни може да се изброяват построените от тези войски обекти в страната. Липсата им сега се усеща осезателно.

19.       Сладкарница. Това беше особена институция, в която се продаваха пасти, боза и лимонада. Нямаше кафе.

Какъв е проблема тук? Липсата на кафе? Нима това е недемократично? Или потискащо? Нормално заведение ориентирано към децата. Определено липсва в днешно време.

20.       Пивница. Друга специфична институция. Там се пиеше, често на крак и нямаше храна.

По новому „бар”. Нищо социалистическо и оригинално няма. Не знам какво място заема в спомените на автора, още повече, че преди 25 г, той е бил по – близо до сладкарниците.

21.       Държавен съвет. Също много важна институция, която обаче никой не знаеше за какво точно служи. Както и повечето други институции от този род.

За каквото служи днес президентската институция. Ако някой каже „за нищо”, няма да продължа с дискусията, а ще кимна мълчаливо.

22.       Ударник. Това бяха особен вид трудови герои, които тъчаха на много станове или изливаха много повече бетон от другите. Те получаваха ордени и обикаляха телевизиите, парадите и училищата да говорят за трудовия си героизъм.

При сегашния процент на безработица, всеки работещ въобще, може  с гордост да се покаже по телевизията. Просто защото работи. А, преди време, когато е имало повече работещи е нормално някои от тях да бъдат отличавани и поощрявани. Нека по – старите се изкажат колко е бил заразителен примера им.

23.       Комитет по цените. Затвориха го през 1988 година и след година режимът падна.

Нормално за планова икономика. Все пак е овладял доста кризи и инфлационни удари.

24.       Програма Знание. Всеки ден по радиото, на някакви съветски вълни, които вече ги няма, по няколко часа се излъчваше програма Знание. Точеха се лекции по физика, химия, география и какво ли още не. Нямаше много хуманитарни лекции, тоест програмата не беше много идеологизирана. Десетки хиляди слушаха и научаваха за въглеродния двуокис, зелената еуглена или Марианската падина.

Не я помня лично, но ми се струва страхотен начин да понаучиш нещо без да ровиш в учебниците. Личното ми мнение, е че националните медии трябва да се съсредоточат именно към такъв вид предавания. Е, разбира се бельото на фолк певиците също е важно.

25.       Кинопреглед. Преди всеки филм се прожектираше кинопреглед. Той траеше 15 минути. В него обикновено се говореше за това как всичко с реколтата върви добре. Как ударниците тъкат на още повече станове и изливат още повече бетон. После имаше малка пауза и тогава започваше филмът. Билетите бяха по 20, 25, 30 и 35 стотинки. (Нали Ленин беше казал: „За нас киното е най-важното изкуство.“ Надали в историята има друго изречение, благодарение на което толкова много средства да са насочени към един жанр.)

Във времената, когато не всеки е имал телевизия в дома си, това е бил идеален заместител на информационния поток, който в момента, заради технологическия напредък, е лесно достъпен.

Автор: Стоян Гълъбов



Четете още:

🔴 Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че...

🔴 Защо в Добрич изчезват хора, а години по-късно намират останките им?

🔴 Бойко и Станишев се видяха заради националния интерес





Източник: socbg





Коментари

горе