Национална кампания! Българите - всички заедно да възстановим базиликата в Плиска


"Имам мечта - един ден да видя по този път хиляди хора, християнско шествие към Храма в знак на почит и уважение към нашата религия и духовност. Така, пеш, е изминавал церемониалния път до Базиликата и цар Борис I“.


Това е блянът на Христо Христов - родолюбив българин, който участва със сили, душа и сърце в една мащабна кауза, подета от премиера Бойко Борисов и проф. Божидар Димитров - възстановяването на Голямата базилика в Плиска – най- величественият християнски храм на Средновековна Европа.


Днес трябва да имаш огромно въображение, за да си представиш, разхождайки се из руините, огромните мащаби на църквата и манастирския комплекс, изградени преди повече от 11 века от цар Борис I- Покръстителя на българския народ. Но, ако затвориш очи и оставиш вятърът на Плиска да брули лицето ти, стига да пожелаеш, ще видиш онази монументална каменна сграда, до която е имал достъп всеки средновековен българин - и царят, и просякът.


Защо трябва да възстановим този величествен паметник на България, пита проф. Божидар Димитров и дава най-малко три основателни причини:
1. ЗА ДА ВЪЗСТАНОВИМ РАЗРУШЕНАТА СИ ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ. Тези дворци и църкви не са унищожени случайно от османските завоеватели.
2. ЗА ДА РАЗВИЕМ КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИЯ ТУРИЗЪМ. Голямата базилика е първокласен паметник в националната йерархия на историческите обекти у нас и в европейски и световен мащаб.
3. ЗА ДА СТИМУЛИРАМЕ ПАТРИОТИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ на българите. То не може да се реализира, както искат противниците на реставрацията, от „трите реда оцелял каменен зид всред ниска тревна растителност”. Три реда камъни не само че не предизвикат патриотични чувства, но и туристи даже не привличат. Те могат да предизвикат само униние и чувства на историческа фрустрация. 


Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 102.5 метра и широка 30 м. Храмът е с 20 м по-дълъг от „Св. София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия и с 2,5 м - от базиликата „Свети Петър”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век.


Началото на строежа в Плиска е поставено през 866 г. и завършва през 875 г., когато базиликата е осветена. Към нея построен огромен манастирски комплекс, който цар Борис създава за учениците на св. Св. Кирил и Методий: Наум, Ангеларий и Сава, както и Архиепископска (след 917 г.) Патриаршеска резиденция и библиотека. Те са изградени от огромни бели варовикови квадри.


Манастирът, който е имал държавен статут, приютява 40 просветени монаси и се превръща във фабрика за книги, в своеобразна БАН на средновековна България. Оттам целият Източноправославен свят се захранва с литература, която монасите грижливо преписват и създават безценни творби. До стените на манастирския комплекс е имало „паркинг” за каруци, където миряните са оставяли дървените си коли и конете, когато са идвали на големи празници да се черкуват.

И днес е непокътнат огромен дълбок кладенец, пълен с вода, който и преди векове е захранвал къпалнята на монасите и кухнята им. Извън стените на комплекса е имало друг, по-малък манастир, чието помощно стопанство е осигурявало храна за високоерудираните литературни работници и кожи за книгите, които те са създавали с художественото си майсторство.


В рамките на базиликата е имало отделно кръщелно помещение, което в момента се възстановява в първоначалния му вид. Що се отнася до добилото широка известност аязмо, бликнало отново след стотици години, то историята му е твърде интересна. Смята се, че водата му е лековита по две причини. Първо, защото е част от сакрално християнско пространство, където са отслужени хиляди литургии. Второ, в духа на ранната християнска традиция, в извора е вграден символичният ковчег на първия български светец – св. Енравота, син на хан Кубрат, прегърнал твърде рано християнството. Той е бил престолонаследник, но е посечен заради вярата си. Именно в центъра на малкия параклис-мартриум, строен за мощите му още в езическия период – през 845 г., е свещеният кладенец, в който бе открита и тухлената гробница на мъченика Боян-Енравота.


Цар Борис създава огромният комплекс като част от амбицията си да превърне Плиска в трети център на тогавашния християнски свят. Ситуира го извън стените на Вътрешния град, за да бъде лесно достъпен от всички страни за големи групи хора, които не са имали привилегията да влизат вътре в крепостта. А размерите на първата българска столица са били внушителни - разгърната на площ от 24 кв км, при размери на Константинопол едва около 13 кв км.


Храмът на българските владетели е унищожен от османските завоеватели. Според законите на ислямската империя не е могло да има християнска църква, по-висока от мюсюлманин, яхнал кон, а тази е била значително по-висока. След разрушаването на базиликата прекрасният й строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и строежа на ж.п линията Варна-Русе по времето на Мидхад паша.


И макар местността с руините да обрасва в горичка, а аязмото да е затрупано с камъни и пръст, историческата памет не умира. Местни предания разказват как в края на 19-ти век хората от Плиска завеждат до това място първо чешкия археолог Карел Шкорпил и той става откривател на първата българската столица.


През миналото лято кладенецът отново бликна. Това се случи на 24 юли 2015 г. в 11,15 ч. пред смаяните погледи на археолозите. Дали водата му лекува? Зависи от силата на вярата и убедеността в мощта на духовното начало за всички нас. Факт е обаче, че всяка година в руините на базиликата се извършват масови кръщавки на български бебета. Това е и една от причините специалистите да бързат с реставрацията на мястото. Идеята се подсилва и от мълвата за пророчеството на баба Ванга: България ще се оправи и ще тръгне напред, когато се възстанови Голямата базилика и от свещения кладенец бликне отново животворна вода.


Решението за пълното възстановяване на базиликата като действащ християнски храм е взето на 2 май 2015 г., по време на честването на 1150 години от приемането на християнството за официална религия у нас. Тогава на историческото място се състоя литургия, отслужена от българския патриарх Неофит в съслужение с представители на 13 православни църкви, в присъствието на президента, премиера, правителството на България.
Министър - председателят Борисов възлага акцията по реставрацията на министъра на културата Вежди Рашидов, а той - на проф. Божидар Димитров.


Начало поставя именно българското правителство, което отпуска 500 000 лв, за да започнат археологическите дейности. Паралелно с работата на археолозите, която не спря дори по Нова година, набира скорост и дарителската акция.*


Целта на кампанията е не само да се съберат необходимите 3 млн. евро за пълното възстановяване на комплекса, но и тази акция да обедини всички българи в страната и извън границите й в името на една обща кауза, на едно общо дело. Можем да издигнем отново величествения храм, дори с дарения на съвсем малки суми, стига да сме всички заедно - българите сме много, а Голямата базилика е цел, която наистина си струва да ни обедини.


Дарителската кампания показва, че тази кауза е реална и може да се сбъдне. Суми се изпращат от цялата страна и от целия свят, като тръгват от 20 лв и стигат, засега, до 100 000 лв.


Огромната част от парите, дадени от правителството, отиват за довършване на археологическите разкопки и консервация. С останалите 119 000 лв започна реставрацията, а от 1 декември 2015 г. до днес се разчита на средствата от даренията, подчертава проф.Божидар Димитров.


Той е оптимист – България я чака славно бъдеще, а базиликата в Плиска ще покаже духовният гений и силата на българина, която оцелява въпреки всичко и напук на всички.


Нека докажем, че е прав. Всички заедно ще го постигнем.

 

Банковата сметка за дарения е:

 

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”

„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД

Кл.София

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

BIC код: BPBIBGSF

*Списък на дарителите публикуваме отделно


Четете още:

🔴 Турски терористи обезвредени край Бургас

🔴 Димитър Пешев хвърлен в затвора от Народния съд

🔴 Свещеник обяви, че йога е път към злото





Източник: epicenter





Коментари

горе