АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ
Още в далечното минало събитията от “Илиада” пленяват съзнанието на много хора. Един от най-ярките персонажи в тази творба е Ахил Пелеев. Неговото име е вплетено в първия стих на древния епос. Смелостта и силата на този герой го правят труден за забравяне. Смъртта на мирмидонския боец не слага край на славата му, а дори напротив – прави я вечна.
_Achilles_the_Cruel.png)
http://static3.wikia.nocookie.net/__cb20121123081424/legendofthecryptids/images/3/3e/(Wargod)_Achilles_the_Cruel.png
От свидетелството на Омир знаем, че Ахил е син на мирмидонския цар Пелей и Тетида. Военното си обучение младия благородник получава от Феникс, а знанията за лечение на тялото от кентавъра Хирон. Тетида предсказва на своя син, че той може да живее дълго и безславно, или пък може да стане прочут, но ще загине млад. Ахил избира второто и се включва в ахейския поход срещу Троя. Там след много подвизи той намира смъртта си, покосен от стрелата на троянеца Парис. Преданията разказват, че попадайки в ада, Ахил става един от съдниците на душите...
Векове наред паметта на този герой е почитана. Във владенията на траките, недалеч от делтата на Дунава е имало остров смятан за свещено място на Ахил. Според Помпоний Мела там са погребани останките на славния благородник. Павзаний пък разказва за храм и статуя на героя на това място. На отсрещният бряг на Черно Море, в земите наречени от Теофан Стара Велика България се намира Стадионът на Ахил. Пак на територията на Стара Велика България ca селищата Ахилеум и Мирмекион (дом на мирмидони). В Стара Велика България е и друго място свързано с Ахил. Древните извори разказват, че край делтата на река Днестър се намира кулата на Неоптолем. Това е прозвище на сина на Ахил. За тези неща пише Георги Сотиров цитиращ Страбон.
Омир нарича Ахил водач на мирмидони-войнствен народ обитаващ Тесалия. В по-късни времена обаче различни манипулатори представят сина на Пелей като грък. Това вярване се поддържа дълго време, макар да не е подкрепено от никакви факти. Нито ахейците, нито пък спадащите към тях мирмидони са гърци. Ахейци, или ахеи идва от акеи-вои, хетите наричат родината им Акиява. Акеи се обяснява с яки-здрави, силни, а вои отговаря перфектно на стбл. вои-бойци.
Най-древните топоними и хидроними от Тесалия нямат гръцка, а българска етимология. Вл. Георгиев даде обяснение на името на река Пеней с думата пена-пяна, т.е Пеней означава пенлива река. За да обясни значението на името на планината Олипм Георгиев предлага санскр. лумпати-чупя, троша, т.е. Олимп = място с отломки, скалисто място.Пропуснати са обаче блг. лупам, лумя-ломя, чупя диал. лупвам, лумвам-чупя, троша.
Анализирайки името на река Митус, Георгиев твърди, че то идва от по-старо Мутус и сравнява с армен. mutc–тъмен и англ. mud–кал. Пропуснати са българските думи мътя, мътен, мътилка, смут, а и хидронима Мътивир. Селищното име Азорос е сродно на фригийското Езареис, чиято етимология намираме с българските думи яз, езеро. Пиерия е планинска област, чието име е сродно на тракийския топоним Перинт и планинското име Пирин...Самото име Тесалия има съвсем логично обяснение на български език. Тази област представлява плодородна равнина заобиколена с планини, т.е. най-забележителното за Тесалия е това, че тя е поле. Етимология можем да намерим със стблг. тесати-тесам, т.е. режа, изравнявам...
След като предците на Ахил Пелеев са говорили език показващ смайваща близост с българския, то е пълен абсурд този човек да бъде определян за грък. Впрочем имало е и съвестни автори, които не са се побояли да кажат истината. Йоан Малала споделя, че българите от негово време са наречени мирмидони, чийто вожд е бил Ахил.
Сведенията на Малала обясняват защо посветените на Ахил места са в землищата на траките и техните близки роднини скитите. Би било обсурдно враговете на гърците да почитат гръцки герой. Самото име Ахил няма гръцка етимология. Преди повече от сто години Артър Еванс писа, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани нескопосано. Британският учен дава пример с имената на Одисей, Радамант и не на последно място Ахил –A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67.
Фламандският езиковед Ван Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. С името на тесалийската река Άχελῶς Георгиев свързва фригийската думаακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.
Всъщност правилното име на Ахил е Акил, Акал така е документирано в микенски документи с Линеар Б.
Името Акил е сродно на тракийските Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес. Връзка покзва и тракийският етноним келе-гери. Тези хора са локализирани от Плиний Стари в Мизия, а мизите са отъждествавани с българите в продължение на хиляда години.
Ван Виндекенс и Георгиев са прави донякъде свързвайки името на Акил/Ахил с тракийските думи за вода, извор. Да обаче първичното значение на ακαλα, ακελε е не просто вода, а това, което тече, избликва, извира. Акил/Ахил не означава воден, речен, а чедо, потомък. Името се обяснява с блг. кълна, покълвам, стблг. челядъ-челяд, потомство, родени в семейството и блг.диал. чиляк-човек.
В древността челядъ се е произнасяла като келадъ. По-стария вариант на стблг. чендо-чедо, намираме в трак. кенто,кендо-чедо. Акил/Ахил е със същата семантика както българските имена Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.
Нека обобщим представените до този момент факти.
1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.
2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на българскиезик.
3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.
4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.
5. Името на Ахил е свързано с тракийските лични имена Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес и тракийския етноним келе-гери.
6. Келе-герите са от групата на мизите, които от своя страна биват отъждествявани с българите в продължение на цяло хилядолетие.
7. Ахил означава човек, потомък, роден в семейството, а съответстващи български имена са Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.
Малала е знаел добре какво говори определяйки българите като същият народ, на който принадлежи и Ахил. Ако Тесалия не бе дом на наши предци, как тогава Пеней Олимп, Азорос, Митус, Пиерия и т.н. се обясняват на български език?
Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия–"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..." “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“
Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.
В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή -Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.
Всички тези факти са пренебрегнати от болшинството историци и езиковеди. По този начин бе дадена възможност на спекулантите да съчиняват лъжи и да представят една невярна картина на далечното минало. Днес обаче е трудно да се лъже. Доказателствата за древният произход на българите се трупат за ужас на враговете на истината.
През ХХ век излязоха две обширни антропологически проучвания доказващи европейските корени на българския народ. Тези изследвания обаче не бяха популяризирани, само шепа специалисти знаеха за тях и си мълчаха. С идването на XXI век обаче нещата взеха да се променят. Пак има опити за информационно затъмнение, но интернет не се цензурира лесно.
Неотдавна излезе генетично изследване, което показа, че значителна част българите са потомци на население обитаващо Балканите още от Каменната епоха. Щвейцарският институт Игенея обяви половината от българите за наследници на траките. По-късно едно изследване на БАН потвърди, че изобщо не може да се говори за изчезване на траките...
Нека учените гузно да мълчат. Доказателствата за древните ни балкански корени ще стават все повече и повече. Поддръжниците на тезите за азиатския произход на българите са стъпили на камък, който се клатушка здраво и ще падне с голям трясък.
Истината е на наша страна и ще ни донесе престиж и заслужена слава.
Славата обаче е фина дреха, която не пасва на всеки. За да имаме право да носим името на дедите си с гордост ние трябва да сме като тях. Те бяха силни и храбри хора, които подобно на Ахил никога не избираха лесния път. За това и станаха славни. Нередно е да чакаме някой друг да ни оправи живота, а същевременно да се гордеем с предците си. По-добре е да направим така, че идните поколения да споменават имената ни с възхищение, да ни запомнят като тези, които възродиха България – земята на вечните герои.
Използвана литература:
1.Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;
2.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street, London, 1873;
3.G.Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquity, Onomastica 37, Canadian Institute of Onomastic Scienes, Quebec, 1969;
4.V.Georgiev, La topomymie ancienne de la peninsule Balkanique et la these Mediteranne, Academie Bulgare des Scienses, Sofia, 1961;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;
7.СЕРГЕЙ ЛЕСНОЙ, ИСТОРИЯ в НЕИЗВРАЩЕННОМ ВИДЕ СБОРНИК СТАТЕЙ, ЗАГАДКА БОЛГАР, Берлин 2003;
8.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE 10.BULGARICAE, Институт за Българска История, БАН, София, 1958
Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941
Четете още:
🔴 Първите щъркели долетяха в сливенското село Самуилово🔴 Борисов: Тренираме пълно затваряне на границата
🔴 Адвокатът на класиката
Източник: sparotok
Коментари
Харесайте ни във facebook!
