Царевец и други бисери и стъкълца от короната на Търново



С уникалната си архитектура, природа, културни забележителности, археологически находки и история, Велико Търново е добра алтернатива за всички, които предпочитат културния туризъм пред плажно-морския, планинско-скиорския и купонджийско-алкохолния.

26399975326_947310b581_z (1)

Изглед от интер хотел „Велико Търново“ към паметника на Асеневци

Интерхотел „Велико Търново“ може да е морално остарял и с леко овехтяла обстановка, но поне половината от стаите му имат един голям плюс – гледката към реката с паметника на Асеневци и панорамата с накацалите по стръмните й брегове търновски къщи. Монументът определено е един от най-хубавите в България, където за съжаление от времето на Мадарския конник насам паметниците с коне не се срещат често. Но в тази композиция те са четири, което вече е рядкост и за Европа. Построена през 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието за освобождение на България от Византийско владичество, творбата представя предводителите му братята Асен и Петър и техните продължители царете Калоян и Иван Асен II. Фигурите им са разположени около гигантски, сочещ нагоре меч, който символизира мощта и възхода на България при управлението на тази династия. Автор на скулптурната композиция е проф. Крум Дамянов.

25875609304_df76755e5c_z

Паметникът „Асеневци“ на проф. Крум Дамянов

26413119831_93ee2ce47c_z

25874601694_be1c3f5290_z

Къщите, които стоят по склоновете, сякаш всяка се е покатерила на раменете на предишната, са друга чисто търновска забележителност. Тук има както примери за добра грижа, така и къщи, които е възможно всеки момент да се срутят – и ще е късмет, ако не убият някой невинен минувач. Причините да се стигне дотук обикновено са проблеми със собствеността от юридически характер. Правилата трябва да бъдат променени преди да е станала белята.

26428211686_a12d0e6ba0_z

26387856941_f59d23d957_z

Някои исторически къщи са реставрирани, но други са пред срутване.

Сред примерите в обратната посока – добра грижа и ресоциализация – е ханът „Хаджи Николи“, построен от Колю Фичето през 1858 г. – единственият оцеля от някогашните 70 хана в старо Търново. През 1992 г. сградата, която е била етнографски музей, е реституирана, предадена на наследниците на Хаджи Никола и през следващите 10 години потъва в разруха. Днес ханът е напълно реставриран, но заслугата за възкресението му не се дължи на Националния институт за недвижимото културно наследство или някоя друга национална институция, а на американския филантроп Едмънд Бек. Като турист във Велико Търново през 2005 г. той вижда рушащата се, изоставена сграда на Самоводската чаршия, и решава да я купи и върне към живот. Днес на партера има ресторант, на втория етаж – музей на парите, а на третия – художествени галерии. Американецът е възстановил и надгробните плочи на Хаджи Николи и жена му в църквата „Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново, също построена от Колю Фичето.

Паметникът на Стамболийски пред хана Хаджи Николи

Паметникът на Стамболийски пред хана „Хаджи Николи“

26633180552_b4f989368e_z

В хана „Хаджи Николи“

В двора на хана „Хаджи Николи“

Самоводската чаршия

Самоводската чаршия

На улицата до хана „Хаджи Николи“, още реставрирани и адаптирани възрожденски или малко по-нови къщи от XIX век приютяват различни работилници – няколко грънчарски, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие… В Шекерджийницата предлагат бяло сладко, лимонада в едновремешни шишета и кафе на пясък.

25957602593_db339c6a9b_z

В Шекерджийницата

26534521666_51e29b197a_z

Кафе на пясък

До нея е Хлебната къща – там, ако имате малко време, могат да ви научат как да омесите хляб и да ви почерпят с питка и чубрица.

25846483773_b1fed543d6_z

Обреден хляб в Хлебната къща

В ресторант „СоциализЪма“ сервитьорите дават тържествена клетва да служат вярно на клиентите преди да им видят сметката.

В ресторант „СоциализЪма“ сервитьорите дават тържествена клетва да служат вярно на клиентите преди да им видят сметката.

Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети – някои от които с неизбежния в нашия глобализиран свят китайски произход.

Ако продължите в посока Царевец, сред по-малко от 10 минути ще стигнете до Археологическия музей. Той е разположен във великолепна сграда, чието строителство започва през 30-те години на ХХ век, спира по време на войната и е завършена през 50-те.

26449616165_1b7613a512_z

Дворът на Археологическия музей

25849023974_03b4b51b82_z

Находките от гроба на тракийския владетел

26383147041_14f7e7c1cf_z

Експонирани са колекции от различни исторически епохи, но сред туристите най-голям интерес естествено предизвиква зала, в която многобройни експонати представят различни аспекти на културата от периода XII – XIV в., когато Търновград е столица на средновековна България – златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени-печати на висши български сановници, монети на българските царе, накити, въоръжение, произведения на малката пластика… Сред най-ценните обекти в музея отскоро е откритата непокътната гробница на тракийски династ от V век пр.н. е. – със златни накити и безценна керамика. В двора сред находки от римско време през лятото се провеждат концерти.

Асеновата махала

Асеновата махала

Ако сте в Търново и разполагате само с един ден – маршрутът ви е ясен – Царевец. На хълма е била главната българска крепост по време на Второто българско царство(1185 – 1393). На мястото има следи от хора още 4000 години пр.н.е. – през V-VI век тук е имала тракийско селище, а според историците първото старобългарско селище възникна през IX век.

26196062180_98d5cdb9d8_z

Хълмът Царевец

Строителството на крепостта започва през XII век – и отново през 1930 г. Защото от оригиналните постройки, включително и от църквата на най-високото място, не е останало много повече от основите. Сградата, известна днес като Патриаршеската църква, е построена през 1981-а в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов – и надали има нещо общо както със средновековната църква, съществувала на същото място, така и с Българската православна църква, защото не отговаря църковните канони.

Храмът на върха

Храмът на върха

Ако непременно държим да употребим думата „храм“ – това е храм на величието на Второто българско царство. Като в този храм един от най-съществените исторически компоненти на това величие – християнството – хем го има, хем го няма. Защото въпреки че сградата е увенчана с кръст, по стените и тавана, покрити с рисунки, кръстове не се забелязват – освен ако не брои ръкохватките на мечовете. Но типичните християнски молитвени пози, жестове и свещи са навсякъде. Без да е каноничен, стилът взаимства доста от Византийската иконография.

26195997390_4141574ff8_z

Входът на Патриаршеската църква

Независимо от всичко обаче, това е мястото на Царевец, където човек може да прекара най-много време. Причината са зашеметяващите стенописи на художника Теофан Сокеров. Те са завършени през 1985 г., което до голяма степен обяснява всичко. Но талантът си е талант и винаги намира начин да прикове вниманието.

26468080342_4d9db4d0bd_z

Стенописите в Патриаршеската църква са на Теофан Сокеров

26534440826_c24de2fd47_z

25957487963_f74cf58941_z

Останалото на хълма Царевец е плод на въображението на няколко поколения архитекти – от 1930 г. до днес. Интересно, че първият опит – проект за строеж на нови дворци и крепостни на Царевец под прикритието на „реставрация“ от 1919 г. – е отхвърлен от държавната Комисия по старините с аргумента „в днешно време пълната реставрация на стари паметници, които съвършено са изчезнали, от научно гледище не се допуща“. Тава отговорно отношение към историята е затвърдено и на международно ниво 45 години по-късно с Венецианската Харта. У нас обаче всичко тръгва в обратна посока.

25955388084_b50afb2f9e_z

Крепостните стени на Царевец са сред малкото възстановени обекти у нас, които вероятно някога действително са изглеждали точно така.

Иначе днес великолепието на природата, съчетанието на сравнително новите крепостни стени и зъбери с наистина древните скали – предлага впечатляваща гледка – далеч по-добра, отколкото тази на римските руини на Ларгото. Но и тук от автентичните археологически находки не е останало много, а обикновеният турист трудно може да различи фалшивите бижута на историята от истинските. Изглежда на съседния хълм Трапезица, който все още не е отворен за посещения, положението е по-различно. За него ще ви разкажем, когато получим някои отговори от Министерството на културата.

 


Четете още:

🔴 "Волпоне": разказ-шега от Здравка Евтимова

🔴 Дали има съвестни кметове в България? Ами вижте ги

🔴 Да живееш втори живот: Историята на едно момче с трансплантирано сърце





Източник:





Коментари

горе