Кой уши байрака...


Всички знаят песента за Райна Княгиня, която шие знамето на Панагюрските въстаници. Кой е ушил знамето на Ботевата чета вероятно не е толкова популярно, но днес ние имаме нови и нови отговори кой сътвори копия на светинята, развята на борда на „Радецки” през 1876 г. Самото знаме погива след смъртта на Войводата, според легендите – някъде край Кремиковския манастир, заедно с втория си знаменосец. Специалистите твърдят, че с копия на това знаме разполагат музеите, свързани с живота и делото на Ботев. Някои артефакти предизвикват особено вълнение, те са инициатива и дело на млади родолюбци. И е редно да не забравяме историята на тези знамена, както и на оригиналното.
Ето какво разказва хрониката на обичта и преклонението:

*1966 г., параход „Радецки”. Преди да бъде пуснат на вода построеният от българските пионери и чавдарчета параход, учениците от Врачанското училище „Софроний Врачански” печелят конкурса за копие на легендарното знаме със заветните думи „Свобода или смърт”. За бродерията са нужни специални конци и както разказваше журналистката Лиляна Лозанова, те са предоставени на децата от тогавашния Врачански владика. Сега тяхното знаме се намира в музея на кораба.

* 2006 г., за годишнината от подвига на Ботевата чета е обявен конкурс и две училища го печелят със своите копия на знамето. Учениците от Мездренската професионална гимназия „А. Константинов” работят под ръководството на Стойка Фучеджиева, бродерията е машинна. Фучеджиева вече е пенсионерка, но с радост си спомня за момичетата, които оставали след училище в работилницата, едното после пеша изминавало пътя към дома си от Мездра до с. Дерманци. Критичен момент било гладенето на знамето, децата не преценили топлината на ютията, но за щастие бил предвиден резерв от плат, не увредили изработката и се класирали на първото място.

Е, разделили го с връстниците си от Козлодуйското училище „Св. св. Кирил и Методий”, които работили под ръководството на своята учителка Мая Козовска и нейна колежка. Знамето на децата от Козлодуй било бродирано на ръка със сърма така, както Козовска се учила от старите носии. Учениците изработили въженцата за него от копринени прежди и сега всеки би могъл да покаже „своето” знаме в музея на кораба ”Радецки”. Учителката им също е водила гости в музея, да му се порадват заедно.

* 2016 г., Русе. Спортно-туристическо и природозащитно дружество „Академик” обяви конкурс за ушиване на копие на Ботевото знаме, в който първо място си поделиха училище „Васил Левски” и клуб „Палитра” за изобразителни изкуства в РУ “Ангел Кънчев“. Ушитите знамена бяха осветени в с. Червена вода, както някога оригиналното, предстои да им се издадат съответните документи от Русенската митрополия и да заемат мястото си – първите две в Регионалния исторически музей в града, останалите в училищни и музейни сбирки. Преди това обаче байраците обикалят Ботевите места в Румъния със студентски велопоход и ще изминат пътя на четата от Оряхово и Козлодуй до Околчица. Важен е и фактът, че още докато тече класирането на изработените копия, в училище „Васил Левски” решават да направят и второ, което да остане в школото.

Друг важен щрих – училищното знаме е изработено от госпожа Сюлбие Панджар, внукът й седмокласник Атила и неговата учителка по история Ивелина Йорданова. Сюлбие искала да помогне на момчето и учителката, все пак има 55-годишна практика в бродерии и гобленарство, имала и подходящи конци от едно време. Но и Атила се стараел – за всяка буква от девиза на въстаниците трябвало да се подлагат парчета хартия и американ, ушитото да не се деформира при пране и гладене. Момчето търсело из интернет образци за лъвчето, предоставените указания не им се видели достатъчни... Сюлбие казва, че скоро са ходили с внука в Регионалния исторически музей, но не били гледали точно знамето на Червеноводската чета, а за второто копие ще търси още по-подходящи материали и също ще го прави безвъзмездно. Тя е учила в училище „В. Левски”, двамата й сина са го завършили, сега внучето учи в новата сграда и иска да оставят добър спомен, а и не се лъчи от българския народ, макар че е туркиня. Драго й е, че са отсрамили школото в състезанието, а са зарадвали и младата учителка.

Ивелина Йорданова е благодарна, че е намерила съмишленик като Сюлбие. Мнозина й обещавали, но после май се притеснили от сложната задача. Когато разгърнала готовото копие в учителската стая, колега й казал да не си дава знамето за музея, няма да има второ такова. Учителката е спокойна, ще има и знаме за работа с децата, обичат да участват във възстановки, с радост правят макети на сгради и други артефакти. Така история се учи по-леко и приятно. Но ето, правили възстановка за Баба Тонка – заели костюми от Русенската опера, а нямали зелено знаме и се наложило да минат с училищното, червеното. Учителката понякога мисли и за практиката в други школа, имат си музейни сбирки, дано ги използват ефективно.

Наесен организаторите на конкурса от СТПД ”Академик” предвиждат поход по стъпките на Червеноводската чета, маршрутът е красив, но малко познат. И си струва да бъде възроден този поход, пътят да бъде означен с табелки, да се опознаят природните хубости, историческите местности, възможностите за отдих. Неслучайно наричат Поломието планина под равнината.

Историята на знамето

Знамето на Ботевата чета всъщност е шито през 1875 г. за Червеноводския революционен комитет, разказва Ренета Рошкева, уредник в Регионалния исторически музей. Затова на него е извезана 1875-а и „Карань”, псевдоним на комитета. Развяно е от Червеноводската чета по време на Старозагорското въстание, след погрома е прибрано в дома на Баба Тонка, после пренесено в Румъния и дадено от сина й Никола Обретенов, когато Ботевата чета завзема „Радецки”. Тъй като е погинало, възстановено е по разказа на Петрана Обретенова, която го е шила с помощта на революционера Тодор Чунчулов, сърмаджия от Русе. Петрана Обретенова е извезала и второ знаме, за което няма описание. Било е за брат й Георги, военен инструктор в четата на Стоил Войвода в Сливенския Балкан по време на Априлското въстание. Копието на байрака, развяван от Червеноводската и от Ботевата чета, е направено в София от кооперация „Българско везмо“ през 1958 г., за откриване на музея „Баба Тонка” в Русе. Изработените сега от младежите копия предизвикват голям интерес, за тях са били подготвени материали, та байраците да бъдат най-близо до първообраза по вид, големина и разположение на букви, фигури. Наградените знамена ще останат във фонда на музея.

На палубата на „Радецки”

От юни параход „Радецки” – филиал на Националния исторически музей в Козлодуй, предвижда пътувания и запознанства с експозицията на кораба. Завеждащ филиала Людмила Дамянова пояснява, че се правят предварителни записвания на www.radetzky-slovo.bg и www.nim.bg, а телефоните за информация са 0973/ 8 07 53 - кораб "Радецки" - дежурен и 0896/ 716 812, за да се формират групи за едночасовите екскурзии и да няма желаещи да участват, които остават „на сухо”. Предвижда се плаването да бъде в района на Козлодуйското пристанище. Музеят предлага запознанство с интересни експонати, разположени в различни части на кораба: четнически униформи, копия на последните Ботеви писма до близките и съмишлениците му, писани на 17 май 1876 г. на борда на „Радецки”, както и ултиматумът до капитана Дагоберт Енглендер, документи за възстановяването на кораба от българските деца през 70-те години на миналия век. Гостите в музея могат да си закупят сувенири – например камъче с лика на Ботев, които са изработени от ученици в местния общински детски комплекс. На кораба могат да бъдат организирани тържества, извършват се и бракосъчетания, при желание на младоженците се прави екскурзия по вода.


Четете още:

🔴 Изоставеният от съученици Кристиян: Наричаха ме предател, защото не бягах от час

🔴 Абитуриентската история 2016 - за състрадателност, не за кич

🔴 Красота и история в подножието и по склоновете на Врачанския Балкан





Източник: Новинар





Коментари

горе