На какво учим децата си?


Не разбирам, защо родните съставители на учебници по история не могат да познаят, какво точно се е случило в българските земи, от края на четиринадесети, до края на деветнадесети век! На всеки две-три години се събират, изстрелват няколко бързи и необмислени предло-жения, след това ги обсъждат тайно, дълго и мъчително на "експертно ниво", без обществен дебат, и се започват едни експерименти... докато хората излязат на улицата и поискат остав-ката на поредния образователен министър. Последният го уволниха за една претоплена дума - съжителство! Но общо взето нещата се въртят в един омагьосан кръг от 5-6 мантри, между които съм запомнил три: присъствие, владичество и робство. За първите две – или добро, или нищо! Но ако трябва да говорим сериозно,

това което е нанесло непоправими щети на българското
национално самосъзнание, е понятието "робство".

Лошото е, че с годините свикнахме да го използваме като лесно и удобно оправдание при всеки личен или обществен неуспех, като се опитваме да лекуваме с него тежките си комп-лекси и липса на самочувствие. С тази дамга на челото, ние се идентифицираме като сбирщи-на от мърлячи, която оцелява с мрънкане, самосъжаление и вопли за чужда помощ. И този ма-зохистичен стремеж към самоунижение се просмуква в гените ни, като постепенно се превръ-ща в национална черта! От това би трябвало да изпитваме срам! Свободният човек не може да бъде поробен със сила, докато сам не приеме робството като своя съдба. Той може да бъде мачкан, унижаван, бит, изтезаван и дори изгорен на клада, но умира свободен, ако не се под-чини на чуждата воля! Това което е останало в народната памет, в песните и легендите ни, не ни дава повод да мислим, че сме потомци на хора, които са преклонили главите си, за да не бъдат посечени от нечия остра сабя! Затворени във високата пещера на нос Калиакра, чети-ридесет красиви девойки сплели косите си, преди да се хвърлят в бурното море, за да не бъдат обезчестени от османските орди. А Балканджи Йово не дава сестра си на турската вяра, дори когато му отрязват ръцете и избождат очите му! Точното и ясно тълкуване на случилото се в края на 14 век е, че с нашествието на Османската империя в Европа и падането на Второто българско царство, за един твърде дълъг период от време, е наложена

ОСМАНСКА /ТУРСКА/ ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ!

За разлика от "АНЕКСИЯТА", която е "силово завладяване и управление на чужда територия, с налагане на постоянен суверенитет" - "ОКУПАЦИЯТА" е акт на "времен-но овладяване и управление на чужда територия"! Понятието е ново за българската исто-риография и експертите се колебаят да го припознаят като подходящо в случая, защото не се отъждествявало напълно с лошия спомен, който е намерил своето трайно място в народната памет. Питам се – дали от "добри спомени" французите са избили без съд и присъда десетки хиляди свои "колаборационисти", които са сътрудничили с фашисткия режим, в периода на немската окупация по време на Втората световна война. Мизия, Тракия и Македония са бъл-гарски земи, населени с българи и управлявани от тях в продължение на векове, много преди в Близкия изток да се появи могъщата Османска империя. Но ако Второто българско царство е било отслабено и завладяно от османските орди поради недалновидността на Иван Алексан-дър, който разделя страната между синовете си, определена вина носи и европейският христи-янски свят, който не се обединява срещу мюсюлманското нашествие. Цяло чудо е, че в про-дължение на пет века сме успели да съхраним езика, вярата, обичаите и традициите си! По време на окупацията са правени безброй опити за отхвърляне на османското управление, а българите винаги са живели с надеждата, че рано или късно България ще бъде свободна!

Що се отнася до "съжителството" и "присъствието"...

да, в отделни периоди на турската окупация сме имали известна свобода да развиваме зана-ятите си, а на един по-късен етап, дори сме имали и възможност за по-самостоятелно изразя-ване на вярата си. Но е имало и асимилация, и ислямизация, налагани с моркова и тоягата. Няма как да скрием от децата си истината за "кръвния данък", за клането в Перущица и Ба-так, за опожаряването на Панагюрище и Стара Загора, и за етническото прочистване, прид-ружено с повсеместното изтребление на българите от Одринска Тракия, в началото на дваде-сети век. В ужасяващо масово клане са избити над 60000 мъже, жени и деца! Над 200000 се спасяват от смъртта в България и по целия свят, подгонени от ятагана на турския башибозук, а около 60 български села са изгорени, разрушени до основи и напълно заличени от лицето на земята! Това е първият геноцид в най-новата история на човечеството, който, предхожда ма-совото изтребление на арменския народ - две години по-късно и еврейския холокост по време на Втората световна война. Не може да става и дума за сравнение между това дивашко вар-варство и възродителния процес! Само че за едното се мълчи или се говори с половин уста, а за другото се искат наказания и на висок глас се сипят закани за отмъщение. Няма поставени паметни плочи в Турция, на които всяка година българска представителна делегация да под-нася венци в памет на жертвите от турския геноцид, като официална Анкара дори не се е из-винила, както направи един български министър-председател след "възродителния процес". В същото време, тримата осъдени на смърт за атентатите срещу цивилни български граждани на гара Буново и хотела в Сливен - отнели живота на седем мъже, жени и деца, бяха превър-нати в "борци за права и свободи на турското малцинство в България". В тяхна чест и в памет на още няколко жертви на наказателни акции проведени от МВР, по време на бунтовете при преименуването на българските турци, всяка година се държат речи, поставят се цветя на па-метници и плочи, пускат се гълъби и се слагат софри за курбан. Няма нищо лошо в това, че всяка година през май,турският консул идва да почете паметта на мъртвите си сънародници. Но къде са българските управници, да почетат тъжната годишнина от българския геноцид в края на септември! Мрачните епизоди в "Армаганската долина", осеяна с костите на десетки хиляди мъже, жени, деца и старци, зверски избити през есента на 1913 година, са останали в народната памет, като има веществени и писмени доказателства, които няма как да бъдат от-речени от чуждите историографи. Но има и случаи, които будят националната ни гордост! По време на Балканската война, когато турските семейства бягат от бързо настъпващата българ-ска армия, българите от Малко Търново, по заповед на кмета Иван Дяков, подредили гриж-ливо и внимателно в сандъци тяхната покъщнина, включително и златните накити, пари и документи, заковали ги, надписали ги със съответния номер от къщата, откъдето са взети и ги съхранили в джамията, като дори поставили човек на пост!. При реокупацията, турските влас-ти, на които били предадени къщите, джамията и опакованата покъщнина на турските семейс-тва, били стъписани от благородния жест на българите и не посегнали на града – уникален пример за Европа и Света! Да сте прочели нещо в учебниците по този случай? Чужди агенту-ри ни "съветват", да не отдаваме толкова голямо значение на случилото се в онзи период, но ние не можем да си позволим някой чужденец да ни учи как да четем миналото си и как да тълкуваме някои събития от българската история! Няма съвременен прочит на тази история. Има факти! И те не могат да се променят в зависимост от политическата конюнктура!

Проблемът не е само в това, че при "османското добронамерено присъствие",
са ни принуждавали да строим храмовете си, вкопани до половината в земята,

докато сегашните безбройни минарета стърчат много по-високо от църковните камбанарии, а във факта, че през тези пет века сме били лишени от възможността да се развиваме като нация. Преди окупацията, българите са били един от най-големите по численост европейски народи, с около милион и половина население, докато англичаните са били малко над милион. След 500 години, Освобождението ни заварва с не повече от два милиона, а в същия период, числото на въпросните англичани се е увеличило над четиридесет пъти. Това е защо-то по време на окупацията сме оставени на стенд-бай, лишени от социалните си слоеве, от уп-равленски и интелектуален елит, от висше образование и развитие на самостоятелна култура. Това води и до изоставане в развитието на технологиите, до невъзможност да водим самосто-ятелна икономическа и финансова политика, и до още куп други проблеми, които не ни поз-волиха да се развиваме с темпото на останалите европейски народи. Вследствие на това, че пое основния удар на мощната турска инвазия в Европа, без решителната подкрепа на евро-пейската християнска общност, българската нация беше съсипана, унизена и изхвърлена от групата на големите и важни по значение фактори в европейската политика. За благодарност, Европа ни довърши със серия от несправедливи договори, като ни върна само част от земите населени с българи. Последвалите опити за национално обединение – неправилно наречени "катастрофи", само влошиха положението ни. Изтощени и беззащитни, разпиляни в няколко бежански вълни, бяхме подложени на безмилостна асимилация от почти всички "съседи". Периодът на петвековната турска окупация ни върна поне със сто години назад и ни при-чини Втората национална катастрофа след "византийската окупация" през единадесети век.

Пиша тези редове в отговор на българския гражданин от турски произход,

който негодуваше във форумите - как е възможно, вечният им враг – Русия, да подари огром-на турска територия, заграбена по време на руско-турската война, на някакви "скапани роби"! Съвременните турци и до днес смятат, че днешните български земи са турски, но независимо по какъв начин са ги завладели, за тях те си остават "чужда територия"! Вярно е, че без подадената от Русия ръка, не бяхме в състояние да се изправим сами срещу мощната Осман-ска империя, но и българите, със своя подвиг при Шипка, с активното подпомагане на руската армия с продоволствие и разузнавателна информация, дадоха своя огромен принос за осво-бождението на България. Четвърт век по-късно,"скапаните роби" доказаха на света, че могат и със собствени сили да защитят свободата си, в директен сблъсък с турската армия, като я раз-громиха напълно при Лозенград и Люлебургаз-Бунархисар, а след това оставиха имената си в Историята, с безпрецедентнния си героизъм и себеотрицание при превземането на Одрин!

В съвремието, отношенията между двете
съседни държави са сложни и противоречиви.

Затова, преди да затворим страниците от миналото, трябва да ги прочетем внимателно, смело и честно, без да премълчаваме "кривиците" си, но и без да обръщаме глави назад! Живеем в нова епоха и е време да приемем, че българи и турци ще живеят заедно на тази пла-нета, която трябва да превърнем в наш общ дом. Длъжни сме да го направим, заради децата и внуците си! Длъжни сме да ги научим да се уважават един друг, защото само заедно, те ще могат да изградят един по-добър, по-сигурен и по-справедлив свят!


Петър Крондев
за в. "България"


Четете още:

🔴 Над 500 българи на събор във Вашингтон (ВИДЕО, СНИМКИ)

🔴 Имах все тройки по български - последното интервю на Радичков

🔴 Кобрата e №4 в света





Източник: Bulgaria Weekly





Коментари

горе