Подари си тези мигове



Един живот не стига. За толкова много емоции, които трябва да усетим, за да не съжаляваме един ден за пропуснатите мигове. Вълнения, които трябва да изпитаме. Чувства, без които няма да сме разбрали истинската си същност и стойност на най-прекрасното нещо на този свят - живота. Но знаем ли как да го живеем? И замисляли ли сме се кои са нещата, които трябва да свършим в този живот, за да може, когато станем на 70 години да си кажем

“Заслужаваше си. Успях да го почувствам с цялото си тяло и душа”

.

Представете си следното. Всеки от нас с раждането си получава един списък от неща, които трябва да свърши в този живот, цели, които трябва да постигне, места, които трябва да посети. Не ви ли звучи страхотно? Няма пропилени мигове, няма време за “и утре е ден”, няма самосъжаления и вайкане. Защото кой не може да се почувства щастлив, когато вижда, чува, усеща и опитва все нови и нови неща?

Всъщност исках просто да ви подметна някой от нещата, които не е зле да свършите през този живот, защото друг все още не е доказано, че има.

Да изкачиш връх е постижение, с което всеки би се справил. Може да не е Еверест, може да е Мусала или дори Черни връх, но да е онова място, от което светът изглежда толкова малък и в същото време толкова голям. А вие толкова свободни и волни, толкова извисени и толкова принизени пред величието на природата…

Да спиш под открито небе. Там на върха или долу в подножието на някой склон, но да не виждаш нищо друго освен луната и звездите, да не чуваш нищо друго, освен щурците и да не искаш нищо друго, освен този миг.

Да наблюдаваш нощното небе през телескоп е не по-малко важно нещо, което трябва да свършиш през своя живот. Защото само така ще усетиш величието на тази Вселена и ще разбереш колко незначителна част от нея си ти. Незначителна, но имаща право на толкова много чудеса, които може да види и изпита.

Ами красотата на океана? Водата, караща те да се чувстваш толкова безсилен и в същото време отново толкова свободен. Да плуваш е почти като да летиш. Знаеш, че това не е твоята среда, но ти умееш да се справяш с нея и това те прави щастлив. А какво ще кажете да плувате с делфини в открито море? Ето това вече е истинска емоция- незабравимо, красиво, истинско изживяване, докосващо те до “стихията”, наречена вода и до света на едни от най-интелигентните същества на нашата планета. Не звучи ли твърде хубаво!?

С водата се справяме, но да летим не можем. И все пак крилата са в ума ни, затова… Да летиш с балон. Прекалено вълнуващо е, за да го пропуснете! Страх? Неизбежен е! Но той почти винаги съществува и в много от случаите му се даваме напразно. Защото едва ли ни предпазва толкова от опасността, колкото от възможността да опитаме.

Ето го отново. Страхът! Да се возиш на високоскоростно влакче. Тук и мен сякаш ме преборва това негативно чувство, след влакчето на Инди, с което експериментирах преди време. Но пък мисля, че си заслужава!

Сега нека се поуспокоим. И да посетим спортно събитие или концерт на огромен стадион? Не че у нас има наистина огромни стадиони, но какво ви пречи да отскочите до някои такъв? Смятам, че е едно от нещата, които няма как да пропуснете в този живот, а ако пропуснете това, какво остава за сафарито, на което мисля да ви пратя…

Да отидеш на сафари в Африка, не ловно обаче, да уточня. Мечта, която не всеки може да си позволи. Но и да не стигнете до сафари, отидете в Рила и се порадвайте на тамошните животни и на тяхната красота, можеща де се опише само с две думички- “дивото зове”.

Има безброй места, които трябва да видите, но един живот не стига, а и финикийски знаци също… Затова да посетиш Париж и Лас Вегас ми се струва някак си задължително. Но аз сякаш съм твърде клиширана в това отношение. На вас оставям собствения ви списък, водещ само и единствено към тези места, които искате един ден да останат във вашата географска карта.

Безспорно най-важното е да оставиш част от себе си в лицето на един нов човек, но ако тази точка от списъка остане незачеркната…какво правиш тогава? Може би пишеш статия, а може би цяла книга. Може да нарисуваш картина или да измайсториш собствено произведение на изкуството, да посадиш дърво или да построиш къща... Можеш да оставиш следа. Винаги! Стига да поискаш!

Всъщност ти я оставяш в сърцата на много хора. Но остави следа за себе си. За деня, в който ще усетиш, че не ти остава много…Тогава ще се обърнеш и ще видиш не само нощното небе, Париж или Африка…Тогава ще видиш цял един живот, достоен да бъде разказан в книга!

Всъщност единствената цел на този живот е да осъзнаеш, че живееш като в собствената си мечта!

Мая Петрова


Четете още:

🔴 С КОЯ ДИЕТА СЕ ОТСЛАБВА НАЙ-БЪРЗО?

🔴 Хрян – лютиво здраве

🔴 Смокинята - полезното изкушение





Източник: hera





Коментари

горе