На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай
Христо Ботев: “Ако и да е безнравствено да желае човек нещастия даже и на неприятелите
си, но аз, който познавам д-ра Мирковича и неговите тежки страдания в мендерската
темница, желал бих да видя българския изедник (софийският митрополит Доротей,
предателя на д-р Миркович - бел. на авт.) и баре веднаж да го заплюя”.
Тези думи на поета са за сливенеца д-р Георги Миркович (1826-1905), заточен по
това време в Диарбекир, където лежи с “най-лошите разбойници и убийци на Анадола,
в едно отделение, в което се намирал нужникът..., а лошата миризма, мръсотията
и изобилието на бълхи, въшки, мухи, комари, скорпиони и разни други гадини били
непоносими” (Стефан Гидиков).
В детството си Георги изумява всички с ученолюбието си.
Баща му шие папуци и калеври, майка му денонощно тъче аби,
но момчето не ще да чуе за търговия и занаяти
След като се изучил при местните даскали Цукала и Димитър Кешила, а също и при Сава Доброплодни, Георги Миркович отива в Киевската семинария. Там са вече Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от Жеравна, Иван Кишелски от Котел... Георги обаче изтрайва само година там - напуща, защото е “лошо, мръсно и безпорядъчно”. И се прехвърля в прочутото гръцко училище Куру-чешме в Цариград, където се сприятелява с Вичо Панов от Шумен. Но и там не му харесва, че възпитатели и преподаватели се мъчат да го погърчат. Отново се мести, този път във френското католическо училище в Бебек, където е много доволен от уредбата, добрата храна и “отличната метода на възпитание”. Междувременно умира баща му и Георги се връща да си вземе наследството от 10 хиляди гроша, след което отпътува (1851 г.), вече към Монпелие, Франция, за да учи медицина. С него е верният Вичо Панов. Парите от наследството не ще да са били достатъчни, защото със сигурност в последните години от следването го издържа брат му Русчо, а в първите години, за икономия, посещава университета само като слушател. И пак от спестовност седи от утро до мрак в библиотеката на факултета, за да не харчи за отопление и осветление, а и безплатна хартия отпускали там. Защитава доктората си на тема “За режима изобщо при здраво и болно състояние” с голям успех през 1856 г.
Междувременно по време на холерната епидемия във Франция самоотвержено обикаля заразените села, за да помага на болните, за което е награден от Наполеон III със златен медал.
Връща се в Сливен през 1857 г. и оттук нататък животът му е низ от събития, които възхищават и удивляват със своята разнопосочност, зад която пламти една-единствена страст:
служение на България и работа за нейното добруване
Ето как върви животът му по-нататък:
През 1857-1858 г. е волнопрактикуващ лекар в родния си град и с активна дейност, заедно с Добри Чинтулов, в борбата против гърцизма. За да подкрепи българските училища, д-р Миркович се заема да събира парични помощи от замогнали се сливенци: “Млад и наклонен към хубавото и напредока, повлиях се от вътрешното си стремление и отидох да се скитам в Цариград, Влашко и дунавското крайбрежие за бедното счастие на България...” И събрал 600 минца!
През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. Взема дейно участие в борбата за черковна независимост, която го отвежда, заедно с други униати, в Рим при папа Пий IХ. Награден със златен Ватикански медал.
През 1860-1866 г. е директор на българската гимназия в Болград (Бесарабия) и градски лекар, по-късно лекар в Браила. Учредител и член на революционния букурещки комитет.
да се направи проект за отварянето на “главни” български училища,
които не само ще дават образование, но и ще възпитават младежите в патриотичен дух. Иначе младите ще да учат в чужбински училища и ще се връщат в България “с разни мнения”, т.е. неправилно възпитани. Проектът, изработен от д-р Миркович и подкрепен с препоръчителни писма към разни министри, е отнесен от доктора в Цариград, но “делото се възложи на една особена комисия за решение, която и до днес го решава... Тъй вършеха турците, когато не им изнасяше...”
През 1867-1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. През това време с родолюбива цел се забърква в история на мним шпионаж за турците, като с получените за фалшивите сведения пари се подготвят въстания, за да “се разреши час по-скоро българския черковен въпрос и да се дадат правдини на народа”. Планът е разкрит не без издайничеството на софийския митрополит Доротей, на когото му се ще да стане екзарх на българската църква и не се спира пред нищо, за да спечели благосклонността на великия везир.
През 1870-1874 г. - престой в най-лошите затвори на Цариград, а после заточение
в Диарбекир при непоносими условия.
В края на 1875 г. е освободен от окови поради избухнала холерна епидемия
и пуснат навън под гаранция
Става местен лекар на населението. Преместен в Мардин, където работи до амнистията в 1878 г., обикнат от всички и дори замогнал се поради добрата клиентела и създадените връзки с видни семейства. След отпътуването си подарява придобитите имоти - половината на арменската католическа община и половината на халдейската община за бедните.
Завърнал се жив и здрав в родния си град,
д-р Миркович отново и отново се втурва в обществени и патриотични дела, плюс лекарската си практика. Не съумява да си създаде свое семейство, но къщата му е винаги пълна с децата на близки и роднини, а също и с пациенти, които идват отдалеч. Народен представител във Великото Народно събрание и в V обикновено Народно събрание. Гувернски врач, директор на сливенската мъжка гимназия, основател на първия български вестник в Сливен “Българско знаме” със собствена печатница, управител на сливенската болница, държавен лекар по жп линията Ямбол - Бургас, издател на сп. “Здравословие” и сп. “Виделина”, дописен член на БКД (БАН)... Освен това - автор на учебници по граматика, на медицински книги, преводач на художествена литература...
Франция, освен образование, му дава две големи увлечения - към хомеопатията и към окултните науки. Той е първият хомеопат в България и в книгата си “Домашен хомеопатичен лекар” (1885 г.), няма нито една дума, която днес бихме задраскали и отрекли. Меко и ласкаво той критикува българите, че се грижат повече за здравето на домашните си животни, отколкото за себе си, съветва ги да не спят на козяци по земята, да отворят прозорци на юг и на изток заради слънцето, да обичат водата - “най-добрият преобразител на кожата”, да ядат по-умерено и по възможност постно (ако заниманията им са умствени), да не се обличат с много “фланели” и да не употребяват “перушинести” завивки,
да разреждат виното и кафето, ако не могат без тях...
Малцина знаят, че д-р Георги Миркович е един от първите трима ученици на Петър
Дънов и редовно отпечатва в своето списание “Виделина” различни статии на Бялото
братство, огласява парапсихични явления, участва в спиритически сеанси в различни
градове на страната.
Видният сливенец умира през 1905 г. Съгражданите му го запомнят като благ и кротък
човек. Дори и за заточението си в Диарбекир казвал: “ ... няма напредок без страдание,
както няма добро без зло...”. Раздавал саморъчно направените си хомеопатични лекарства
безплатно, поради което съседските деца непрекъснато го обсаждали с молба за “бонбончета”.
Знае се, че настоявал пред Петър Дънов да му каже кога ще му дойде ред да си “отиде”
и както му предрекъл Дънов, така и станало. Една година след смъртта му, на Събора
на Веригата, негови приятели замолват Учителя да го призове. Духът на Миркович
се явил и казал на всеки по няколко думи. За себе си: че съжалява, дето не е работил
на земята както трябва. И признал: “Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като
малко дете”. На Михалаки Георгиев казал: “На мъдрия ум не давай, на силния мост
не ставай, за хляб не се продавай”, на г-жа Анастасия д-р Желязкова й припомнил,
че миналата неделя е бил у тях, въплътен в тялото на д-р Рашев, и тя му е дала
цвете...
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Четете още:
🔴 Олимпийска шампионка се разплака заради източването на язовир "Пчелина"🔴 Елизабет Алексиева прогони скуката от класната стая
🔴 Стотна безкръвна операция на сърце в "Св. Екатерина"
Източник: Блиц
Коментари
Харесайте ни във facebook!
