Гинка Станчева на 84 г.: Приписваха ми доста любовници, докато играех принцеси и кралици



С премиера на биографичния филм “...Професия актриса” Гинка Станчева подкара 85-ата си година. Режисьор на лентата е Валентина Фиданова-Коларова, а в ролите са Емилия Радева, Гинка Станчева и Стефан Мавродиев.
Когато стане дума за кино, Гинка Станчева е една от най-обичаните български актриси, а името й неизменно се свързва с това на най-популярния български актьор Апостол Карамитев. А когато стане дума за театър, свързват Гинка Станчева с ролята й на Жулиета, в партньорство с актьора Пейчо Пеев (Ромео), който всъщност е и нейният съпруг и единствена любов в живота. Филмът ще разкрие пред зрителите живота и творчеството на звездата Гинка Станчева, разказани от самата Гинка Станчева. Актрисата от "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне" е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича "ла ведет булгар" - българската звезда.

Тя твърди, че е приела тази оценка съвсем равнодушно. А на мен ми каза: "Какви звезди сме ние, българските актьори? Популярни - да, но чак звезди?! Виж, от липса на зрителска обич не мога да се оплача. Вярно е и че почти всички шофьори навремето държаха мои снимки в кабините си. Хората ме спираха за автографи.


Фаталните любимци

Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: "Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки".

Името на Гинка Станчева през последните години рядко се появяваше върху афишите. "В момента съм грижовна баба", обясняваше лаконично тя. Култовата актриса Гинка Станчева бе изцяло потопена в грижите за внука си. И твърдеше, че е приключила както с ролите, така и с ухажорите си, от които цял живот не можеше да се отърве.

Липсва ми напрегнатото ежедневие отпреди, но човек свиква с всичко, каза в неотдавнашния ни разговор за “Над 55” красавицата на българското кино и театър... Лягам си много късно, ставам много рано, пригодила съм се някак към това темпо и то не ми тежи засега. Пък нататък ще видим...

Изиграла съм всички принцеси и кралици, за които се сещам, но

днес играя най-хубавата роля - на баба!

Най-важното е да има обич, доброта и разбирателство. Но над всичко стои здравето. Всеки ден си пожелавам да съм здрава, и близките ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, защото няма по-голямо богатство от това.


По червения килим в Кан през 1957 г. Гинка преминава в национална носия и предизвиква небивал фурор

Гинка Станчева е първата българска актриса, която през 1957 г. преминава по червения килим на фестивала в Кан, където филмът на Захари Жандов "Земя" е бурно аплодиран от световния елит на седмото изкуство. Всенародна любов обаче й носят филмите "Любимец 13" и "Специалист по всичко".

Малко преди да отпразнуват златната си сватба с Пейчо Пейчев, през 2002 г., актьорът си отиде от този свят. Дъщеря й Хермелина пък заминава да прави дипломатическа кариера в посолството ни в Рим, затова синът й Андрей-Константин е поверен на грижите на баба му.
Гледах Андрей от бебенце. Беше на два месеца, когато майка му трябваше да започне работа. Истината е, че едва тогава разбирах какво значи човек да се грижи за дете, защото, докато дъщеря ми беше мъничка, не ми оставаше време за нея. Като влезех сутрин в театъра, целият ден отиваше там - репетиции, дневно представление, вечерно представление. След това ме чакаше някаква кола, за да тръгна по мероприятия. Така че не съм разбрала от майчинството. Телефонът ни свързваше тогава.

Като малка мечтаех да стана балерина. Бях много слабичка, крехка, представях си как летя някъде във въздуха, танцувам, разказва детските си спомени Гинка. Но

когато баща ми го убиха край Страцин и майка ми остана вдовица с две дъщери на ръце, мечтите ми умряха

Тя просто не ми разреши да се занимавам с балет. Едно лято ме изпрати с нейна колежка на курорт във Велинград - да укрепна малко. И там беше моето лобно място. Именно на тази почивка срещнах съпруга си Пейчо. Той почиваше във вилата на адвокатите, аз - във вилата на банковите чиновници, каквато беше мама. Толкова много ме е харесал тогава, че всеки ден изминаваше 14 км, само и само да ме зърне за 5 минути. Така започна една силна, но детска любов. След година той беше приет в театралната академия, а аз продължих да си уча в гимназията и пътищата ни се разделиха. Тогава си казах, че въпреки волята на майка ми ще стана актриса. И когато трябваше да се явя в академията, името ми на приемния изпит съобщи Пейчо. Такъв беше редът тогава - по-старите студенти представят новите. Ужас, хем се явявам на приемен изпит, хем краката ми - като подкосени, защото все още бях много влюбена. За мое щастие, ме приеха.

С Пейчо се оженихме, когато бях в трети курс, да не го изпусна

Той вече като дипломирал се артист трябваше да замине по разпределение за Благоевградския театър. След това и аз заминах при него. Целият ми живот е минал само с Пейчо - не съм си и помисляла, че мога да бъда с друг. Сега ми е много тежко. Почина преди години. Загубата е голяма, може би и заради това, че бяхме една много голяма любов - първата ми любов в живота. Не мога да кажа, че времето лекува, но така или иначе човек някак си се успокоява, осъзнава философски нещата. Но празнотата е голяма, споделя актрисата. Гинка Станчева твърди, че със съпруга си остават влюбени до последния му час.

И до днес актрисата сякаш чува почукването на бастунчето, с което Пейчо е в залеза на живота си,
сломен от левкемия. Понякога се отдава на мисълта, че отсъствието на партньора й е временно. 

Паулина БОЯНОВА


Четете още:

🔴 Ансамбъл Тракия Празничен тракийски танц

🔴 Незабравими стихове на Никола Вапцаров

🔴 На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай





Източник: Блиц





Коментари

горе