Президентът, моят татко и Митьо Очите…


Снощи в българското посолство в Париж слушах президента Плевнелиев.
Бодро, оптимистично… България била, за разлика от Великобритания, проевропейска, достоен член на ЕС… Стабилна държава сме били, развивали сме се успешно, европейските лидери ни признавали това и поздравявали…

Мълчах, слушах…
И един въпрос наедряваше - исках просто да попитам г-н опиянения президент как така и защо продължаваме да бъдем - ние, българите, най-бедните, най-нещастните и най-безличните… Как така и защо милион и половина българи живеят според официалната статистика с под 100 евро доходи на месец…Днес, в 21 век, при това вече десет години член на ЕС…

Знаете ли г-н президент, родом от тази толкова красива, но и толкова бедна планина Родопите, че тази сума е минималната сума на ден, която получават поданиците на същия френски президент Оланд, който казахте, че ви поздравил заради лоялното поведение на българския народ…

Пламенната президентска реч в центъра на Париж свърши.
Не дадоха думата за въпроси.
Нареди се опашка от емигранти - да, за селфи с президента…

Когато се прибрах у дома, пред очите ми попаднаха заглавията на новините в България.
Митьо Очите… Полицаи, лекари, мерцедеси… Всичко мило и драго българската държава дава за неговото здраве, за неговото оздравяване.
Цяла България тръпне за здравето на Митьо.

И пред очите ми, в изтръпналото ми сърце на един немил и недраг емигрант писател, при това критикар, изскочи моят демон от две години - мигът, в който ми съобщиха в оная ранна августовската утрин в Париж, че татко е отлетял…

Три дни и нощи милият ревял от болки в едно обществено заведение, намиращо се на пет минути път от голяма болница. Но не извикали лекар. И роднините ми също не отишли.
Оставили го сам. С разкъсващата го болка.
И татко …отлетял…

Когато попитах с кървящ глас защо не са извикали лекар, гласът отсреща учудено каза - ама той е над осемдесетте, какъв лекар да викаме…
После, изглежда стреснат от моя вик плач от най-дълбокото на душата ми, гласът някак извинително добави:
- Ама, господине, това не е Париж, това тук е България…
После пак повтори:
- Това тук е България…

Да, това тук е България…
Митьо Очите - най-видните лекари от цяла България, ято полицаи, журналистически сводки всяка минута…
Татко, моят, вашият татко, миньорът, който през живота си не открадна и стотинка, дълбал честно и почтено родната Странджа да храни днешните тунеядци, оставен сам…
Защото бил възрастен…

И всичко това - там, в моята родина, в моята страна на стабилността и хубавото развитие…
Президентът, Митьо Очите, татко…
И тримата мъже, и тримата българи…
Живеещи в толкова различни светове…
В една толкова малка страна…
“Стабилната” страна, в която мразят бащите…

Димо Райков


Четете още:

🔴 Володя Стоянов, Валя Балканска и прочутите 101 кабагайди на Роженския събор

🔴 Магурата -кандидат за световното наследство на ЮНЕСКО

🔴 Марина с пълните шестици: Танцувам "Спящата красавица", а в главата ми - числа





Източник: e-vestnik





Коментари

горе