Орлин Горанов: Да се върнат казармата и униформите в училище!


Орлин Горанов е сред емблематичните гласове на родната музика и носител на множество награди, сред които и "Златен Орфей" за изпълнител през 1984 г.
Не случайно той беше поканен да бъде треньор в новия трети сезон на "Гласът на България".
Стартът на един от най-популярните и обичани тв формати у нас ще бъде на 21 септември по Би Ти Ви. В музикалното шоу Орлин ще покаже не само професионалните си познания, но и невероятното си чувство за хумор, с което често кара екипа да се превива от смях.
Въпреки че в момента кастингите за предаването текат в пълна сила, изпълнителят на "Светът е за двама" намери време за интервю пред вестник "Труд".

- Орлине, предстоят ти много интересни изяви на театралната сцена - би ли разкрил нещо повече?
- Още тази нощ заминавам за Пловдив, защото на 4 октомври имаме премиера на "Човекът от Ламанча" с Борето Панкин, Мариан Бачев и голям екип на Пловдивската опера. Ще правим готин мюзикъл, с хубава музика, либрето и история. Нашата публика познава този спектакъл още от преди 30-40 години, когато участваха великият Коста Цонев, Жоржета Чакърова, Никола Анастасов. Искаме да го разкажем точно в деня преди изборите.

- А ти ще гласуваш ли и имал ли си предложение да влезеш в политиката?
- Да, важно е да се гласува. Всички трябва да упражнят това право, дадено от конституцията. Имал съм много предложения, но моята сила е на друго място. Радвам се, че имам една будна публика, на която мога да влияя и да накарам хората да се почувстват малко по-специални и да коват бъдещето си сами. Музиката е любов!

- Ти си част от треньорите в новия сезон на "Гласът на България". Веднага ли прие да участваш?
- Да, приех предложението, което ми отправиха Слави и неговият екип, защото много ги харесвам като колеги и приятели. Влизам в едно от най-позитивните предавания в нашия ефир и ще се опитам да дам всичко от себе си и да намерим гласа на България.

- Заедно с теб в журито ще бъдат Миро, Десислава и Наско от БТР, с кого от тях се познаваш най-добре?
- С всички се познавам еднакво. Прекрасни творци са и чудесни хора, въпреки че сме много различни и четиримата като стил и начин на поведение, но това е хубавото. Всеки от нас запълва една ниша в певческото изкуство и вярвам, че ще направим готини концерти за всички приятели и зрителите на България и Би Ти Ви. Сега, в сряда, започнахме със снимките на кастингите "на тъмно". Евгени Димитров-Маестрото и екипът са направили прекрасен подбор за нивото на това шоу.

- Имаш дует с колежката на Десислава - Рени, който пожъна успех и в Сърбия. Би ли пял отново с някоя фолк звезда и кои от певиците в този жанр харесваш?
- Дуетът ми с Рени стана съвсем спонтанно, тази песен ни беше подарък от Лепа Брена. В Сърбия ни казаха, че се е получило доста добре и бяхме единствените чужденци, които участваха в музикалното предаване на "Гранд продъкшан". Ако проектът е интересен, отново бих направил дует с певица от този жанр - защо не?! Има доста интересни, приятни изпълнителки там, завидна е визията им, а клиповете им също са направени много професионално.

- Кои са родните гласове, които успяват да те развълнуват най-силно с творчеството си?
- Старата гвардия все още е много лъскава и затова много от песните са в златния фонд на българската музика. Аз заставам зад професионалистите - Васко Найденов, Марги Хранова, Лили Иванова, Данчето Христова, Панайот Панайотов и Веско Маринов - хора, които все още работят и запазиха нивото си. През последните 20-ина години на неясно бъдеще и псевдодемокрация в България успяхме да грабнем най-лошото от демократичния модел. В момента няма граници в изкуството - можеш да чуеш всякакви опити за летене, дуети на поп и рап изпълнители и какво ли още не, а дали са добри, ще кажат времето и публиката, които са най-верният критерий.

- В Русия звездите от времето на съветската естрада продължават да се радват на огромно признание и подкрепа. Не се ли ядосваш, че там успяха да съхранят уважението към хората на изкуството, а тук - не?
- Руснаците направиха нещо гениално - създадоха си собствени звезди, а не западни, защото имат силно развито националистическо чувство и запазиха културния си живот въпреки разделението на Съветския съюз. Така е възпитан руснакът - може да няма днес какво да яде, но ще си облече новите дрехи и ще отиде на концерт, защото ако няма духовност, ние сме живи трупове. Докато в България се унищожи почти всичко. Ето, "Златният Орфей" се гледаше от милиони - вече го няма, няма и Летен театър на Слънчев бряг, не сме в десетката на световните фестивали, а оттук тръгнаха страшно много звезди... Всички чужди изпълнители, които идваха на "Златния Орфей", се задължаваха освен тяхна, да изпеят и една българска песен и така ставаше обмен на информация. Също така навсякъде в СССР чакаха "болгарская естрада" с нетърпение, но и това вече го няма.

- Какво те дразни най-силно в последно време?
- Едно единствено нещо ме дразни много - лекото безхаберие на повечето хора, които срещам, и това, че все по-малко усмихнати хора виждам. Изглежда, българинът загуби вярата в Бог и вярата в себе си, за което, някак си всеки би могъл да намери извинение с това, което се случва около нас. Добре, но първото нещо, което трябва да направи всеки, е да се погледне в огледалото и да се запита как бихме могли ние самите да си оправим къщата и да си изчистим.

- Ванга също бе казала, че България страда, защото българинът е неверник. Вероучението дали ще помогне да си възвърнем вярата?
- Да, трябва да се върне изучаването на религията и ние работим за това, дано Министерството на образованието да чуят камбанката ни. В Библията има едни много прости истини, не случайно се нарича Свещената книга и ако научим само 10-те Божи заповеди и живеем по тях, светът ще изглежда съвсем по друг начин. Апелирам и за връщането на униформите във всяко учебно заведение, защото навсякъде по света имат тази идентификация. Децата до 18 години не отиват в училище, за да се фукат с телефоните си, а отиват да се учат. Аз съм и за задължителната военна служба на момчетата.

- А какво мислиш за това, че жените завземат все повече мъжки територии...
- И аз това забелязвам - страшно амазонски тип мацки, които вървят напред и въобще не се притесняват. Може би настава епохата на женското царство в цял свят, ето Меркел, Дилма Русев, Кристалина... Много жени в момента стъпват мъжки и в политиката, и в бизнеса. Така че хубаво е да се замислим за тези стари нещица, останали от дядово време, че мъжът трябва да е главата на къщата и да храни семейството. Как да се чувства един мъж, когато жената взема много повече от него, какво самочувствие да има? Оттам идва и проблемът с раждаемостта и ниската популация - жената гони бизнеса, тича и не остава време да бъде майка.

- Мислил ли си някога да емигрираш?
- Не, за мен камъкът си тежи на мястото - тук са и работата ми, и детството, и спомените, приятелите ми и всичките проекти, които искам да направя. Иначе няма проблем, ако искам - вдигам си куфарите и заминавам - аз работих три години в един от най-добрите ревю-театри в Германия - Фридрихщадт Палас и имах покана да остана.

- Какво те спря?
- Реших да се прибера, защото дъщеря ни Жаклин точно тръгваше на училище, а и трябваше да видим какво се случва в нашата държава - говорим за 97-а година, когато всички бяха на улицата. Нямаше ток, нямаше парно, доларът беше стигнал 3000 лева - ненормална история, несигурност. И си казах окей, демокрация, променят се нещата, трябва да се случи. Може би нашите политици трябваше да бъдат по-комбинативни във вземането на решения в тези 20-30 години преход и да не изпълняват всички решения на Големия брат.

- Ти си обиколил почти целия свят. Коя от страните, в които си бил, ти хареса най-много?
- Аз съм южняшки тип човек - харесвам всички страни, които са около Средиземноморието - от Испания та чак до Гърция и Кипър. Хората там са много готини, емоционални, достойни и близки до нашия нрав. В Испания например са толкова вярващи, че шапка им свалям. Всеки си има един малък параклис вкъщи и уважават всичките си празници. Там се ходи на църква с най-новите дрехи, не като тук по терлици, защото ако искаш да се срещнеш със Създателя, трябва да си изкъпан, облечен в най-новите дрехи, чист като сълза.

- Какво друго в психиката на българина не ти харесва?
- Обичаме да сме кибици, да се смеем на чуждото нещастие и да си мислим: на мен няма да се случи. Но няма да е все така, има една стара притча - никой не ти гарантира, че даже днес да си супер добре, утре ще си на същото ниво. Така че животът е много динамична материя, ако сам не си я наредиш да ти е комфортно, нямаш никакъв шанс.

- Имал ли си роман с твоя колежка, те всички са красиви жени?
- Някъде бях чел, че почти всичките ми колежки, с които съм имал дуети, първо съм ги прослушвал в леглото. Да продължават да си измислят - не е важно какво си правил, а какво се говори. Истината е, че поддържам колегиални отношения с всички. Но даже майка ми, светла памет, като започнахме да работим заедно с Криси и аз още не бях семеен, за малко да се хване на такива слухове. Една нейна колежка разказала история как аз съм имал таен живот с Кристина, как си живеем заедно и си гледаме детето. Майка ми не повярвала, но тя пак продължила: "Ама аз исках да ти кажа истината..." Клюките винаги са ни съпътствали.

- Разкажи за първата си среща с Кристина?
- Тя беше едно такова младо, симпатично момиченце, което още беше ученичка тогава и точно се беше включила в "Трамвай №5". Иван я доведе да я пробваме за дует с една песен за пролетния конкурс на БНР. Аз тъкмо се бях изявил вече насам-натам по разни фестивали - бях спечелил първа награда на младежкия конкурс с "Тоника" през 1978 г. Бях направил и няколко дуета с Роси Борджиева и решихме да опитаме и с Кристина. Аз много обичам да работя в екип, може би затова повечето колеги ме търсят, също така не се опитвам в съвместната си работа да се надпявам с тях. Имам дует и с Васко Петров, а даже и с Деян Неделчев, той е прекрасен певец, с уникални гласови възможност, това, което прави напоследък, е пиар.

- Имаш ли любима случка с Кристина и Агент Тенев?
- Случки колкото искаш, но най-често се сещам за трабанта на Агента. Навремето летяхме из цяла България с този трабант, а той беше страхотен, вървеше като ферари - не пушеше отзад като всички трабанти. Няма да забравя как веднъж тръгнахме за Ямбол за концерт и изведнъж нещо затрака в двигателя и викам: "Край, ние сме дотук". В сервиза ни сюрпризираха, че трабантът е за основен ремонт, а аз: "Моляяя, ние вече трябва да сме в Ямбол". А те ни казаха: "Оставете колата и елате след час да си я вземете." Та, ето какви са плюсовете на великата машина трабант - направиха ни основен ремонт за един час.

- Музикантите сте известни като големи купонджии. Ти обичаш ли нощния живот?
- Имах един период, когато бях по-млад, и тогава можех да си позволя този лукс да работя по 18 часа на ден и да не спя цяла нощ. Щуряли сме, каквото се сетиш сме правили, а на другия ден пак пътуване и концерти. Но никога не съм се явявал на сцената употребил алкохол, защото не е професионално. Когато татко си отиде, светла му памет, имах същата вечер концерт, който не отказах, защото в крайна сметка на мен това ми е работата и публиката с нищо не е виновна за това. Това са нещата от живота.

- Изглеждаш като човек, който е постигнал душевен комфорт. Какво не достига на повечето българи, за да са по-щастливи?
- Говорим за малките, елементарните неща - да се обичаме, да сме малко по-позитивни, да вярваме, че ще се случат хубави неща, но малко или много това е трудно у нас. Защото още от ставането пускаш телевизора или отваряш пресата и оттам - гадости, не искам да плюя по медии, но това формира в голяма степен и ежедневието на нацията. Това рефлектира дори и на пътя, аз съм водач на МПС, имам милиони километри зад гърба си, но както се кара в БГ, каквато агресия има на пътя, няма никъде по света. Това е брутално, не знам какво трябва да се направи. Тук има синдром на безнаказаност.

- Имаш ли духовен учител?
- На този етап гледам да се уча от старите, дебели книги и една от книгите, която в момента е на нощното ми шкафче, е на великия Беинса Дуно- Петър Дънов. Мисля, че това е достатъчно, имаме си наш учител и е хубаво всеки българин да го чете. Както и книгите на Петър Димков - всичко, което той е написал за нашата флора, билките и това божествено място, наречено България.

- А кой е най-ценният урок, който си получил?
- От мама и тати, Бог да ги прости! Да се опитвам да правя нещата с душа и сърце, пък каквото стане.

СВЕТЛА ЙОРДАНОВА


Четете още:

🔴 Президентът, моят татко и Митьо Очите…

🔴 Володя Стоянов, Валя Балканска и прочутите 101 кабагайди на Роженския събор

🔴 Магурата -кандидат за световното наследство на ЮНЕСКО





Източник: Труд





Коментари

горе