Валя Балканска: Родопчанката



“Боли ме от дъното на душата. Защото изместваме от всичкото това истинското и остава чуждото. Никога повече няма да участвам на Рожен и не искам да ме търсят, ако е в такъв вид съборът. Аз може на колене и ръце да се влача, когато е за българщината, за родното, за истинското. Устата ми се обърна наопаки от яд, когато виждаш такива комерсиални неща.“

С тези думи на горчиво разочарование от безогледната печалбарщина изпроводи последния събор в Рожен народната певица, жив символ на Родопите, чийто глас вибрира в Космоса с легендарното й изпълнение на „Излел е Делю хайдутин“.

Родена в Лъкът махала на смолянското село Арда, осиротяла на невръстна възраст с баща, загинал на фронта, малката родопчанка била надарена с гигантско гласище и невероятен слух. И орисана била да им служи.

“Един ден в махалата дойде Николай Кауфман и записа от мен три родопски песни. Аз разбрах, че на другия ден си заминава, и му направих подарък - родопски терлици.... След време си спомних за това, когато след големия концерт на ансамбъл "Родопи" в зала 1 на НДК той дойде при мен и ми пусна записите. Искаше моето мнение за това гласче, аз казах, че то е твърде малко и слабо, а като пусна втората песен, възкликнах: "Ха, чим това съм я..." Той ми показа едно листче, което получил от момиченце заедно с терлички от Родопите на него пишеше: “Искам да стана певица. Фейме Кестебекова.“

Фейме е рожденото име на певицата, едно от стотиците открития на изтъкнатия фолклорист. Валя Балканска тя става като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопи“, където започва певческият й път през 1960 г. Оттогава до днес песента за нея е повече от поприще, тя е начин на живот. Като захванала на нивата край махала Лъкът, пяла е на целия свят, огласи Космоса.

„ Всички са си мислели, че ще стана земеделски работник и наистина в началото се трудех на полето. И като запеех, ме чуваха в другото село. Дарбата ми ме измъкна от селския живот и ме прати да пея на личности като Тодор Живков, Леонид Брежнев, Бил Клинтън и папа Йоан-Павел Втори. Клинтън дори се спусна да ми целува ръцете“, спомня си певицата.

Наричат я Славея на Родопите. Слабо е сравнението с птичка. Планинска стихия е тя. На времето, през 80-те години, като строили новия център на Смолян, чула един мъжки глас да се провиква някъде в далечината долу. И тя запяла отгоре. Гласовете на двамата непознати огласили простора в магически дует. Народът наоколо захласнат настръхнал. Някакъв местен уфоман лансирал хипотезата, че извънземните тайно са монтирали в гласните струни на селянчето устройство, което да моделира гласа му. Може и да е прав. Ако Господ се води като извънземно. „От Бога ми е дарбата“, признава космическият глас. Сто формации имало на записа, който лети в Космоса от десетилетия. Сред тях Бетовен, Стравински, Щраус... и наш Делю.

„Не се гордея, че аз изпълнявам Делю, а че българска песен покори света“, скромна е изпълнителката, за която родното е свято.

„Защо, като идем в чужбина и като запеем, ревнат, та ще се скъсат да плачат. А като дойдат тук, и все разправят там колко е хубаво“ - удивлява се световната Валя Балканска. Тя ли не е била навън, тя ли не знае какво е там...

„Ама като си дойдеш вкъщи, като си запалиш огъня, като седнеш и си запееш българска песен, един картоф като сложиш върху печката, и ти е по-сладко.“

Аплодираната от величията на света певица е пламенна родолюбка. И до днес си живее в родната планина Родопа в скромна къща. Оттам черпела сила, вдъхновявала се. Оттам посяла родопската песен, както на времето двамата свети братя Кирил и Методий посели азбуката... Търговците от Роженския събор да идат начаса в това фолклорно светилище и да поискат прошка.

Запомнено от певицата

Ние се борим за доброто. Лошо много бързо можеш да направиш. Направи добрина, да те видя как. Ние трябва да обичаме народа и да му казваме как и откъде е пътят. Излезе ли водата от коритото, тя се разлива. Трябва, като си направиш вадата, водата да си върви по нея. Обаче една птичка пролет не прави, всички трябва да се застъпим за българското. Защото едно огнище, когато изстине, трудно загрява отново. Едно дърво като посадиш, много бавно расте. Затова трябва да садим дървета, да поддържаме огъня, за да е здрав домът ни и да е живо семейството. Защо българска песен излетя в Космоса – защото Делю е бил войвода, бил е силен. На всяка цена трябва да се изучава фолклор в училище.

За нея

Земна жена с космически глас

Интересът към Валя Балканска не стихва не само заради космическия глас, а и заради това, че е изключителен радетел на българщината. Въпреки че нейна песен лети в Космоса, Валя е една обикновена земна жена, една родопчанка, която е по-близка до най-отрудената българска жена, отколкото до космическия блясък на другите звезди.

Елена Хайтова, авторка на книгата за певицата „Сама сред звездите“

Много ми хареса, влюбих се

Много ми хареса, влюбих се в изпълнението на Валя Балканска на "Излел е Дельо хайдутин". Опитах се да купя правата, като изпратих писмо до "Мистерията на българските гласове", но не получих отговор. Затова реших, че песента е т.нар. пъблик домейн, тоест изминали са повече от 60 години от смъртта на изпълнителя, и включих част от нея в музиката на "Утреландия" с Джордж Клуни и Хю Лори. Извинявам се за това. Бих искал да се запозная с тази невероятна жена.

Композиторът Томас Бергенсен, който използва неправомерно космическата песен

Това е Европа

Когато Ломакс (Алан Ломакс световноизвестен музикален етнограф, който е открил Валя Балканска в България и е записал "Излел е Дельо хайдутин" - бел. ред.) за първи път ни пусна записа на Валя Балканска и изумителната ария на тази овчарка започна да се лее във въздуха, жена ми Ан скочи и затанцува. Ей така, спонтанно! Тя изтича при мен и ми каза: "Чуваш ли го, скъпи? Това е Европа. Това са първите хора, които са имали достатъчно храна, за да започнат да творят изкуство."

Карл Сейгън, астроном


Четете още:

🔴 Аспиринът може да увеличи шансовете за зачеване на момче

🔴 Пътешественикът на "Ню Йорк Таймс": Как не съм идвал в България по-рано?

🔴 Спомен в 6 снимки за Големият актьор Апостол Карамитев





Източник: Труд





Коментари

горе