Търновец от 40 години не изневерява на запорожеца си


Добре известно е, че мъжете имат особена слабост към колите, особено към своите собствени... и най-вече първите. Такъв е случаят на 90-годишният Георги Нешев от Велико Търново. Неговата първа и единствена любов на четири колела е един Запорожец, с който той не се разделя вече почти 40 години. И до сега бай Георги все още я пази и гледа като очите си. Освен това на своята почтена възраст, собственикът е в идеално физическо състояние за правоспособен водач на МПС.

Любовта му към старото съветско возило се родила в далечната 1977 г. Нешев бил военен, преподавател по радио и телевизия във Военното училище във Велико Търново, когато негов колега полковник от Варна му уредил с връзки запорожката. Нешев я взел от варненската “Мототехника”, където по списък чакал да я купи друг кандидат.

Днес бай Георги още е луд по автомобила си и не мисли да се разделя с ретросъкровището, чийто километраж сочи по-малко от сто хиляди километра. Като военен гордият й собственик ходел по маневри, или давал дежурства по полк, та нямал много време да я кара.

Любопитна е историята на тази легендарна марка. Когато Русия и Украйна се разделят през 1994 г., Русия решава, че няма да има вече инвалиди, и спира колосалните поръчки за “автомобили със социално предназначение” в бившия завод “Комунар” в украинския град Запорожие. Производството на завода наполовина е спряно и това е краят на ЗАЗ - един от най-популярните и евтини автомобили в соцлагера. Наричат го “последното отмъщение на Хрушчов”, или „Заплаха за Автомобилите на Запад” (ЗАЗ) и още съкращението шеговито се четяло така на руски – „Завод Автомобильних Зверей”. Според митовете правели тези автомобили от стоманата на трофейни немски каски... На външен вид зазчето е здравеняк с казашко излъчване. Но понеже не се прави с желязно шаси, при сблъсък с дърво или стълб ламариненото купе се сгъва като хармоника. Модификациите на ЗАЗ са 965, 965 А, 966, 968, 968 А и 968 М и той бил произвеждан в предимно весели цветове, никога в черно. Купували ги предимно интелектуалци, артисти и писатели. Не се славят у нас и в Европа като най-здравите автомобили, но са чаровни и опростени технически до минимум. Истинско чудо е, че този на бай Георги още върви, има и други ентусиасти като него в България. Ако видите някъде такова съветското чудо не е лошо да се снимате до него за спомен...


Четете още:

🔴 ЗА ПЪРВИ ПЪТ: Колко, какви и на колко години са колите в България

🔴 Златен медал за обещаващият рудоземски певчески талант Ралица Дурева

🔴 Много наши герои са загинали по нашите граници - един от тях е сержант Ваклинов и кучето Вихър!





Източник: nabore





Коментари

горе