Магарешкият бодил пази черния дроб


Други натурални средства за защита на органа: артишокът, маслото от тиквени семки, пчелният мед. 

Ако забележите край пътя цели ниви, гъсто обрасли с магарешки бодил, не бързайте да се възмущавате, че татковината буренясва до абсурдни мащаби. Тези тръни са специално засети. За да послужат за извличане на ценна съставка от семената им. Съдържащите се там флавоноиди помагат на черния дроб да нормализира работата на клетките си. Според някои източници субстанцията има и силата да предпазва органа от увреждане.

Официалното название на този инвазивен плевел е бял трън - Silybum marianum. Популярен е и като средиземноморски бял трън - име, което насочва към земите, от които се е пръснал буквално по целия свят. Защо другият “етикет” на растението се свързва с клепоухото инатливо животно, е трудно да се каже със сигурност.
Бодилът се използва от хилядолетия в практиката на билкари, на самоуки, а по-късно и на дипломирани лекари.

Много често обработените по специален начин семена са били давани като
антидот (противоотрова) при отравяния с гъби - дори на хора, яли от много токсичната зелена мухоморка. Лечителите препоръчвали магарешкия бодил при нездрав тен, отдаван на жълтеница, и при много други чернодробни болести, както и при проблеми с жлъчката. Освен това през годините са опитвани и приложения при увреждания от радиация и химиотерапия, за понижаване на “лошия” холестерол, за контрол на инсулиновата резистентност, дажи и като профилактика на болестта на Алцхаймер. 

Във времето на академичната наука се установява, че белият трън дължи славата си на съединението силимарин (силибинин, силибин). То е изградено от сложен
комплекс от 7 вида полифенолни молекули, флавоноида таксифолин и мастни киселини, включително линолова. 

Според някои изследвания лечебните свойства на силимарина са преувеличени и неубедителни. Но други намират ефект дори при смятани за необратими заболявания като цироза и рак. 

В медицинската практика силимаринът се използва главно при хронични чернодробни увреждания. Но той не е панацея и самодостатъчно средство за лечение, обясни гастроентерологът от Александровска болница д-р Ивелина Банкова. Според специалистите по чернодробни заболявания белият трън има място като подпомагащо, съпътстващо средство към основната терапия. Отнася се към растителните хепатопротективни (защитаващи чернодробните клетки - хепатоцити) средства. Представлява извлек от активната субстанция в плодовете (семената) на белия трън. 

Има антиоксидативен ефект, подобрява регенерацията на черния дроб, белтъчния синтез, намалява липидния стрес. Извлекът предпазва хепатоцитните мембрани от липидна оксидация – възпира окислителните процеси в мембраните на чернодробните клетки.

Първо трябва да се изясни причината за увреждането на черния дроб. Да се установи дали то е в резултат на омазнен черен дроб, на токсично въздействие, на медикаменти, дали се дължи на прекомерна употреба на алкохол, или хроничен вирусен хепатит и какъв вид точно е той. И тогава маслото да се включи евентуално като помощно средство, уточни д-р Банкова.

Лечението винаги е комплексно и съобразено с причината за увреждането. Но обикновено се препоръчва и общ хигиенно-диетичен режим с повече плодове и зеленчуци, намалена физическа активност, избягване на тежък труд.
Дали силимаринът може да бъде ефективно средство за профилактика на такива увреждания? Ако черният дроб е здрав, няма смисъл, казва д-р Банкова.

Други хепатопротектори с натурален произход, които имат подобен механизъм на действие като лечебните съставки на белия трън, са екстрактът от семената на артишока - растение, което дори външно наподобява белия трън, маслото от тиквено семе, пчелният мед, обясни гастроентерологът д-р Ивелина Банкова.
Най-често задаваният въпрос от пациентите е по колко за помощните средства да пият, за да улеснят възстановяването си. Зависи от индивидуалното състояние и преценката на лекаря, в никакъв случай голямо количество не води до по-значителни ползи, обяснява специалистката. Например за пчелния мед препоръчваното количество е само 2 супени лъжици на ден.

На листовките на хепатопротекторите пише, че може да се използват продължително време. Това обаче не означава вечно, предупреждава гастроентероложката. Практиката показва, че допълващите лечението натурални продукти като масло от магарешки бодил и екстракт от артишок имат най-голям ефект, ако се приемат по няколко месеца и между отделните схеми се правят почивки. Като различните добавки се редуват.

Нови данни от научни изследвания обогатяват списъка на хепатопротекторите с много масово употребявани напитки и храни като кафето и броколите.
Проучванията установяват, че по 2-3 (а според някои и 4) кафета на ден поддържат здравето на чернодробните клетки. При това - без сериозни нежелани реакции в други органи и системи. Последната концепция реабилитира кафето дори за хора с високо кръвно, ако не се прекалява с горчивата напитка. Фактът, че дори безкофеиновото кафе има хепатозащитен ефект, кара учените да смятат, че заслугата е на флавоноидите, а не на кофеина.

Очаква се защитно действие да се потвърди за всички видове зеле, въпреки че за момента това е доказано в лабораторни тестове единствено за броколите. Препоръката е те да присъстват 2 пъти седмично в менюто.


Четете още:

🔴 Златният век на Симеон I Велики

🔴 Обичан, хулен, неразбран. Необикновеният Владимир Висоцки

🔴 "На Шипка всичко е спокойно"





Източник: 24 часа





Коментари

горе