Манастирите на Краище – Новото Светогорие! Храмов празник на Гигинския манастир "Св. Козма и Дамян"
Инициативата
Днес ще говорим именно за него – за приказния Гигински манастир, който празнува своя храмов празник – „Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Да започнем разказа си така: вижте преди 8 години как е изглеждал този манастир…
Полупаянтов, повлиян от безмилостния ход на времето. А сега?! Един от най-красивите Манастири на България и безспорната перла на Краище. Не стотици, хиляди хора ще се съберат днес по традиция, за да се докоснат до
Господ, до вярата, до едно магично място! Снощи имаше Света литургия и бдение,
с което бе поставено началото на празника. Всичко, което виждаме днес е продукт на усилията за възраждане на региона като
център на вярата на един достоен и много специален човек –
А сега и малко история…
Гигинският манастир е разположен в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.), в планина
Черна гора и заради това е познат и като Черногорски. Манастирът се намира на около 4 км от с. Гигинци, на 20 км от гр. Земен и на 52 км източно от София. Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка” в подножието на връх
Тумба . Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ–ХІІ век.
От това време са запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира
и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените
манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския,
Зографския манастири.
Манастирът не е пострадал при османското нашествие и по това време се е наложил
като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Земенска,
Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало
голямо пазарище.
В средата на ХVІІІ век, обаче, пиротските османлии започнали да гледат на многолюдния
ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия Пиротски
панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на
който бил убит един османлия. Това дало повод за масово клане. Светата обител
била подпалена, а софийският митрополит бил убит. Пламъците унищожили и манастирската
библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски
документи.
Черногорският манастир запустял за няколко години. Към живот го върнали минаващи
хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки
на манастира и решили да преместят обителта до него. Манастирът е съграден наново
с помощта на населението от околните села Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево,
Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. Отначало били построени килии
и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно,
по инициативата на двама братя-свещеници от с. Бегуновци, е построена сегашната
църква. В последствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион.
Възстановяването на манастира ставало в трудните за християните времена, когато
кърджалийски банди разрушавали и ограбвали манастири и църкви и тормозели местното
население. В Брезнишко вилнеел доброволно приелия исляма Кара Хейзи. Когато любимото
му дете се разболяло, обаче, не могли да му помогнат нито ходжи, нито европейски
доктори. Тогава му казали, че докато не поправи злините, сторени на християнските
храмове, детето му няма да оздравее. Кара Хейзи се вслушал в съвета и дал пари
за възстановяване на съсипаните християнски храмове. По това време отците Хрисант
и Иларион получили разрешение за строежа на манастирската църква.
Законът в Османската империя не допускал строежа на нови храмове и затова църквата
била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо
до аязмото от времето на първия манастир. Черквата, която е завършена през 1814
г. има два строителни периода. Първоначалната църква е била еднопространствена,
едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно,
на запад, е пристроен полукръгъл притвор, който всъщност е едно разширение на
първоначалния кораб.
През Възраждането престижът на светата обител се засилила. Тук софийския митрополит
е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира
децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. “Св. Св. Козма и Дамян”
е притежавал много имоти от времето на българските царе, дарени от местните чорбаджии
и закупени с парите на поклонници.
Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът
е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото
село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително – при една сушава година
жителите на три села са били изхранени от монасите.
Един от големите благодетели на манастира е бил Алекси Стефанов от с. Гигинци. Той е дал много средства за уреждане на светата обител. Грижил се е за увеличаването
на имотите на манастира. В годините до Втората световна война (1935 – 1940) тук
безплатно почиват деца на бедни семейства от Перник и София. През 1937 г. манастирът
остава без монаси и за кратко време е управляван от свещеници от околните села.
След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за
отдих на трудещите се” и детско летовище (пионерски лагер). Накрая, въпреки наличието
на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на
монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата
грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат. Въпреки
разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976
г. – за художествен паметник на културата.
През 1998 г. в изоставените, срутващи се сгради отново се заселват монаси, които
започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Постепенно
сградите се пригаждат за обитаване. Започва възстановяването на стопанството и
връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление. Облагороден е целебният извор (много
са случаите на излекувани миряни, отпили от Светата вода).
За изхранването на монасите спомага обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира.
И ето – днес…Манастирът блести с цялото си очарование, камбаните му огласят краище, дарени от различни райони, красотата му се усеща по неповторим начин от всеки стъпил на това място.
Да пребъде! Да пребъдат Манастирите на Краище – НОВОТО СВЕТОГОРИЕ!
текст и снимки: Валерия Симеонова
Четете още:
🔴 552 туристи се качиха на Трапезица с фуникуляра в първия ден от откриването на крепостта🔴 16 житейски мъдрости
🔴 Панчо Владигеров - човекът прославил България
Източник: inlife
Коментари
Харесайте ни във facebook!
