Двама българи се изкачиха най-близо до слънцето
Днес е известно, че със своите 8,848 метра хималайският гигант Еверест, Чомолунгма
или Сага рматха е най-високият връх на нашата планета. Малцина обаче са наясно,
че в различните години преди 1852-а още няколко върха са били короновани като
световни първенци. За пръв път понятието „най-висок връх на планетата" се появява
през 1745 г., когато специалистите поставят короната на световен първенец на купола
на загасналия еквадорски вулкан Чимборасо. В годините измервателните уреди непрекъснато
се усъвършенстват, в потайните кътчета на високите планини навлизат все повече
и повече изследователи, което неизменно довежда до разместването на пластовете.
Така на картата на света се появяват нови все по-високи върхове. След редица епохални
за времето си открития започва комбинираното използване на различни уреди и методи,
което подпомага по-точното измерване на планинските височини. През 1700 г. за
пръв път за база на измерванията се въвежда понятието морско равнище. Кои са върховете,
заслужили правото да носят на плещите си високата и много престижна класация?
Къде се намират? От кого и кога са открити за науката и спорта? Кои са първите
хора, стъпили на връхните им точки? Какъв е и дялът на българските алпинисти в
тяхното овладяване?
Трудно е да се посочи точната височина на връх Чимборасо, защото тя се е променяла през различните години. Ето и петте му височини, намерени в различните източници и публикувани в различни издания: 6,310 м, 6,272, 6,268, 6,277, 6,263.4. Връх Чимборасо се намира в Андите в централната част на Еквадор, като отстои на 150 км югоизточно от столицата Кито. Извисява се на 2500 м над околната местност, което му предава своеобразна величественост и красота. При ясно време върхът може да се види дори от крайбрежния град Гуаякил, отстоящ на около 25 км. Още два средно големи града - Риобамба и Амбато, отстоят само на около 30 км от върха, който се намира само на 1° от екватора. Целият е покрит със сняг и лед, като някои от ледените му езици слизат до 4,600 м.
Връх Чимборасо има вулканичен произход, като особено големи подробности около неговото изригване не са отбелязвани. Знае се обаче, че преди около 35 000 г. вследствие на земен трус по склоновете му се образуват незапомнено големи снежни лавини, нанесли сериозни щети, в това число и човешки жертви. За най-активно изригване се счита периодът между 140 и 940 година от новата ера. Към настоящия момент вулканът се счита за неактивен.
Връх Чимборасо е един от най-известните върхове в света. Причините за това са няколко, но една от тях е водеща и тя започва от 1745 г., когато специалистите го увенчават с ореола на най-висок в света. Това първенство върхът държи цели 63 години - до 1808-а, когато титлата му е отнета от хималайския гигант Нанда Деви.
Почитателите на загасналия еквадорски вулкан не се предават, защото са изчислили, че ако височината на върховете се измерва не от морското равнище, а от центъра на Земята, то Чимборасо все още трябва да държи палмата на това много престижно първенство. Както е известно, Земята има формата на круша и Чимборасо се намира на най-острата част, която е най-отдалечена от центъра на Земята на разстояние 6,384.4 км.
Какво показват цифрите, ако измерването на върховете става от морското ниво и какво, ако е от центъра на Земята? При първото Еверест би имал цели 2,505 метра повече от Чимборасо, а при втория начин Чимборасо би повел в класацията с 1,800 м срещу Еверест. Битката продължава особено за изследователите от Южното полукълбо.
Научното изследване и спортното завладяване на Андите започва твърде рано и върви успоредно. То изпреварва това на Кордилерите с няколко години, което свидетелствува за по-големия интерес към тази планинска система. Сведенията, достигнали до нас от онова далечно време, споменават, че членове на френска научна експедиция през 1738 г. изкачват непретенциозния както по височина, така и по трудност връх Корасон - 4,790 м, в Еквадор.
Пръв, който проявява определен интерес към върховете, е големият немски учен Александър фон Хумболт. Заедно с французина Еме Бонплан те са поканени като участници в първата латиноамериканска експедиция през 1799-1804 г. След завършване на това дългогодишно пътешествие Хумболт описва разположението на планинските вериги в Северните Анди. Установява физическата връзка между Кордилерите и Андите и открива студеното морско течение край бреговете на Лима, наречено по-късно на неговото име - Хумболтово течение.
За планинарите и най-вече за алпинистите особен интерес представлява опитът на Хумболт през 1802 г. да се изкачи на загасналия вулкан Чимборасо, който по това време все още държи палмата на световен първенец. Без да е имал каквито и да е познания за изкачването на високи върхове, без да е запознат с проявлението на планинската болест и методите на аклиматизация, съвсем естествено той достига „само" до 5,881 м. Неуспешен е и опитът му за изкачването на действащия вулкан Котопахи - 5,896 м.
Няма друг връх в света, който да е отстоявал толкова дълго своята неприкосновеност, както това е сторил връх Чимборасо. Близо 100 години десетки алпинисти са се връщали с наведени глави, а някои завинаги са останали по склоновете му. През 1880 г. обаче снежно-ледените му склонове не устояват пред устрема на героите от Матерхорн англичанина Едуард Уимпър и италианеца Жан-Антоан Карел. Както е известно, двамата приятели и велики алпинисти десетки пъти обединяват усилията си в общата битка за победата над най-красивия връх в Алпите Матерхорн. Понякога тръгват и поединично, за да се радват на желания успех. През 1865 г. до върха достигат и двамата, но по два различни маршрута. С два дни надпреварата печели Уимпър по Швейцарския ръб, а Карел стига на върха по Италианския ръб.
Петнадесет години по-късно двамата приятели и съперници отново обединяват усилията си в името на общата битка с непобедимия Чимборасо. През 1880 г. Уимпър и Карел се поздравяват на купола на развенчания вече световен първенец. В следващите години по вече утъпкания път преминават мнозина алпинисти от всички краища на света. Защото Чимборасо все още държи славата на най-отдалечената точка, измерена не от морското ниво, а от центъра на Земята, и всеки алпинист, стъпил на връхната му точка, може да каже, че е бил най-близо до слънцето.
Голямата отдалеченост на този връх от България, затрудненията от политически и някои други ограничения дълги години не са дали възможност на българите да опитат щастието си по склоновете на този емблематичен връх. Едва на 23 юли 2001 г. Борислав Димитров и Мирослав Нанков заедно с американския си приятел Лари Ветер достигат заветната си цел. Това се е оказало не толкова леко, защото първият им опит, направен няколко дни по-рано, е завършил без успех поради силното влошаване на времето. Така само двама българи към днешна дата могат да се гордеят с това, че са били толкова близо до слънцето. Според познавачите на върха най-удобното време за изкачването му са първите дни на януари, когато слънцето е най-близо до Земята, а това е и разгарът на лятото за Южното полукълбо.
Доц. Сандю Бешев
Четете още:
🔴 Виж щастливите баба и дядо Илиана Раева и Наско Сираков в родилното🔴 Това са бюлетините, с които ще гласуваме (снимки)
🔴 Заради колежа в Англия: Стоян става Стан, Марийка – Мери
Източник: BG-VOICE
Коментари
Харесайте ни във facebook!
