Почитаме будителите, възродили българския дух


Всяка година в началото на ноември си спомняме за всички онези колоси на духа, които с живота, делото и примера си промениха съдбините на отечеството ни. На 1 ноември почитаме хората, пробудили народа ни към духовен растеж, вяра и стремеж към съвършенство.
Първото неофициално честване на празника било през 1909 г. в Пловдив, казва доц. Христо Темелски. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 година ХIХ-тото обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ".
Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем: "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни - от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното, бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен".
По предложение на Съюза на учените в България 1 ноември стана и Ден на учените. Защото първият акт на българската държавност всъщност е отпреди Освобождението и е свързан със създаването на организираната българска наука на Българското книжовно дружество (1869 г.), което през 1911 г. със закон беше преименувано в Българска академия на науките. И защото науката, заедно с Църквата и училището, всъщност подготвя пробуждането на българската нация и създаването на новата ни държава. Пък и днес на учените се дължи фактът, че в областта на духовността и на познанието България отдавна има своята европейска и световна конвертируемост и отдавна е част от общото европейско пространство.
 
Ангел Карадаков


Четете още:

🔴 Уникална снимка на България през нощта

🔴 Минерална вода "Михалково" - единствената българска естествено газирана вода

🔴 Следовател заряза делата и стана масажист





Източник: Стандарт





Коментари

горе