Как правилно се яде мед? Едва ли сте се замисляли досега, че никога не сте го консумирали правилно!

Как преборвахме снега преди 1989 г.


Сряда, 11 Януари 2017

Снегът дни наред вече не спира да вали. Според медиите, цяла България е попаднала в снежен капан и едва ли не сме изправени пред зимен апокалипсис.

Хайде обаче да бъдем честни, имало е и по-големи зими и снежни стихии от тази. Имаше години, когато снегът започваше да вали ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.

Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен, че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.

На всеки 15-20 км. по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен, че се използваха за даване на дежурства от механизаторите заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.

Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета край шосетата. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г., много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.

 Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снега в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.

Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.

Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.

И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини, кой с каквото намери.

Е, днес е уж същото, но не съвсем…

Източник: socbg

Следваща статия:
Как Петър Попйорданов-Чочо оставя в българското кино два рекорда


Коментари

Видео на деня

горе