Как правилно се яде мед? Едва ли сте се замисляли досега, че никога не сте го консумирали правилно!

Никола Вапцаров - "Вяра"


Петък, 21 Април 2017

Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението „Вяра“ е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, която е издадена през 1940 година. То е лирична декларация, интимна изповед, послание към бъдещите поколения, манифест на Вапцаровата екзистенциално-практическа философия. „Вяра“ е написано като програмно стихотворение специално за „Моторни песни“ и не е печатано никъде преди и след това. Стихотворението е замислено така, че да придаде платформа и цялост на стихосбирката, да скрепи в едно двете части на Вапцаровия двулик художествен свят — света на суровата реалност и на реалната мечта.Вапцаровата вяра-мечта има дълбоки социални корени, а оптимизмът му — свои исторически основания. Но тук мечтата му е формирана просто, естествено, с обикновени човешки измерения.

 

Вяра

 

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

„Как, искаш ли час да живееш?“

Веднага ще кресна:

„Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!“

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

Източник: Bulgarian History

Следваща статия:
Вижте как да си приготвим боза като от едно време

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе