Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Чуката на Гидика – какво е това?


Четвъртък, 15 Юни 2017

Родопите имат свой собствен повик, с който ме призовават отново и отново. Вълшебство ли е, магия ли, самовнушение ли, но върши работа и ето, че отново съм в планината на Орфей.

Този път търся нещо, което рядко попада в туристическите пътеводители или в препоръките на други пътешественици. Става въпрос за Чуката на Гидика.  Според изследователите е тракийско светилище. Най-ранните артефакти са открити от бронзовата и ранно-желязната епоха 1500 г.пр.н.е. Предполага се, че на мястото през 10-11 век е изграден параклис или малък манастир. Ако някой се чуди какво е „чука“, това е камениста, незаселена височина. И така оскъдната информация за мястото стимулира любопитството ми и събрала въпросителни под мишница се насочвам към Източни Родопи.

Отправна точка ми е село Гълъбово, община Баните. Това не е първата ми среща с него, но този път сякаш извивките на хълмовете са по-меки, въздухът по-лек, а небето по-синьо. Чуката на Гидика се намира по пътя за Дяволския мост и както повечето хубави неща в живота, трябва да избягаш от праволинейното и да си малко инат, за да стигнеш до тях.

Преодолявам стълпотворението от хора на главната улица в селото, които развиват усилена търговска дейност и се насочвам към сградата на училището, от която започва пътеката за Дяволския мост. Следвам бяло-червената маркировка. Хората от селото са се погрижили да сложат и указателни табели, така че ще им простим правописните грешки. Признавам си, развеселиха ме.

IMG_0099

Вълшебната песен на птиците, кучешкият лай и звънката мелодия на чанове ме следват почти през целия път. Излизам от селото и виждам как къщите му се редят по скалните тераси на Родопа планина. Като изтъкани килими, разораните ниви се стелят сред зелените хълмове. Прегръдката на планината е много силна. Приласкава ме и сякаш не иска да ме пусне. И аз не искам да се отделям от нея. Топла е почти толкова, колкото допира на любимия човек.

Nooy3gjJ

Стигам и до най-старата къща в Източните Родопи, съхранена в оригиналния й вид от 19-ти век. Неин собственик е бил Гълъб Латев Илъков. Издигната с каменна зидария и укрепена с дървени греди, наречени „кьошеци“, тя устоява на напора на времето. Къщата е заградена с каменен дувар, а покривът е нареден с типичните на района тикли (плоски камъни). Цялата постройка е като естествено продължение на скалния терен.

dkxuR6HR

Спускам се в гората. Пътят ми е пресечен от стадо кози. Катерят се по камъните, прескачат ги, скупчват се една до друга и после се разбягват. Трудно се пасат тези животни и това си е. Поздравяват ме, поклащайки хлопки и ми правят път да продължа напред.

IMG_0120

След 20 минути ходене по пътеката стигам до разклонението за Чуката на Гидика. Оттам навлизам в доста изсъхнала иглолистна гора.

DSfSazjG

През следващите 20 минути това е единственият пейзаж, който виждам. Малко преди финала пътят се изкачва стръмно нагоре, по изпречилия се пред мен хълм. 

Точно когато сте се изморили доволно, трябва да знаете, че сте на метри от финала. Изкачвам се догоре. Малко трудно различавам, че някога тук е имало градеж, постройка или каквото и да е. Сега растителността и отпадъците са превзели мястото.

Усилията до Чуката на Гидика си заслужават най-вече заради гледката, която се открива към един от меандрите на река Арда. Тук рядко ще срещнете други туристи, така че спокойно можете да прекарате повече време, радвайки се на природата.

zmpMU3Yw

Според изследователите, проучвали района, тук е намерено монетно съкровище, състоящо се от 74 сребърни венециански монети и 5 златни хиперперона.  До мястото е поставена дървена маса – някога на нея може и да е имало снимка на монетите, но сега е останала само конструкцията. Поне заставайки пред нея, можете да видите следващото тракийско светилище в района – „Карабурун“.

Събирам сили, защото щом съм стигнала дотук, няма как да не се срещна с Дяволския мост. Очаква ме още около час спускане към река Арда. През това време си мисля как реално не знаем нищо за предците си, за миналото, за нещата, в които са вярвали, които са знаели и практикували. Надявам се, че няма безвъзвратно загубено знание, нали уж във Вселената нищо не може да изчезне, а само да промени формата си. Малко тъжно, малко страшно, но надявам се, не и безнадеждно е това, че дори не можем ясно да си представим какъв е бил светът преди нас. Извикаме ли тази картина в съзнанието си, ще можем да видим и света, в който живеем сега. А дали няма да се окаже, че е един и същ?

MurDIZUn 

Източник: boryanakrasteva

Следваща статия:
Монпелие Май 2016 - Баба и внучка Надиграване

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе