Батак и църквата "Света Неделя"- несломимият български дух
Днес ще ви върна назад в детските ми спомени, след което ще се пренесем отново в настоящето. Ще ви представя една българска светиня, която посетих преди доста години, бях в 3 клас….
Батак в детските ми спомени
Бе отдавна.. Заедно с целия клас се отправихме на първата ни извънградска екскурзия. Пристигнахме в Батак. Заедно с госпожа Мария Добрева-любимата ми първа учителка, вече бяхме преминали урока за Априлската епопея и Баташкото клане. Всички деца си спомням, бяхме силно развълнувани, от това, което ни предстоеше да видим.
Посетихме църквата „Света Неделя“, запечатала спомена за ужаса и едновременно с това героизма на хиляди батачани, опазили вярата и достойнството си до последно. Картината с кладенеца, изкопан от майките за да търсят вода за децата си, черепите и костите на загиналите под голямото стъклено покритие, пръските кръв по стените… Всичко това се запечата дълбоко в детското мисъзнание и някак никога не успях да го забравя.
Мара Горанова-съпруга на Петър Горанов. С кости е изписано „Останки от 1876“
Посетихме още Историческия музей и единственият спомен, който имам е, че с парите, с които разполагах си купих картичка с изглед от Батак и една грамофонна плоча. Ако се чудите дали тогава сме имали грамофон у дома, или пък някои мои близки-отговорът е не. Нямахме грамофон, но аз силно впечатлена и знаеща наизуст стихотворението на Иван Вазов „„Възпоминания от Батак“- Разказ на едно дете“, което много обичах да рецитирам реших, че когато порастна ще си купя грамофон и ще чуя разказа, който си спомням бе записан от дете, потомък на баташките герои….“
Батак в наши дни
В края на миналата година като част от няколкодневната екскурзия до
Църквата „Света Неделя“, площадът с Историяческия музей… спомените ми оживяха. Всичко бе така, както го бях запомнила преди има няма 20 години.
Историческият музей в Батак
С какво Батак се превръща в такъв символ на мъжество, героизъм и българщина? С какво това място ме е докоснало толкова…
Поглед към събитията в Батак…
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да поеме складовете в околните населени места и да подсигури провизиите на въстанниците, да блокира важните пътища по, които са се придвижвали турските потери и са получавали провизии. Батак е имал задачата да се справи с околните помашки села в Родопите. Единственият проблем бил, че по време на цялото въстание батак е трябвало да се защитава сам, без да има помощ и подкрепа отникъде. И рискът е поет. Част от въоръжените, боеспособни мъже на Батак възстават начело с войвода Петър Горанов срещу турската власт. Както е било застъпено в плана, част от нея е отстранена и срещу българите е изпратена 8000-на армия от башибозуци…
Църквата „Света Неделя“
Първенците от селото решили за защитят хората от селото и предали част от оръжието си, но башибозуците ги хванали и отсекли клавите им на дръвниците. Турците са разпределили по къщите и започнали масови издевателства и убийства над хората. Момичетата и жените били брутално изнасилени, на бременните жени били разпаряни коремите. Мъжете били зверски убивани. Много жени се били укрили в къщи, заедно със своите деца, опитвайки се да се спасят, но турците ги опожарили живи в тях….
Част от олтара и костницата
Училището, което било близо до църквата „Света Неделя“ се оказва последен дом за над 200 души, които се криели в него. Били опожарени живи. Към църквата се запътили над 2000 души за да се скрият от башибозуците. В продължение на три дни, обасадени хората вътре изживели какво ли не. Гърмежите не преставали, с което врагът се опитвал да принуди населението, укрито в църквата да се предаде. Турците пускали пълни кошери с пчели, запалена слама с газ, за да издушат хората.
Колона с остатъци от кръв…
Много от тях не оцелили заради недостиг на кислород. Вода нямало. Майките започнали да копаят с ръце кладенец за да стигнат до подпочвени води. Същият тоз кладенец, може да се види и днес. На третия ден започнало безпощадно кладе, останало в историята познато като Баташкото клане. Само тези, които приели чуждата вяра били пощадени, всички други, които отказали да стават друговерци загубили брутално живота си…. Западни хронисти, политици, които дошли на място, останали постресени от разкриващата се гледка… Хиляди непогребани, полуразложени тела…
Безмилостно изклани хиляди невинни българи…
Дарение от набор…
Нещо, което този път ми направи впечатление бяха няколко табели върху различни сгради и места от центъра на града, където бе съсредоточена и нашата разходка. В следващите няколко снимки ще разберете какво имам в предвид. Върху сградата на пощата има часовник, дарение „от набор 1942г.“ поставен през 1992г.
Пощата и часовникът дарение
Върху военен самолет L 29 по диагонал на пощата е поставен надпис „От набор 1949г“.
И самолетът…
Такъв надпис видях върху една чешма, както и върху един соларен стълб, разпръскващ безжичен интернет. Батачани определено се грижат за своето родно място.
Чешмата и стълбът-също дарение от родолюбиви батачани
Тук, в Батак отвсякъде се усеща героизмът и несломимият дух на българския народ. На онези смели мъже, жени и деца, които не са предали християнската вяра за да се спасят, а са предпочели да изгубят живота си, близките си…
Батак завинаги остава в сърцето ми и винаги, когато имам възможност ще се връщам там… Често си припомням и стихотворението на Иван Вазов „Възпоминание за Батак“ (От Батак съм чичо), увековечил в едно мъката, страданието, но и силният български дух. Стихотворението е написано по разказа на Иван Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко детенце и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години.
„От Батак съм чичо“- худ. Ангел Гарабитов
Поклон пред всички загинали за свободата на България!
Четете още:
🔴 Писмо от една домакиня до всички жени в света: Чистете само колкото трябва!🔴 Изядоха и трохите - толкова бяха вкусни! Утре ще ги правя пак - и без това стават за 20 минути!
🔴 Тъжната история на една баба към селски лекар: "Напиши, че съм умряла сине, моля те от все сърце!"
Източник: time2travel
Коментари
Харесайте ни във facebook!
