Чекотинският пази скривалище на Левски


Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало също църковен комплекс по това време и двата манастира са поддържали тесни връзки. При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14 в. Чекотинската обител е разрушена.
През 17 век е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на 18 век манастирът отново е разрушен, за да възкръсне за живот към средата на следващия век с усилията на местното население. В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите на Чекотинския манастир са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
През 1992 г. в околностите на Чекотинския манастир са правени разкопки от Археологически институт при БАН, които доказват поселищен живот по тези места от 6 - 5 в. пр. Хр.
Понастоящем Чекотинският манастир е действащ. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради, както и параклис "Св. Генадий", обградени от внушителен зид. От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата, която е еднокорабна, триконхална базилика с абсида, предверие и цилиндричен свод. Интересни са нейните вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура.
От двете страни на базиликата има две издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, водещ до битова сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. През тази врата е излизал Васил Левски, когато е намирал убежище в манастира. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Най-отгоре над портата е изсечен кръст, а отляво и отдясно са изобразени съответно луната и слънцето с две звезди. Един от редките стенописите на църквата е този на самия Бог, който е изрисуван на тавана като старец в бяла мантия в цял ръст, с триъгълен ореол и заобиколен от звезди на небесен фон. Интерес преставляват също така иконата на Св. Мина, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово, както и дървеният иконостас с богата дърворезба със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори.
Непосредствено до църквата на Чекотинския манастир се намира голяма триетажната жилищна сграда с подземни помещения, служещи за изба и хамбар за хранителни продукти. От няколко години на втория етаж на жилищната сграда е открит и параклис, посветен на Св. Генадий. Той е изрисуван богато и често се използва за празнични църковни служби. На изток от църквата се е намирала магерницата, която е просъществувала до 30-те години на 20 век. През 19 в. в Чекотинския манастир е било построено училище за ученици от 1-во до 4-то отделение. По-късно магерницата и училището са съборени, за да отстъпят място на двуетажна битова сграда, която изгоряла през 1991 г.


Четете още:

🔴 Разказите на Ванга за НЛО и извънземния живот (ВИДЕО)

🔴 Предмети, носещи лош късмет на дома

🔴 Хайдути бранели Устремския манастир





Източник: Стандарт





Коментари

горе