Русе – Малката Виена - какво обичам в теб?
Обичам вечерите в Русе през лятото, когато мога да чуя щурците и да усетя мириса на липата от терасата на апартамента ми.
Това е едно от нещата, които ми липсват откакто се преместих в столицата. Липсват ми любимите места и улиците, които знам наизуст. С лека носталгия се разхождам из града, който пази за мен толкова много спомени. Паркът на младежта Разстоянието от вкъщи до парка е 25 минути. Изминавам го неусетно. Разхождам се из най-големия градски парк в Русе, известен с имената си Парк на свободата, Владикова бахча и Саидпашова бахча. Погледът ми се спира на Вазата – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, върху чиято повърхност са посадени цветя в различни цветове. Висока над два метра, тя се превръща в една от емблемите на града. В парка се пази най-старият паметник в крайдунавския град- Царевият камък.
Той представлява мраморна колона с надпис на арабски, бележещ посещението на султан Махмуд II през 1837г. Известна е още с името Махмудова колона, която сега се намира на мястото, където някога русенци са посрещали султана. Английска гимназия „Гео Милев“ На две минути от „Вазата“ се извисява величествено английска гимназия „Гео Милев“, а лимоненожълтият ѝ цвят контрастира на зелените листа на дърветата. Сградата, построена през 1908 г. от италианския архитект Мариано Пернигони, първоначално е била Френски девически колеж с пансион- „Notre dame de sion“.
Повечето момичета, посещавали колежа, са били от богати фамилии, дошли, за да се обучават на етикет и поведение
След Втората световна война е била ЖП училище, а после и по-ликлиника. През 1963 г. се превръща в училището, което завърших 55 години по-късно. Център Русе е наричан „Малката Виена“ заради сградите на центъра, които имат подобна ар-хитектура на тази в столицата на Австрия. Всъщност, архитектурният облик на града носи следите на европейските стилове през XIX и XX в. не само от Виена, а от Будапеща, Букурещ и Венеция. Сградите и орнаментите са построени в стила на барока, ампира и сецесиона, като цели 267 от тях са обявени за паметници на културата.
Един от най-важните символи на родния ми град е Паметникът на Свободата, който се превръща в част от герба му. Проектиран от италианския скулптор Арнолдо Цоки и и изработен от Георги Киселинчев, той представлява два бронзови лъва, а на върха на статуята – жена, която в лявата си ръка държи меч, а с дясната сочи посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от лъвовете разкъсва веригата на робството, а другият пази Щита и Меча на Свободата.
Надписът на паметника гласи : „На побор-ниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 г.“ Погледът ми се задържа върху Доходното здание. Винаги съм се очаровала от аристок-ратичния дух, който сградата носи със себе си. Построена е през 1907 г. с цел търго-вия, за да може с приходите ѝ да се издържат училищата в Малката Виена. Днес е културният център на Русе, домакин на повечето събития, случващи се в града. От Доходното здание се вижда общината, чийто покрив, видян от птичи поглед, е във формата на кораб. До нея е Операта, червена внушителна сграда, с фонтани отпред, която сякаш е машина на времето.
Ако затворя очи, мога да си представя, че съм се върнала в началото на двадесети век, чакаща на опашка пред нея за току-що изляза постановка
Отърсвам се от мислите си и се спускам надолу към стария център, където се намират Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ и Регионалният музей. Библиотеката с цвят на пепелнорозови листенца е едно от най-старите духовни средища в града, създадена през 1888 г.
Три години по-късно е назначен и първият библио-текар- учителят по музика Атанас Паунов. Сформира се така нареченият „Библиотечен комитет“- кръг от родолюбиви и любознателни русенци, с председател кмета на гра-да. Някои от будните деятели са Тодор Тодоров, адвокат, Иван Божков, председател на Окръжния съд, Христо Кръстев, търговец, и Никола Бобчев, учител по литература в Мъжката гимназия. През годините целта е да се обогати културния живот на русенци-те. Отсреща е Регионалният музей с цвят на ванилов пудинг, който първоначално е бил Княжески дворец „Батенберг“. Създаден през 1882 г. от австриеца Фридрих Грю-нангер, той е трябвало да бъде официалната резиденция на княз Александър I, но е завършен след оттеглянето му и затова намира приложение като окръжно управление преди да се превърне в музей. Кеят Минавам по уникалния Вит мост, който предлага романтична гледка към река Дунав и отсрещния бряг на Румъния.
Слизам надолу и се разхождам по кея. Подухва вятър, водата лениво ме поздравява, а аз решавам да отида до крепостта Сексагинта Приста
Сексагинта Приста Името на античната римска крепост означава „Пристанище на шейсетте кораба“. Възниква върху останките от тракийско селище. Споменавана е в пътеводителя на античния римски император Антонин Пий и в записките на египетския географ и астроном Клавдий Птолемей. През годините са правени разкопки, в резултат на които са открити керамични съдове, бронзови предмети, храм и жертвеник на Аполон и Принципията – военният щаб на Сексагинта Приста. Съдбата на римската крепост е подобна на всяка друга по десния бряг на Долни Дунав – попада под ударите на славяни и авари в края на VI в. и началото на VII в. Русе. Русчук. Руши. Русико. Русиг. Малката Виена. Сексагинта приста.
Градът на първата кинопрожекция, първата масонска ложа в България – „Балканска звезда“ (основа-на през 1880 г. от Иван Ведър), на първата частна банка „Гирдап“, на първата съвременна печатница, първата пивоварна фабрика „ Света Петка“, първата фабрика за чорапи и сапун. Градът на първите неща. Малката Виена. Сексагинта Приста. Русиг. Русико. Русчук. Русе. Моят роден дом.
Автор: Галена Стоянова
Четете още:
🔴 Пълен обрат! Най-успешният български атлет стана овцевъд, живее в една стая с телевизор, печка и камина🔴 Първа снимка на новите влакове за столичното метро
🔴 Мирела Демирева – да скочиш над себе си
Източник: itravel-bg
Коментари
Харесайте ни във facebook!
